/Поглед.инфо/ Към 100-годишнината от появата на твърдата валута в Русия
Днес има много проблеми в руската парична икономика.
Първо, поевтиняването на руската рубла на вътрешния пазар, което се изразява в инфлационно покачване на цените на самите стоки и услуги. Според Росстат миналата година инфлацията в страната е била 8,4%. В края на май на годишна база (последните 12 месеца) цифрата вече е два пъти по-висока - 17,1%.
Второ, нестабилността на рублата спрямо други валути. Това стана особено забележимо от времето, когато Банката на Русия отказа да подкрепи обменния курс на рублата (през 2014 г.). Няколко месеца по-късно (през декември 2014 г.) рублата се срина (двойно понижаване на обменния курс спрямо долара и еврото).
Санкционната война срещу Русия, която започна на 24 февруари 2022 г., се превърна в допълнителен спусък за валутната волатилност на рублата. Първо (през първата половина на март) рублата се срина до стойности от над 120 рубли за долар, след което люлката тръгна в обратна посока. Рулата започна да се засилва; сега курсът му е в диапазона от 53-54 рубли за долар.
Освен това сериозен проблем е ниското ниво на монетизация на руската икономика (съотношението на общия обем на наличното и безналичното парично предлагане към БВП). В края на 2021 г. монетизацията на руската икономика възлиза на 50,65%. В същото време стойността на този показател в развитите икономики се колебае в диапазона от 80-100%, докато в динамично развиващата се икономика на Китай е около 200%.
И накрая, в Русия парите са много скъпи, както се вижда от основния лихвен процент на Централната банка. В началото на санкционната война Централната банка определи този процент на 20%. Сега тя е намалена до 9,5%. Въпреки това, дори при тази стойност на ставката, заемите не са достъпни за огромното мнозинство от юридически и физически лица. За сравнение: в САЩ Фед сега поддържа ключовата лихва на 1,75%. А централните банки на Япония и Швейцария като цяло имат отрицателен основен лихвен процент.
Днес в Русия не липсват съвети как да се подредят нещата в паричната сфера. Сред неизброимото количество предложения има и такива, в които основен залог се поставя върху използването на златото в монетарната икономика. Днес парите в Русия и по целия свят са знаци. И всъщност те са имали стокова природа, тоест са имали вътрешна стойност. И такава идеална стокова пара в продължение на много векове беше златото. Жълтият метал е окончателно изгонен от света на парите през 1976 г. на Международната валутна и финансова конференция на Ямайка. Тогава беше решено да се замени златодоларовият стандарт с хартиен долар. Днес световната доларова система се пука по шевовете. И мнозина отново си спомниха за златните пари.
Има предложения за създаване на златни пари, които да обслужват международни плащания и други трансгранични транзакции. Има предложения за използване на златото във вътрешното парично обращение. Ето последните новини по тази тема (от 22 юни).
Експерти на държавната корпорация ВЭБ изготвиха доклад „Международните плащания в контекста на санкциите: състояние и перспективи“. Той съдържа предложения за създаване на алтернативна национална финансова и парична система, адаптирана към условията на перманентна санкционна война.
Основният залог при международните сетълменти се прави върху използването на бартерни и клирингови транзакции, както и на криптовалути. Експертите на държавната корпорация предложиха да се създаде цифрова рубла, обвързана с курса на златото, транзакциите с която, по тяхно мнение, не могат да бъдат блокирани от Съединените щати. Такава "златна рубла" ще се използва за външни разплащания, в т.ч. и без участието на Русия.
Подобни предложения за използване на златната рубла не са съвсем нови. Искам да припомня много забравената история на златния червонец, който се роди точно преди век. Надявам се и днес тя да е полезна.
След Октомврийската революция от 1917 г. Русия навлиза в период на тежки изпитания. Гражданска война, чуждестранна намеса, глад, висока смъртност, икономическа разруха. Останалата част от икономиката се управлява чрез твърдо разпределение на ресурси и стоки. Паричната икономика се срива. В обращение са различни банкноти: царски кредитни билети, "керенки", "совзнаки" (хартиени банкноти, които започват да се издават от Народния комисариат на финансите на РСФСР от 1919 г.), множество заместители и местни емисии.
