/Поглед.инфо/ Войната в Украйна, която все още наричат Специална военна операция, е уникална с това,че представлява смесица между гражданска и външна война. За Русия това е “гражданска война с отенък на външна”, а за Украйна е симетрично “външна война с отенък на гражданска”. Това, на първо място, преполага кръвопролитен и проточен характер на конфликта: в гражданските войни се сблъскват армии, които на практика са равни по бойни възможности. На второ място, гражданската война наистина рядко завършва с компромисен мир. В такива войни миналото се сражава с бъдещето, но до окончателната победа на една от страните не може да се каже кое е миналото и кое е бъдещето. На трето място, гражданските войни винаги се свързани със смяна на управляващия елит. Няма да е погрешно да кажем, че в руското общество съществува консенсус, съгласно който войната трябва да доведе до трансформация на елита и един от рисковете на войната е отсъствието на такава трансформация по принципа, че “победата ще опрости всичко”. Впрочем, до известна степен трансформацията на руския елит вече се случи и е необратима.

Основи на руската елитарност

Преди всичко, нека дадем определение.

- Елитите имат свой проект за бъдещето и достъп до срества за осъществяването му.

- Контраелитите имат алтернативен проект, но нямат достъп до средства.

- Антиелитите нямат проект, но полагат усилия, за да провалят проекта на елитите.

- Неелитите нямат никакъв проект и не отразяват наличието на проекти на елитите.

Като правило контраелитите извършват съдържателни революции (това може и да е революция на върха), а за антиелитите е характерен “безсмисленият и безпощаден бунт”.

В рамките на руския културен код с неговата свръхценност на държавата легитимността на властите се оценява не по династичен признак и още по-малко от резултата на всенародното волеизразяване. За руската власт е важен само успехът, преди всичко военен.

Зараждането на руския културен код включва три равнозначни и равноценни съставни: автохтонен славянски субстрат, византийска по произход и ценности културно-религиозна страта и варяжска военно-политическа върхушка. Това води до много архаично, всъщност ори не раннофеодално, а едва ли не мезолитно изискване към държавния елит на Русия. Неговите представители трябва да са успешни, харизматични, силни и щедри. Повече от тях не се и иска: нито любов към народа, нито законопослушност, нито доброта, нито красива външност, нито дори и ум (ако може да се разминат без него).

Във връзка с това се случва и военната смяна на елита в Руската Федерация. Трябва да се каже, че олигархичният капитализъм, остатък от 90-те години, никога не е бил популярен в страната, но той се възприема от населението като напълно търпим, включително и защото олигарсите “прецакаха и ограбиха всички, сега живеят за собствен кеф и къпят любовниците си във вани с шампанско”. Обърнете внимание: негативната версия на основните изисквания - те са успешни, силни и щедри. Но когато настъпи войната, се изясни, че на първо място повечето олигарси не горят от желание а участват в нея дори на повече или по-малко безопасни длъжности, а не говорим за фронта. Значи не са толкова силни. На Запад им отмъкнаха капиталите, омовете и дори любимите играшки като яхтите. Значи не са много успешни. В крайна сметка основанията за елитарност на олигарсите се пръснаха, което неизбежно води до загуба на власт.

Смяната на елита: легитимна и нелегитимна:

Нека анализираме механизмите на смяната на висшите елити през Първата световна война. Разглеждаме върховните сюзерени (императори и престолонаследници), ръководителите на въоръжените сили, политическите дейци на равнище президенти и премиери. За периода между 28 юни 1914 до края на ноември 1918 година се сменят 57 лидери, над 90% от оставките са необратими (изключения са Фердинанд Фош, Уинстън Чърчил и Йонел Брътиану). В Русия, без да смятаме революцията, една оставка на представител на висше ръководство се пада на 2,5 милиона военни загуби, в Германия - на 1,2 милиона, във Франция - на 0,7 милиона, във Великобритания на 0,3 милиона.

Управлението на войната, заплашваща самото съществуване на държавата и националния елит, предполага отговорност за собствените действия. Ръководителите, допуснали сериозна грешка, взели неправилното решение, не успели да овладеят обстановката и да парират неизбежните при война случайности, трябва по един или друг начин да напуснат поста си. От една страна това осигурява ротация на елитите и като цяло подобрява воденето на войната. От друга страна сваля раздразнението и гнева на войнишките маси и населението на страната като цяло от високопоставените бюрократи, изпращащи хората на сигурна смърт заради глупост или некадърност. “Полковник Фририх Краус фон Цилергут беше рядък дръвник. Никога не пристигаше навреме на определеното място, при картечна стрелба от страна на противника той водеше полка си в походна колона”, както пише Ярослав Хашек в “Приключенията на добрия войник Швейк”.

Трябва да вземем предвид съображенията на справедливостта. Грешка или престъпление - наказание - прошка - това е естественият ход на събитията, който човек усвоява от ранно детство. Оставка, лишаване от възможност да се намираш сред тънкия слой лица, вземащи решения за управлението на войната - това е наказанието, което не се отличава с излишна жестокост, но е доста осезаемо. Това е разплатата, която допуска последвалата прошка и позволява на човек да живее занапред и нормално, макар и не на ръководна длъжност.

