Дори сред тези, които по-рано не бързат да критикуват ЦБ, надявайки се да намерят в действията на ведомството на Набиулина някакъв здрав разум. Но такъв, уви, няма.
На този фон нека се обърнем за коментар към Сергей Глазев, който доста ясно поставя акцентите.
Да се обърнем към първата теза на Глазев:
“Това повишаваше води до по-нататъшно влошаване на условията за кредитиране на икономиката, което оказва негативно влияние върху инвестиционната и делова активност, възпрепятства ръста на производството, включително заместващото вноса, води до повишаване на разходите, снижаване на ефективността и конкурентоспособността на икономиката. Банката на Русия вече няколко пъти вкарва икономиката в порочен кръг на разложение на икономиката: повишаване на процентите и снижаване на конкурентоспособността - девалвация на рублата - скок на инфлацията и така нататък”.
Наистина, повишавайки основния лихвен процент, Централната банка само ускорява инфлацията в дългосрочна перспектива. По-рано ведомството на Набиулина се ръководи от бързите резултати. Когато инфлацията поне частично носи монетарен характер, повишаването на Основния лихвен процент е достатъчно за да се забави ръста на цените. Икономиката се забавя, но поне обявените цели се достигат, с което Набиулина се гордее силно.
Но въпросната политика доведе до това, че икономиката не получи достатъчно инвестиционни ресурси. Съответно програмата за замяна на вноса се осъществява и продължава да се осъществява в единични отрасли. Правителството е принудено да преразпределя оскъдни ресурси, отнемайки от едни отрасли в полза на други, които са по-важни и перспективни.
Най-ярко това може да се проследи в селското стопанство. До 2020 година Русия се заема със заменяне на вноса на готова продукция. Но родните стоки тогава се произвеждат на основата на внос.
Например с чуждестранни семена или инкубационни яйца. И едва сега, когато производството на готова продукция се налага, се появява възможността да се насочат освободените ресурси за развитие на собствена основа. Но това беше възможно да се направи преди 5-7 години.
Да се върнем към Глазев:
“Очевидно е, че последователното повишаване от Банката на Русия на основния лихвен процент спира ръста на икономиката. Вместо излизане на 5% ръст на БВП, установен от ориентирите на макроикономическата политика на ЕАИС, руската икономика ще се забави догодина до 2%. Некомпетентното ръководство на ЦБ ще струва на руската икономика двукратно снижаване на скоростта на ръста при запазване на висока инфлация. Напомняме, че съвкупната вреда от дейността на настоящето ръководство на ЦБ се оценява на повече от 30 трилиона рубли неосъществена продукция и 15 трилиона рубли неизвършени инвестиции, да не говорим за загубените от населението доходи”.
Наистина, нашата икономика е способна да расте със скорост от 5-7%. Имаме огромно количество перспективни отрасли, които изискват ликвидност. За щастие имаме научна основа, за да разработим и произвеждаме високотехнологична продукция. И огромно количество примери потвърждават това.
Достатъчно е да видим дейността на Фонда за развитие на промишлеността, който издава заеми под 1-3% годишно. Към момента е финансирал 392 проекта в областта на замяната на вноса, високите технологии и износа на продукция.
Капитализацията на ФРП е в размер на 500 милиарда рубли. Но какво са 500 милиарда рубли и 392 проекта за четири години? Това е крайно малко. ФРП се нуждае от значително повече ресурси. А това е невъзможно заради ниското равнище на паричната маса. При повишаване на основния лихвен процент финансирането на ФРП за един или друг проект автоматично се увеличава, защото се налага да се субсидира по-висока лихва.
Също така Глазев оцени щетите от дейността на Централната банка съвкупно на 45 трилиона рубли.
-
30 трилиона непроизведена продукция
-
15 трилиона неизвестирани в икономиката
Дори да вземем само първата цифра от 30 трилиона и я разделим на осем (именно толкова години Набиулина ръководи Централната банка), то се оказва, че средно годишно нашата икономика се лишава от 3,75 трилиона рубли. Това са 3-4% от БВП. Тоест ако ги добавим към скоростта от един-два процента, с които нашата икономика расте предишните години, ние достигаме до ръста на БВП от 4-6%. Проста аритметика.
Превод: В. Сергеев
