/Поглед.инфо/ Възможно е нощта на петък срещу събота, 11 февруари 2023 г., да бъде наречена някой ден от историците на руската специална операция в Украйна крайъгълен камък. Тъй като именно в тези часове нашите войски в зоната на бойните действия за първи път използваха принципно нов тип въоръжение, което може да застраши много от най-важните за Киев транспортни комуникации през реките на тази страна, както и пристанищните съоръжения на Очаков, Николаев, Херсон и Одеса.

Точно това се случи. В събота сутринта редица украински телеграм канали публикуваха всъщност сензационно видео. На него се вижда успешна атака в пълна тъмнина от определено надводно ударно безпилотно превозно средство с мощна бойна глава срещу вертикално повдигащ се железопътно-автомобилен подвижен мост през тесен плавателен канал близо до курортното селище Затока в централната част на Каролино-Бугазската коса (Одески район).

Самата коса е тясно и нестабилно парче земя с дължина 20 километра и ширина 80–500 метра, миещо се от Днестровски Лиман и Черно море от двете страни.

Естествено е да се предположи, че морското БПА-камикадзе е приближило целта си откъм Черно море. Съдейки по видеозаписа от нощния взрив, на борда му е имало бойна глава, сравнима по разрушителна сила с най-малко 250-килограмова фугасна бомба.

Какъв беше резултатът от нападението? Невъзможно е да се отговори на този въпрос от нощни видео кадри. Но със сигурност основният удар е паднал върху един от двата бетонни стълба на моста, стърчащ от водата точно под изтеглящата му част.

Откъде е тръгнал този БПА и кой го е контролирал - това е голяма мистерия. Мога само да предполагам, че носителят на секретния апарат е една от руските ракетни дизел-електрически подводници тип „Варшавянка“ от 4-та отделна бригада на Черноморския флот, внезапно изплували близо до Одеса. Защото абсолютното отсъствие на каквато и да е боеспособна система за противолодъчна отбрана в Украйна по тези места е, както се казва, „медицински“ факт.

А сега за това защо мостът край Затока беше избран за дебюта на новите руски оръжия. Всъщност ние се опитвахме да го унищожим с корабни и въздушни крилати ракети почти през цялата изминала пролет. От края на април поне пет пъти.

Русия отправи последния „пролетен“ поздрав към Заток на 17 май 2022 г. с два високоточни „Калибъра“, изстреляни от корабите на Черноморския флот. Не ни подведоха, за пореден път бяха разрушени релсите и асфалтовата настилка на моста. Всяко движение през него спря. Но не за дълго.

Украйна, с изключително бързи темпове, скоро върна всичко в работно състояние. И отново товарни влакове и тежкотоварни превозни средства преминаха през Каролино-Бугазската коса. От Украйна до Молдова и обратно.

Защо въоръжената конфронтация на страните придоби такава необичайна ожесточеност в този участък около този мост, построен в Съветския съюз преди повече от половин век (първият влак преминава през него през 1955 г.)?

Всъщност всичко се обяснява просто. Работата е там, че въпреки сравнително скромните размери и доста голямото техническо износване, местната магистрала за Украйна (включително моста под Заток) е почти същата като легендарния „Път на живота“ за Ленинград, обсаден от нацистите. Защото само чрез него днес е възможно да се доставят повече или по-малко сериозни количества бензин или дизелово гориво в съседна държава. Механиката на този процес е следната.

Преди началото на спецоперацията Русия и Беларус бяха основните доставчици на течно гориво за Украйна. Защо направихме това заедно с Минск в интерес на една все по-враждебна държава е отделен въпрос. Както и да е, през 2021 г. страната ни представлява до 30% от "дизела". Белорусите имаха още повече - 42%.

Естествено, с избухването на военните действия и двете реки пресъхнаха моментално. А ненаситният фронт изискваше все повече гориво от Киев. Украинците трябваше да търсят нови доставчици.

По принцип в света на желанието - "пруд пруди" (много, голямо число, количество, бел.р.). Преди всичко на Запад. Но как да доставяме гориво и смазочни материали оттам до линията на конфронтация? Именно тук възникна сериозен проблем за нашите опоненти.

Да доставят до Украйна с камиони за гориво през Полша, Румъния, Словакия и Унгария? Това се прави сега. Но, както веднъж каза Сергей Куюн, ръководител на украинската консултантска агенция A-95, за да се донесе, да речем, „ресурс от Румъния, един среден камион с гориво прекарва общо 16 дни на път (това включва времето в границите, товарене, доставка в Украйна)".

"В резултат той доставя 30 кубика гориво, което се изчерпва на една бензиностанция на ден", казва той.

„Каквото и да казва някой, човек не издържа в автомобилния транспорт. Преди нефтопродуктите се превозваха с вагони по железопътната линия и всеки ден имаше разтоварвания. Камионите с гориво няма да се справят с такъв поток, особено след като има много проблеми с получаването на разрешителни ... Така че дефицитът само ще се увеличи ”, коментира друг украински специалист, ръководител на маркетинговия отдел на веригата БРСМ-Нафта Александър Мелничук, коментирайки върху ситуацията.

Така се оказа, че Киев не може без железопътни петролни цистерни. Но става въпрос за различни стандарти за междурелсие в бившата Руска империя, а след това и в СССР. В резултат на това в Украйна, както и в цялото постсъветско пространство, разстоянието между релсите навсякъде е 1524 мм. А в Европейския съюз - 1435 мм.

Техните локомотиви и цистерни не минават през границата по тази причина! Просто не минават. А на Киев му се плаче.

Всичко би било различно, ако днес поне едно напълно функциониращо морско пристанище остава в ръцете на украинските власти. Най-добре измежду всички това да е същата Одеса. Те щяха да докарат там цистерна от чужбина и щяха да изпомпват хиляди тонове гориво от нея в насипни влакове. Но морските пристанища на Украйна отдавна са плътно блокирани от Русия. Всички до едно.