Оказва се, че работят три махинизма за ротация на елитите. Легитимният механизъм предполага оставка. Човек може доброволно да се оттегли от поста си, както британският адмирал Джон Фишър на време на Дарданелската операция. Той може да бъде уволнен от висшестоящия началник (Конрад фон Хотцендорф, уволнен от австрийския император Карл). Може да бъде поставен в неизпълними условия, изключващи по-нататъшната работа - така се случва с Ерих фон Фалкенхайм. В хода на Първата световна война 2/3 са легитимни.

Полулегитимният механизъм се използва, когато отговорният деец не иска да подаде оставка, а отстраняването му от длъжността не е възможно. Причината за “имунитета от оставка” може да бъде положението на жива легенда, популярността сред народа, армията или сред съюзниците. А също заради простото нежелание да се разкрият мащабите на извършената грешка. Тогава с него се случва нещастен случай или го убива някой фанатик. Например лорд Китчънър загива при натъкването на мина на крайцера “Хемпшир”, което става много навреме. Теориите на конспирацията за гибелта на Китчънър са нереалистични: маршрутът на кораба е променен в последната минута, за датата на потеглянето на кораба не знае до последния момент и самият Китчънър - въпросът се решава предвид промяната на времето, но своевременността на тази гибел привлича внимание. А премиерът на Австро-Унгария Карл фон Щюрк е застрелян от социалдемократа Фридрих Адлер в кафене, а след месец умира и Франц-Йосиф и страната рязко сменя политическия си курс. Полулегитимната ротация на елитите става със смърт. Съществува група хора, които трябва да се накажат за грешките, но са “неприкосновени”. Тогава рязко се повишава вероятността от случайна гибел.

Друг полулегитичен вариант е революцията отгоре. Това не е когато първото лице се убива от някой и отстъпва място на някой друг. Това е когато заедно със замяната на конкретните хора се разрушава и системата на лостове и баланси, променя се нормативно-правното пространство и дори възниква ситуация, когато никакви норми и правила не действат в течение на военното време. Най адекватният пример в Първата световна война е идването на власт на “дуумвирата” Лудендорф и Хинденбург по заповед на кайзер Вилхелм. Класическа революция отгоре. Но не помага - вече е твърде късно.

И последният вариант - вече напълно нелегитимен. Революция отдолу. Тя се случва, когато “неприкосновените” се оказват не отделни лица, а цял социален слой, при това отговорността на този слой за военните неуспехи, политическата или икономическата катастрофа е огромна и ясна. Добър пример е Русия в началото на миналия век, на която, отбелязваме, ѝ липсва опит с легитимните оставки във военно време (и още повече в мирно).

Ултравиолетова катастрофа

Полулегитимните и нелегитимни оставки могат да решат проблема, но може и да не го решат. С този механизъм на ротация има два или дори три проблема.

Преди всичко полулегитичните и нелегитимните форми на ротация изключват завръщането на виновния на власт. Това не е задължително хубаво. Може да се окаже така, че в други условия, на друга длъжност наказаният се оказва много полезен. Учебникарски пример е как Чърчил е лишен от поста напълно заслужено, но още преди края на Великата война се връща в управлението и доста плодотворно работи в Министерството на военното снабдяване, а през следващата война става един от спасителите на Великобритания от нацизма.

На второ място режимите на строга лична отговорност на ръководителите за допуснатите грешки напълно може да бъде и корумпиран, и кланов. С други думи “ротацията чрез смърт” често се оказва не жестоко наказание за допуснати грешки, а резултат от загубена война за власт. При това понякога жертвата дори не разбира, че е завлечена в тази борба. Ако говорим за времената на Сталин, то именно вътрешноелитните “разправии” пораждат делата на Вознесенски и Косиора, както и на редица други.

На трето място бързата смяна на елитите, особено във военни условия, неизменно се съпровожда от влошаване на този елит, при това всяка следваща власт се оказва по-лоша от предишната. Тя може да бъде по-честна, по-патриотична, по-справедлива (макар и това да е по-скоро изключение), но тя почти винаги е по-лоша от предишната по умение да решава конкретните управленчески задачи.

Естествено такава власт бързо губи популярност и се сменя от следващата, още по-лошо. Такова явление може да се нарече ултравиолетова управленческа катастрофа.

Това е доста сериозен проблем и в условията на днешна Русия е голяма вероятността, че “военна” смяна на елита ще доведе до власт хора, които имат “асирийско безумие”, тоест стремеж да обявят за нечовеци всякакви реални и потенциални противници вътре в страната или извън пределите.

Отбелязваме, че още днес и то страна на нацистка Украйна, и от страна на “демократичния” Запад, а и от страна на Русия се наблюдава все по-малко желание да се подбират изрази, да се чуят аргументите на противника, да се помни, че днешния враг утре може да бъде съюзник. Видите ли, военна необходимост: днес ще се държим жестоко, за да постигнем победа, а след това, разбира се, ще се разберем. Но вече няма да има никакво “след това”, както показва опитът на историята.

Опричнина.

