/Поглед.инфо/ В началото на август 1966 г. във въздуха за пръв път излетя първият съветски самолет с променливо крило - изтребителя-бомбардировач Су-17. Бойната машина показа висока полетна ефективност и остана „в строй“ повече от половин век.

Предшественикът на Су-17 - серийният изтребител-бомбардировач Су-7 - въпреки че показа изключителни резултати за своето време, предизвика оплаквания сред военните по отношение на скоростта на кацане, електрониката и оръжията. Поради тази причина, в началото на 60-те години специалистите на конструкторското бюро „Сухой” се заеха с разработването на модернизиран самолет. Като основа е решено да се вземе концепцията за променливо крило, в което видяха голям потенциал.

Резултатът от съвместно проучване на дизайнери на OKB и учените от ЦАГИ беше предложението за структура на крилото с обръщаща се външна част на конзолата (около половината от обхвата), разположена зад колесника. Подобна модификация даде възможност да се размине единствено с малки промени във фюзелажа, оперението и шасито на оригиналния Су-7, което спести време и пари.

Според специалистите крилото с променлива геометрия повлия положително на маневреността на изтребителя. Ниският замах позволи да се намалят разстоянията за излитане и кацане и да се намали скоростта в тези режими, стреловидността от 35–45 градуса дава сравнително добра маневреност и високо аеродинамично качество в околозвукови режими на полета, а при стреловидност над 60 градуса (максимум 63) може да се постигне висока свръхзвукова скорост на полета при ниско съпротивление.

Още в процеса на проектиране на новото крило, учените от ЦАГИ извършиха „продухване” във въздушни тунели и според техните резултати, препоръчаха освен да се използват задкрилки, да се приложи и механизация на предния ръб на крилото.

Специалистите на ЦАГИ също дадоха важен принос - проведените статични и ресурсни изпитания на агрегатите показаха, че твърдостта на крилата е силно повлияна от точността на сглобяване и пропуските в конструкцията на ротационния блок - дори и незначителни неточности могат да намалят ресурса и да причинят структурна повреда.

През лятото на 1966 г., преди началото на летателните изпитания, в ЦАГИ се извършват пълномащабни прочиствания на готовия самолет, които предоставят на специалистите данни за по-точни изчисления на характеристиките на полета и излитане и кацане, както и параметри за стабилност и контролируемост. Скоро след това беше дадено разрешение за първия полет, който въпреки тежките метеорологични условия беше успешен.

По-късно, в средата на 70-те години, учените от ЦАГИ решават проблема с въртенето по хоризонтална ос на Су-17, като издухат модел на изтребителя във вятърен тунел и установяват, че явлението е елиминирано чрез инсталиране на авариен приемник на въздушно налягане. Тези резултати бяха потвърдени в полетен експеримент и всички машини в бойните части бяха модифицирани в съответствие с препоръките на института.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели