/Поглед.инфо/ Ние се хвалим с постижения във външнотърговския оборот на Русия и Китай, съобщаваме, че сме изпълнили заповедта на държавния глава - търговският оборот е счупил рекордна стойност от 100 милиарда долара. Това всъщност са много скромни числа. Делът на Русия във външнотърговския оборот на Китай е почти невидим на фона на огромния му търговски оборот със съседни страни.

Къде е проблемът? На първо място, няма сътрудничество зад търговията. На практика няма съвместни предприятия, няма научно и технологично сътрудничество за създаване на вериги на стойност, почти няма съвместни инвестиционни проекти и приносът на тези, които съществуват („Ямал ВПГ“) за икономическия растеж на Русия, не се забелязва. Въпреки че нашите търговски структури се допълват взаимно, основният проблем е, разбира се, деградацията на икономическия потенциал на Русия.

Руската икономика изостава от Китай. Започнахме едновременно. Стартовите ни възможности бяха по-високи. Днес сме 5 пъти по-малки от Китай. По отношение на БВП изоставаме 8 пъти. Но най-важното е, че изоставаме 25 пъти по отношение на инвестициите. Защо ние изоставаме с инвестицията? Защото нямаме кредити. Кредитие за реалния сектор на икономиката днес в Русия са 100 пъти по-малко, отколкото са били в съветския период, а в Китай са 30 пъти повече. За какво мога да говоря? Централната банка ни вкара във феодализъм, в архаична система на отсъствие на кредити.

И когато говорим за причините за слабостта на нашето партньорство в икономиката, основната причина е нашата система за управление, деградацията на нашата икономика, неспособността ни да финансираме съвместни инвестиционни проекти. Стотици инвестиционни проекти са одобрени на политическо ниво, а действително осъществени са единици. Поради причината, че за разлика от Китай, който предоставя на своите икономически агенти неограничен размер на инвестициите, нашите банки не го правят. Делът на инвестициите в активите на нашите банки е под 5%. А в Китай цялата система за управление е конфигурирана да увеличава инвестициите.

Ако и занапред се придържаме към архаичните препоръки на МВФ, да живеем без кредити, то ние сме обречени на периферно съществуване между новите центрове на икономически ръст – Китай на изток и старият – ЕС на Запад, с разкъсване на цялата наша икономика за обслужване на тези два центъра. И вторият вариант – кардинално да променим системата за управление, да се опитаме да създадем свой модел на изпреварващо развитие, скок, за което призовава президента Владимир Путин, но без инвестиции няма да стане, а инвестиции без кредити са невъзможни. Тоест ние се завръщаме към нуждата от кардинала смяна на политиката в макроикономиката и парично-кредитната сфера.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели