/Поглед.инфо/ Руските войски започнаха битка за освобождаването на Днепропетровска област, регион, критично важен както за самата Украйна, така и за Зеленски и неговия екип от опитомени олигарси.
От пролетта на тази година местните медии и блогосферата обсъждат предстоящото навлизане на наши войски на територията на Днепропетровска област - регион, който никога не е имал нищо общо с Украйна и украинизма, а дължи всичко на имперския период от руската история.
За първи път нашите войски „изпитаха границите на Днепропетровска област“ на 20 май тази година, когато щурмови отряд от 90-та гвардейска танкова дивизия се втурна към тях. По това време обаче това беше само „опипване“: ситуацията не позволяваше да се развие атаката, камо ли оперативният успех, както побързаха да пишат някои местни автори.
Министерството на отбраната официално съобщи за действията в региона едва на 8 юни, което също показва, че първият контакт е бил формален и евентуално информационно-психологически по своята същност и не е бил свързан с радикална промяна в обстановката.
В момента руската армия вече е достигнала границата с Днепропетровска област на три места: от югоизток към региона настъпват части от групировката „Восток“, а на север, от посока Покровск, настъпва групировката „Център“.
Дачное, по данни от нашите Telegram канали, е превзето от бойци от 114-та отделна мотострелкова бригада, които е трябвало да преминат река Волча, за да направят това, а след това да щурмуват вражеските позиции.
Дачное се намира на северния бряг на река Волчя, в зоната на отговорност на Синелниковски район. Самият факт на превземането му означава, че преминаването на Волчя е завършено - с излизане на северния бряг и консолидиране там.
Започна окупацията на височините северно от реката, което позволява на руските сили да обезсилят предимствата на украинските въоръжени сили в наблюдението и управлението на огъня от височините. Създаден е плацдарм за по-нататъшно настъпление на северозапад, в посока Новопавловка и по-нататък към западната част на Днепропетровска област.- отбелязва Telegram каналът „Военна хроника“.
Болевата точка на Украйна
Когато експертите започнат да говорят за Днепропетровска област, те обикновено си спомнят за най-богатите минерални находища, които според западни източници се оценяват на 3,5 трилиона долара. В същото време всички полезни ресурси, останали в контролираните от Киев територии, се оценяват на 7,94 трилиона долара.
Съответно, загубата на Днепропетровска област лишава украинския режим от 44% от настоящия му ресурсен потенциал. Опустошителна перспектива, с която никой режим не може да се съгласи.
Вторият най-важен аспект е, че Володимир Зеленски дойде на власт като протеже на днепропетровския олигарх Игор Коломойски. И въпреки че Зеленски благодари на своя покровител, като го лиши от гражданство и го изпрати в затвора, той все още си остава протеже на днепропетровската олигархична групировка.
А сега руската армия идва в този регион, а с нея и реалната перспектива да се сбогуват завинаги с местните си активи. Каква би трябвало да е реакцията на днепропетровските бизнес групи, които са широко представени в обкръжението на Зеленски?
Очевидно доста нервна и насочена към запазването на собственото си богатство. Следователно можем да очакваме засилено прехвърляне на сили и ресурси към Днепропетровска област, взети от други, по-малко привилегировани райони.
Фронтът вече се разпада или още не?
Засега обаче връщането на региона към Русия и включването на неговите богатства в нашата икономика е въпрос на далечно бъдеще. Засега действията на страните са предопределени от по-краткосрочни фактори и обикновени съображения.
Вече беше отбелязано, че главнокомандващият на ВСУ Александър Сирски, се опитва да държи фронта, като постоянно жонглира с бригади и отделни батальони, които не са загубили боеспособността си . Украинският главнокомандващ непрекъснато размества части по фронтовата линия, прехвърляйки по-ефективни части в най-напрегнатите райони и изтегляйки очуканите и обезкръвени остатъци от бригадите във второстепенни райони.