Ето, на фона на тази почти безнадеждност, мисълта за Молдова дойде в умната глава на някого, било то в Киев или на Запад. По-точно за единственото й пристанище на река Дунав, наречено Джурджулещи.

Построено още в постсъветските години на малък участък от бреговата линия от само 480 метра. Само толкова през 1996 г. молдовците успяха да се спазарят с Киев в замяна на преминаване през тяхна земя на също много малък участък от стратегически важната за Украйна магистрала Одеса-Измаил, близо до село Паланка.

В резултат днес Джурджулещи е натоварен до дупка. Основно - цистерни с гориво за Украйна от почти цял свят. Но ето я, ахилесовата пета на Киев: единственият железопътен клон оттам до централните райони на Украйна минава точно през Заток.

Тоест, ако Русия окончателно и безвъзвратно разбие поне с нещо моста през Каролино-Бугазката коса и резервоарите за гориво на украинските танкове някъде близо до Запорожие, Артьомовск, Угледар и други райони на военни действия опасно ще пресъхнат. Пък нека да вземат и Леопардите, поне Чаленджърите, че и Ейбрамс. Те няма да имат с какво да ги карат срещу нас.

Но дълго време не успявахме със „Затока“ (да приключим) „окончателно и безвъзвратно“. Това, очевидно, обясняваше странната, на пръв поглед, пауза до тази зима с огненото въздействие върху този обект.

Въпреки че е възможно всъщност да не е имало пауза. Забелязали ли сте няколко скорошни съобщения за направо мистериозни пожари на територията на молдовското пристанище?

В началото на 16 януари 2023 г. там безпричинно се запали голям елеватор за зърно, съхраняващ хиляда тона слънчогледов шрот. Казват, че поради дългото съхранение товарът започнал да тлее там.

Искате или не, но молдовските пожарникари гасиха огъня два дни, а един от контейнерите се срути. А само четири дни по-късно, на 20 януари, в Джурджулещи пламна още една цистерна със зърно с шрот.

Смятате ли, че на малък, всъщност участък от брега на реката, дълъг по-малко от половин километър, по време на ликвидирането на тези аварии е било възможно да се разтоварят танкери с нефтопродукти? Дори петокласник ще даде правилния отговор.

Но защо и с чия помощ работата на критично важното за Украйна пристанище беше покрита, както се казва, с „меден басейн“ в такъв момент, наистина е загадка. Но няма да се изненадам, ако военните поръчки вече се изпълняват в съответните служби на военното разузнаване в Москва.

Но във всеки случай тези пожари са полумерки. Необходима беше по-ефективна замяна на саботажа (ако се случиха в молдовското пристанище!) И крилати ракети. Които, както се оказа, не могат да изпълни ключовата задача - да разрушат масивните опори на проклетия за нас мост. А местните ремонтиращи, както показва опитът, ремонтираха счупените релси за няколко дни.

Както показа 11 февруари, сега Русия може би е получила необходимите средства за унищожаването на „пътя на живота“ за Киев. Искате или не – ще стане ясно съвсем скоро. Ако котвените места на Джурджулещи са празни дълго време, се оказва, че всичко ни се е получило.

Кой обаче каза, че Русия ще се спре само на Заток, ако е получила ударните морски БПА? Сега Киев има ново главоболие: как да защити другите си мостове на главните реки от подобни удари с тези руски оръжия?

„Украинската нощ е тиха, но мазнините трябва да се скрият!“ Не само на Днепър. Но също така, да речем, на Южен Буг близо до град Николаев, на Десна и на Припят.

Това няма да е толкова лесно, колкото може да изглежда. Да блокирате реките близо до всеки такъв мост със стрели със стоманени мрежи до самото дъно на реката? Но какво да кажем за течението? То в крайна сметка не влачи нищо, особено през пролетта! Дори полупотопени трупи, да не говорим за по-малките отломки. Които - няма да имате време да мигнете! - лесно образуват гигантски язовири с наводняване на крайбрежните зони.

А какво да кажем за корабоплаването по тези пътища? С риболов от лодка, с каквито местните са свикнали?

Като цяло главоболията в Киев след този уикенд значително се увеличиха.

От досието на "СП"

Разбира се, скоро няма да разберем какъв вид военноморски БПЛА камикадзе атакуваха моста край Заток в нощта на 11 февруари. Поредният подарък за Русия от персите ли беше това?

Те, между другото, работят много усилено за създаването на такива ударни системи. Доказателство за това е опитът им на 1 септември 2022 г. с помощта на фрегатата Jamaran на ВМС на Иран да заловят в Червено море два американски надводни военни разузнавателни дрона от типа Saildrone Explorer, намиращи се близо един до друг в международни води.

Устройствата вече бяха вдигнати от персите на борда. Но те бяха отблъснати от корабите на американския флот, които се притекоха на помощ.

Междувременно е възможно в нощта срещу събота близо до Одеса да сме използвали за първи път най-новото дете на родната отбранителна индустрия.

Защото е известно, че в тази насока успешно работи например Центърът за технологични проекти на Санктпетербургския политехнически университет „Петър Велики“. През 2021 г. той вече представи безпилотна лодка, наречена "Кибербоат-330".

А ZALA AERO GROUP, дъщерно дружество на концерна "Калашников", в рамките на програмата "Създаване на напреднала военна роботика до 2025 г.", одобрена от Министерството на отбраната на Руската федерация, вече демонстрира катамаран-робот "Тритон", способен да провежда въздушно, надводно и подводно разузнаване и унищожаване на цели на разстояние до 1000 километра от оператора.

Превод: СМ

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?