Банкнотите бързо се обезценяват, хиперинфлацията е вилнее. Например: през 1921 г. покупателната способност на 100 хиляди съветски знаци /“совзнак“-а/ е равна на цената на една дореволюционна копейка. Парите губят предишната си роля (като мярка за стойност, средство за размяна, плащания, натрупване). Доминира директната продуктова и стокова размяна, реквизиции, заявки, нормираното разпределение.
В партийно-държавния елит преобладава идеята, че парите са остатък от буржоазното общество. Строителството на комунизма ще се извършва без използване на пари, да не говорим за кредит. В началото на 1920 г. централната банка (наричана е Народна банка на РСФСР) и всички останали банки са премахнати.
Както е известно, през пролетта на 1921 г. политиката на военния комунизъм е заменена с т. нар. Нова икономическа политика (НЕП). Залага се на възстановяването на стоково-паричните отношения. Всъщност това беше частично възстановяване на капитализма, но временно, защото забавянето на НЕП застрашаваше политическата власт на болшевиките. Преходът към НЕП е съпроводен от паричната реформа от 1922-24 г.
Паричната реформа е предписана с постановление на Всеруския централен изпълнителен комитет „За мерките за рационализиране на финансовата икономика“ от 10 октомври 1921 г. А също и с постановление на Съвета на народните комисари на РСФСР от 3 ноември 1921 г. „За паричните знаци образец от 1922 г.“.
Реформата е предшествана от създаването на 15 октомври 1921 г. на Държавната банка на РСФСР. На нея беше поверена задачата да управлява паричното обръщение. Ръководството на реформата е поверено на Народния комисар по финансите Г. Я. Соколников .
Първата стъпка от реформата беше въвеждането на две деноминации и обединяването на паричното обръщение (елиминиране на пъстрия набор от различни видове банкноти). Деноминациите и унификацията бяха извършени, но те не засилиха съветските парични знаци. През март-април 1922 г. на XI конгрес на РКП (б) беше решено икономическата и финансова политика да се ръководи от възстановяването на златното обезпечение на парите. С постановления на Съвета на народните комисари от 25 юли и 11 октомври 1922 г. Държавната банка получава право да издава банкноти, наречени „Червонец“.
Установено е, че "... с цел увеличаване на оборотния капитал без допълнително разширяване на емисията на банкноти, в интерес на регулиране на паричното обращение и въз основа на наличието на натрупани реални стойности..." Държавната банка получава правото да издава банкноти в номинали от 1, 2, 3, 5, 10, 25 и 50 червонци.
Приемането на това решение беше предшествано от обсъждане на бъдещото име на новите съветски пари. Народният комисариат на финансите предложи единицата за твърда съветска валута да се нарече "федерална". Обсъждани и по-традиционни имена "правило", "гривна". Решиха да нарекат новата валута "Червонец". Името идва от фразата "чисто злато" - старото име за висококачествен вид злато.
На 22 ноември същата година стартира издаването на банкноти на Държавната банка на РСФСР в червонци. В края на 1922 г. в обращение влизат първите банкноти с номинал от 5 и 10 червонца. Банкнотите от 1, 3 и 25 червонца са пуснати в обращение по-късно, до лятото на 1923 г. Банкнотите от 2 и 50 червонца, предвидени в указа, така и не се появяват.
Съветският червонец е обезпечен с 25% от стойността си със злато, други благородни метали и чуждестранна валута и със 75% с търгуеми стоки и краткосрочни задължения. Паралелно с банкнотите продължиха да циркулират совзнаците, които продължиха да се обезценяват. През пролетта на 1924 г. съветските знаци са заменени от съкровищни билети. Съветските символи са изчезнали.
