/Поглед.инфо/ Това, че тържественото подписване на целия пакет от мерки за задълбочаване на интеграцията в Съюзната държава между Беларус и Русия не се случи в Санкт Петербург на 20 декември, не може да се счита за провал.
Дори предния ден беше съобщено, че страните са успели да постигнат съгласие по 28 пътни карти (от 31 планирани) за развитие на сътрудничество в различни области. На предишната среща на високо равнище по този повод, на 9 декември, имаше само 18. Три области остават некоординирани: 1. Петрол, 2. Газ, 3. Съвместно данъчно законодателство. Изглежда обаче, че е постигнат и значителен напредък, въпреки че обявяването на това се отлага за известно време.
Фактът, че има промени, че проектът на Съюзната държава е твърде рано да бъде погребан, се доказва и от поведението на лидера на Беларус в емоционално отношение наскоро. Напрегнатият в началото на срещата Лукашенко в края ѝ излъчваше увереност и спокойствие. Според него вече има практическо решение за доставката на 22 милиарда кубически метра газ и 24 милиона тона нефт за Беларус през следващата година, поне без да се повишава цената. Ако се постигне напредък и по данъците, цената може да бъде намалена. Сдвояването на данъчните системи обаче е огромна задача. Сега може би би било достатъчно принципно решение да се пристъпи към решението ѝ. Разбира се, руското данъчно законодателство, въз основа на което трябва да се осъществи подобно сдвояване, не е съвършено, но е по-близо до реалностите на световната икономика. Минск, който през 2020 г., един от последните в постсъветското пространство навлиза в ключовата фаза на преговорите за присъединяване към СТО, все пак ще трябва да продължи в тази посока.
Посланикът на Беларус в Русия Владимир Семашко заяви, че сроковете за уеднаквяване на данъчното законодателство са изместени с още една година; задачата е системата да заработи от 1 януари 2022 година. На 23 декември първият вицепремиер на правителството на Беларус Крутой на прием в руското посолство в Минск обяви, че всички нерешени въпроси ще бъдат договорени през следващите 2-3 дни. В същия ден стана известно, че Русия подписва окончателната версия на пътната карта за комуникация, която предвижда премахване на таксите (не по-късно от 20 септември 2020 г.) за телефонен роуминг в Съюзната държава. Това е наистина добра новина за всички с приятели и роднини в двете страни. Бизнесмените също ще стават по-близо един до друг.
Има реална възможност подписването на целия интеграционен пакет да бъде обявено в навечерието на Нова година. За белоруската националистическа опозиция и нейните покровители на Запад това очевидно не е добър подарък. Преговарящите вероятно не са мислили за тези сили, решавайки собствените си проблеми стъпка по стъпка, но многоетапните преговори изиграха жестока шега с противниците на интеграцията - протестът им се превърна в откровен фарс и даде обратен ефект. В този смисъл забавянето на процеса на съгласуване донесе неочаквани ползи.
Всеки път, когато беше планирано приемането на този пакет, националистите се опитваха да организират масови протести срещу това, използвайки всички възможни ресурси и призовавайки привържениците да излязат на улиците и площадите на белоруските градове, следвайки примера на Киевския Майдан. Не само западните медии и техните партньори в самия Беларус, но почти всички западни пропагандни канали, излъчващи се на руски език, от “Гласът на Америка” до “Радио Свобода”, директно призоваваха за това ден след ден. Плащанията също бяха направени от Запад на лидерите на опозиционни партии и организации, както вече каза президентът на Беларус. А от другата страна на границата в съседните страни бяха проведени най-големите военни учения на НАТО някога, очевидно като предупреждение срещу опитите за потушаване на насилствените безредици в Беларус и/или „руска намеса“.
За допълнителен натиск върху Лукашенко и подбуждане на народен гняв срещу него са използвани предишните обвинения за участие на белоруския лидер в убийството на политически опоненти в началото на 2000-те години. Появиха се нови свидетели, които заявиха, че са пряко замесени в тези екзекуции. Но по някаква причина в Германия, където се подвизават не за първа година и откъдето идва настоящата разобличителна вълна, никой не смята да ги арестува за това. Тук обаче няма нищо чудно, ако знаете, че главният „разобличител” Гаравски през годините на екзекуциите, описани от него, в които той също е бил замесен, е бил в затвора за „използване на служебното си положение за лична изгода“. И е лесно да се потвърди. Тоест германците разбират, че това е само епизод от информационната война, нищо повече.
Лукашенко, разбира се, е особен политик, но едно нещо трябва да му се признае - той не търпи натиск върху себе си от никоя страна. И цялата тази надигнала се вълна, включително пряко срещу него, от Запада изглежда му е оказала изключително негативно влияние, което го е накарало отново да се замисли къде са приятелите и съюзниците на белоруския народ. Всички трезвомислещи белоруси, които напълно пренебрегват провокативните призиви, не обичат натиска върху себе си. Виждайки това, онази част от наскоро наплодилата се белоруска номенклатура, която свързва бъдещето си със Запада, се успокои. Трагедията на Киевския Майдан по улиците на Минск се превърна във фарс.
През декември националистическата опозиция вече четири пъти поред се опита да изведе хората на главния площад на Минск, първо на 7-8, после на 20-21 и всеки път изглеждаше все по по-комично. Не става дума за хиляди, а едва за стотици протестиращи. Най-обидното за тях изглежда е че никой не ги разпръсна или изобщо не ги пипна. Белоруският народ не беше с тях.
Разбира се, за западните спонсори това е студен душ. Разходите за следващата „цветна революция“ в Беларус и произтичащият от нея ефект са абсолютно несравними. „Къде са парите?” Грантоядите се оказаха толкова несъстоятелни, явно приемаха получените средства като новогодишни подаръци лично за себе си, че може да не дочакат нови плащания за такова безсмислено шоу.
Между другото, белоруската опозиция получи съществен удар, откъдето не беше очаквала. Когато от Киев дойде информация за разкриването на извършителите на убийството на Шеремет, опозиционните медии се държаха просто срамно. И „Белоруска делова газета”, където Шеремет започва професионалната си кариера, и създаденият от него „Белоруски партизанин” започват да оправдават убийците му. За тях се оказа непосилно да признаят, че през всичките тези години те лъжливо са приписвали на Москва и Минск вината за смъртта на другаря си. По този начин те значително подкопават ефекта от новата експозиция на разобличаване на „престъпленията“ на режима. Ако са излъгали за Шеремет, къде е гаранцията, че не лъжат по друг начин?
Невъзможно е обаче да се счита, че няма заплаха за белоруско-руското единство. САЩ и техните партньори ще направят своите заключения и ще се прегрупират. Очевидно те ще направят основния акцент върху обработката на средата на Лукашенко и на беларуските политически елити като цяло.
Също така е невъзможно да се изключат от сметките възможни провокации от типа на Майдана - стрелбата по съмишленици, за да се развълнува тълпата. А белорусите имат свои, макар и не многобройни нацисти, които тренират в редиците на украинските радикални националисти и от които могат да се очакват всякакви зверства.
Последните събития обаче подтикват Минск да направи правилните изводи не само по отношение на икономическото сътрудничество с Москва. Стана известно, че Лукашенко възнамерява да въведе в Наказателния кодекс разпоредби за пълна забрана на нацистката символика и пропаганда на идеологията на Бандера, Шухевич и другите фашистки колаборационисти в страната, заплашващи с наказание до 5 години затвор. Явно „уроците по история“ не минават напразно.
Превод: В.Сергеев