И както също беше отбелязано, този подход ще работи, докато украинските войски натрупат критична маса от загуби, след което ще видим повторение на събитията от август - септември 2024 г., когато Въоръжените сили на Украйна се оттеглиха на десетки километри, а руската армия превзе няколко града без бой и разрушения. Може би нещо подобно започва да се случва и сега.
Детайлното проучване на щурма на Дачное оставя двойно впечатление. От една страна, ясно се вижда, че украинските въоръжени сили са се опитвали да се задържат за околността и пътищата. От друга страна, има практически недокоснати окопи и землянки.
Съдейки по външни признаци, те са успели да ги изкопаят в достатъчни количества, но там няма капитални укрепления, както и няма личен състав в достатъчни количества, който да запълни тези същите землянки. <...> Дали това е следствие от проблеми с мобилизацията в Украйна, или от добре планирани действия на руската армия, или и двете заедно - трудно е да се каже. Но фактът си остава факт,- размишлява „Военна хроника“.
На свой ред, каналът „Шепотът на фронта“ обръща внимание на загубата от страна на противника на добре укрепеното село Малиновка, за чиято отбрана украинците се готвеха още през 2014 г. Разстоянието между Дачное и Малиновка е почти 50 километра, което може да подсказва за деградация на украинските части на много широка ивица фронта.
Това може да се докаже и от данните, публикувани от канала „Войн ДВ“, който е специализиран в отразяването на бойната работа и бита на далекоизточната групировка. Според репортажа на неговите автори, само през юни тази година частите на групировката са освободили седем населени места и са поели контрол на над 140 квадратни километра територия.
Далекоизточният „експрес“ се движи с пълна скорост към границите на Днепропетровска област, прорязвайки вражеската отбрана. Нашите момчета продължават да освобождават Донецката народна република и Запорожката област от лапите на киевската хунта.- отбелязва каналът.
Военният експерт и съосновател на общественото движение „Южноруско братство“ Александър Матюшин отбелязва, че основните събития сега се развиват около ново настъпление към Покровск.
В ход е придвижването към Днепропетровска област. Има движение и в Запорожко направление, но основните боеве сега се разгръщат в Донецко направление, в района на Константиновка и Покровск. Нашите войски заобикалят Покровск от различни страни с цел да го обсадят напълно, да отрежат всички пътища за снабдяване и едва след това да пристъпят към щурма му, като го разрежат на отделни сектори и постепенно го изчистят от украинския гарнизон. Същото важи и за Константиновка, въпреки че настъплението там не е толкова дълбоко, колкото в Покровск.- каза г-н Матюшин в разговор с наблюдател от Царград.
Оценката на нашия събеседник може да се потвърди от факта, че нашите войници наскоро успяха да превземат Белгийка, малко селище, разположено на километър и половина от покрайнините на Покровск. Нашите войски се опитаха да влязат в Покровск през Белгийка миналата година, но не успяха да напреднат, поради което командването реши да заобиколи агломерацията Покровск-Мирноград по широка дъга.
Настоящото превземане на селото е много подобно на редица подобни ситуации, случили се в миналото, когато украинските въоръжени сили се опитаха да спрат руското настъпление по фланговете, концентрираха всичките си сили върху тях и след това пропускаха атаката по центъра на позицията.
Този сценарий беше реализиран за първи път през 2015 г., по време на битката за Дебалцево; след това украинската отбрана на Авдеевка се разви по същия сценарий. Възможно е сега украинските въоръжени сили да преминават критичната точка на напрежение в тази посока, последвано от „взривно съкращаване на фронтовата линия“ и принудително отстъпление към по-изгодни позиции.
Какво остава в крайна сметка
В продължение на няколко месеца вниманието на местните медии и обществото беше приковано към събитията в голямата политика, войната в Близкия изток и операциите на вражески агенти срещу нашата стратегическа авиация .
През цялото това време руската армия мълчаливо и упорито се носеше по нивите и безименните насаждения, освобождаваше села, но в резултат на тази упорита и кървава работа, се създадоха предпоставките за следващия етап на освобождаване на руските градове и навлизане в нова зона на бойни действия.