Имаше банкноти и съкровищни билети. Започва сеченето на сребърни и медни монети. Съветската рубла най-накрая се стабилизира. Червонци са наричали всички банкноти на Държавната банка, защото са имали надпис за частично (25 процента) обезпечение със злато. През 1923 г. делът на червонеца в общото парично предлагане нараства от 3% на 80%.
Маяковски дори композира стих:
Равны серебро
И новый бумажный билет,
Ныне
Меж ними
Разницы нет.
Бери,
Какая бумажка больше на вкус, –
Теперь и бумажкам твердый курс.
/Равни на среброто И нов хартиен билет. Сега Между тях Няма разлика. Вземи. Коя хартийка ти е по вкуса? Разлика няма. Сега и хартийките са с твърд курс./
На 1 април 1924 г. курсът на червонеца започва да се котира на Нюйоркската фондова борса. През 1925 г. съветският червонец е официално котиран на борсите на Австрия, Италия, Турция, Италия, Естония, Латвия, Литва, Иран, Китай (Шанхайска борса) и редица други страни. През 1924-1925 г. в Лондон и Берлин се извършват неофициални сделки със златни червонци.
По това време в Европа вече започва възстановяването на златния стандарт (който е замразен през 1914 г. във връзка с избухването на Първата световна война). Очаква се Съветският съюз да възстанови златния стандарт под формата на златни монети, които ще бъдат разменяни за благородния метал. Народният комисар по финансите Г. Соколников (който тогава беше наречен "съветският Вите" на името на царския министър на финансите Сергей Вите, който въвежда златната рубла през 1897 г.) обещава, че размяната на банкноти за злато е на път да започне.
За по-голяма убедителност от 1923 г. се секат малки партиди метални червонци, които получават името „Сеяч“ (на обратната страна е изобразен селянин-сеяч). На лицевата страна отначало е изобразен гербът на РСФСР, по-късно - гербът на СССР (въпреки че последната версия е изключително рядка). По своите теглови характеристики (8,6 g, 900 фина) и размер съветските червонци напълно отговарят на предреволюционната монета от 10 рубли.
Такива златни монети са използвани главно за търговия в чужбина. Вярно, казват, че там са се случвали инциденти, когато отказват да приемат съветски пари заради съветските символи на монетите. Затова през 1925 г. в Ленинградския монетен двор започват да секат златни монети по царския стандарт от времето на Николай II, с номинал от 5 и 10 рубли като на реверса на монетите е отбелязана и година – 1911 г.
И в Съветския съюз, и особено извън него, мнозина чакаха безплатната размяна на червонци (банкноти на Държавната банка на СССР) за метал. Но тя така и не започна. Народният комисар по финансите Григорий Соколников, пламенен защитник на продължаването и задълбочаването на НЕП, е отстранен от поста си народен комисар на финансите през януари 1926 г.
През декември 1925 г. се проведе XIV Конгрес на КПСС (б), на който беше обявено, че страната върви към индустриализация. Всички разбираха, че индустриализацията изисква съвсем различна икономическа политика от НЕП. Имахме нужда от съвсем различен модел на икономиката, от друга парична система.
Класическата златна рубла (която се характеризира не само със златен паритет и златен гръб, но и със свободната размяна на хартиения знак за злато) не може да се превърне в инструмент на индустриализацията. Златните червонци (както разбират Соколников и други привърженици на либералния пазарен модел на икономиката по това време) приключват в средата на 20-те години.
Минаха още няколко години и през 1930-32г. в СССР е проведена парична реформа. Създадена е нова банкова система. Имаше укрепване на съветската рубла, но не със злато, а с мощна икономика. Соколников искаше рублата да стане златна; Сталин я направи продаваема.
Между другото, думата "червонец" се е запазила в речника на съветския народ в продължение на десетилетия. Така нарекоха банкнотата на Държавната банка на СССР с номинална стойност 10 рубли.
Превод: ЕС
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на Поглед.инфо, ограничават ни заради позициите ни! Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?