Опричнина

Има и по-позитивни варианти.Това е революцията отгоре, но не напълно стандартна, а “революция” с разделение. В Русия за това има специалната дума “опричнина” и жалко, че този вариант днес не се разглежда достатъчно внимателно. Опитът на опричнината изглежда е изключително руски, което, разбира се, е свързано с вече споменатите особености на културния ни код. Опричнината създава в страната два непресичащи се контура на управлението. В единия (“земщина”) остава всичко старо, а в другия (“опричнина”) се събира новото. Напрежението между контурите е голямо, именно то осигурява приемливо равнище на управленческия елит в “опричнината”. Равнището на управление в “земщината” не играе особена роля и може да бъде всякакво.

Освен учебникарския опит на Иван Грозни, този механизъм се пуска още няколко пъти. При Петър I няма формално разделение, но значителна част от “стария елит” остава в Москва. Всъщност в новата столица Петър изгражда напълно реална “опричнина”, на която се опира при война. При Сталин механизмът се използва скрито, например за управление на атомния проект. (От тази гледна точка е интересно назначаването на липсващия научен и още повече политически авторитет Курчатов на мястото на някой от признатите академици). В Казахстан Назарбаев използва механизма на опричнината - при това по схемата на Петър I - пренасяйки столицата на север.

Ще бъде ли възприета сега такава схема на ротация на елита в Русия? Изглежда, че се случва сега, но не е отразено. Някои райони постепенно се отделят от общата система на управление - както военно, така и гражданско - и започват да функционират в специален режим. ЧВК "Вагнер" на Пригожин може да бъде доста интересен пример, както и Чечня на Кадиров. Тогава от изключително регулираното руско правно поле неизбежно ще започнат цели пластове дейност, жизненоважна за постигането на военна победа.

Така че динамиката на политическата система на страната очевидно върви в посока на опричнината, по-вероятно, разбира се, скрита, отколкото явна.

Народ+

Има много малко държави и Русия е включена в този тесен списък, които, когато се сблъскат с ултравиолетова управленска катастрофа, неочаквано създават изключително ефективен елит. Тоест следващите революционери, които идват на власт, внезапно уреждат нещата в икономиката, печелят гражданската война и решават задачите пред страната, понякога дори усигоряват „рестартиране на империята“.

Има хипотеза, че изходът от ултравиолетовата катастрофа “нагоре”, а не “надолу” е свързан със съществуването в етноса на особената същност, наречена Народ+. Това е информационен обект, свързан с езика, народа и неговата култура. В известен смисъл това е народът, за който се говори в приказките и вероятно онзи “руски народ”, за който Сталин вдига тост в Деня на победата.

Там, където има народ+, ултравиолетовата катастрофа не е фатална, което дава известна надежда.

Интелектуален суверенитет

Днес Русия е изправена пред два проблема – тактически и стратегически. Тактическият проблем е да спечелим войната. Няма добри сценарии за бъдещето, ако войната бъде загубена. Има само лоши и много лоши. Следователно победата е абсолютно необходима.

За съжаление победата е необходимо, но не и достатъчно условие за оцеляването на една държава, език и култура. Достатъчно условие изглежда създаването на интелектуален суверенитет, част от който са технологичният и военен суверенитет. И това трябва да се постави като стратегическа задача.

Говорейки в организационна „рамка“ и на езика на смяната на елитите, интелектуалният суверенитет предполага създаването на организационна структура, която е по-близка до КЕПС (Комисията за изследване на естествените производителни сили на Русия), отколкото дори до държавата. Планова комисия. Руската наука, която сега е откъсната от световната система на знания, трябва да бъде преформатирана около тази структура. Тази наука трябва да се реформира в логиката на любимия принцип на споменатия адмирал Фишер: „Най-голямото голямо – най-малкото малко“. В този случай това означава, че руската наука трябва да се занимава или с напълно неутилитарни изследвания, или със създаване на нови технологии, предимно военни. С разрешаването на военно-политическата криза "небесното" и "земното" острие на ножицата на знанието ще се сближат.

Какви са реалните шансове на Русия? Фактът, че значителна част от проблемите пред страната се обсъждат отдавна и като цяло са ясно осъзнати от обществото. Но Западът е изправен пред същите проблеми днес, включително необходимостта да вземе решение относно механизма за смяна на своите елити и елитни кланове. Легитимните демократични процедури престанаха да действат, което стана окончателно ясно с настъпването на пандемията от коронавирус, докато други традиции няма (с изключение може би на полулегитимната ротация чрез смърт).

Западът обаче не обсъжда тези проблеми. Междувременно кризата в настоящата фаза е много по-опасна за Европа, отколкото за Русия, поради тривиалната причина, че развитите територии, които са напълно включени в глобализацията, страдат повече по време на такава криза, отколкото геоикономическата глобална полупериферия, към която принадлежи Русия.

С други думи, имаме всички основания да очакваме сериозна криза в Русия – военна, политическа, икономическа, но кризата на Запада ще бъде неизмеримо по-сериозна. Това ни дава известни шансове дори в борбата срещу целия Запад и вдъхва известен оптимизъм.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?