/Поглед.инфо/ Глобалната икономическа криза, провокирана от коронавируса, ще засегне всички - никоя държава няма да може да се изолира от нея. Но как всяка отделна държава ще премине през тези изпитания зависи от самата нея - от нейния народ и от нейното ръководство. В този смисъл Русия има очевидно предимство - опитът за преодоляване на най-разнообразните кризи през последните десетилетия и опитното, стратегически настроено ръководство.

Всяка криза поражда несигурност, а съчетанието едновременно на две, причинени от коронавирусната епидемия и икономическата буря (както поради резкия спад на цените на петрола, така и поради срива на световната търговия и производство в ключови страни) изобщо води до тревожност и дори до паника сред част от обществото. Русия не е изключение.

Въпреки че разпространението на коронавируса у нас е много по-слабо от средното за света (което не изключва възможността за рязко изостряне), зависимостта ни от износа на енергийни ресурси е по-висока от средната за света, което означава по-голямо влияние върху нас от световната икономическа криза. И като се има предвид нашето уникално геополитическо положение на възраждаща (след падението на 90-те) своето влияние световна сила, нашите вътрешни процеси стават фактор в световната политика.

Грубо казано, вътрешната стабилност на Русия определя не само външната ни политика, но също така осезаемо влияе както в посока на развитие на глобалната ситуация, така и върху това как светът ще излезе от кризата, която се развива сега. Въпросът не е в количеството изнесени от нас петрол и газ, а във влиянието (значително надхвърлящо икономическата ни тежест), което Русия оказва върху световния ред, навлязъл в ерата на прехода и трансформацията.

Това влияние е до голяма степен свързано с геополитическото умение на Владимир Путин, способността му да следва стратегическа линия, като в същото време използва голямо разнообразие от тактики. Личният принос на Путин дори се признава от откритите врагове на Русия - да не говорим за факта, че те с готовност демонизират нашия президент, използвайки неговата „повсеместна коварна експанзия“ както за външнополитическа пропаганда, така и във вътрешнополитическата борба (най-яркият пример са САЩ).

Но сега за самата Русия е по-важно друго качество на Путин - способността му да управлява държавата, като същевременно поддържа вътрешната политическа стабилност. Вътрешната политическа стабилност не просто се превръща във важен фактор за преодоляване на кризата с минимални загуби - тя се превръща в абсолютно необходимо условие за това. Това по принцип важи за всяка страна - в извънредни ситуации, дори най-вътрешно разделените общества се опитват да намерят сили в себе си, за да отложат изясняването на отношенията за по-късно.

И властите, както и да се наричат преди това, започват да се държат грубо и авторитарно - оправдавайки това със спешност и загриженост за общото благо. И ако в обществото преобладават разрушителните сили и властите показват слабост или объркване - кризата става все по-тежка, болестта бива изпусната и държавата започва да се срива. Всичко завършва с неуспех - последният път го преживяхме в собствената си държава през 1991 г.

Не е изненадващо, че отвън на мнозина изглежда, че в Русия вътрешната стабилност е твърде ценена - но след разпадането на държавата преди три десетилетия и падението на 90-те години (която включваше и две войни в Чечня) ние имаме пълно право да го направим. Стабилността на Русия през 2020 г. е в пъти по-голяма от тази на Русия през 2000 г. - и дори в сравнение с 2008 г., когато световната икономическа криза удари. Последното тежко изпитание беше конфронтацията, която започна през 2014 г. със Запада заради Украйна - придружена от опити за изолация на Русия и войната за санкции.

Всички тези кризи не само ни навредиха и изпитаха Русия за силата и - но в крайна сметка те закалиха страната ни, нейната икономика, социално-икономическата и политическата система. Сегашната вътрешна стабилност се формира не просто така, а е резултат от осъзната политика на властта и желанието на самия народ - обществото сега е много по-добро от преди, осъзнава необходимостта и значението ѝ. Стабилността не означава стагнация - не случайно Путин инициира конституционна реформа и смяна на правителството: означава устойчивост срещу изпитания и сътресения.

Предизвикателствата са както предсказуеми, така и внезапни, еднозначни и многостранни. Тяхната сила и продължителност не винаги може да бъде точно оценена в момента, в който тепърва започват, когато има твърде голяма несигурност - но може да се каже с пълна увереност, че поддържането на вътрешна стабилност, не само политическа, но и обществена, ще улесни преминаването през всяка криза. На изхода от която ние като държава и народ ще станем по-силни.

Превод: В. Сергеев


Източник: Взгляд.ру


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели