/Поглед.инфо/ Събирането на определена информация в резултат на разговори с населението е един от инструментите за информационна работа в стратегическото разузнаване, използван заедно с агентурните данни и техническото разузнаване.

Всъщност правилната работа с населението е сложна технология и затова най-доброто прикритие за подобна работа са западните НПО и чуждестранните медии в Русия. Работата на социолозите се извършва от местни журналисти и експерти, които работят с чуждестранни организации предимно по идеологически и, второ, по материални причини.

Формулата „идеология, пари, компромат, егоизъм“, разработена от американските специални служби за набиране на агенти, с основания започва с идеологията. За да се премине към служба на практически законно действащите структури на специалните служби на противника в тяхната страна, алчността и егоизмът не са достатъчни. Тук трябват идеологически основи, които са изобилни сред всички руски служители на чуждестранни НПО и медии. Либералната доктрина е най-идеализираната от всички доктрини.

В руската информационна среда преобладава забраната за държавна идеология, заложена в Конституцията. Това значително отслабва всяка държавна разузнавателна и контрапропагандна дейност . Предателството се е загнездило в самите центрове на стратегическо вземане на решения и то е защитено с официалното разрешение за идеологическа всеядност.

При такива обстоятелства консолидацията на елита се основава само на принципите на личен съюз с лидера, но самият лидер е отслабен от липсата на право да избира екип според идеологически критерии. Той е длъжен да подбира представители на различни политически лагери и идеологически движения, за да не бъде обвинен в нарушаване на Конституцията, което пряко забранява на държавата да има собствена идеология.

Стратегията е концентрация на сили и средства в основната посока. Какво е главното и защо това е идеологията. Забрана на идеологията е забрана на стратегия, която не е възможна по начало или се основава на множество и неясни принципи. Основното винаги е едно, няма няколко основни критерия.

Всеки, който говори за няколко основни приоритета, не разбира нищо от стратегия. Всяка стратегия изглежда като верига „идеология - политика - икономика“. Невъзможно е да се изгради икономика без идеология или да се забрани на идеологията да я променя.

Ако забраната на идеологията се запази, забраната на концепцията ще остане в стратегията и следователно политиката ще бъде безцелна и вредна, безпринципна, защото няма да има йерархия на принципите, икономиката ще остане слаба и правителството ще търси последното убежище в технократите - хората, изповядващи принципа „основното във всяка война са маневрите“. Само защото нямат цели или се страхуват да ги дефинират.

Богатата икономика не е цел, а страничен ефект от идеологията. Това е резултат от политиката, въплътена в икономиката. И идеологията дава приоритети за политиката. Кризата на либерализма не може да доведе до ефективни политики и устойчива икономика. Но за да се разбере това, човек трябва да мисли като идеолог, а не като технократ.

Идеологът е този, който разбира кое е най-важно и кое е второстепенно и никога няма да ги сбърка. Идеологът не е учен доктринер, а системен администратор, който разбира принципите, чрез които сложните системи работят или не работят.

Защо Русия няма свои НПО във важните за нея региони, а тези, които съществуват, не работят? Защото са построени от технократи, а не от идеолози. И всеки технократизъм в крайна сметка води до формулата „парите не миришат“, защото това е върхът на прагматизма. Ето защо „те” имат инструменти за влияние, а „ние” не. Ние забравихме да мислим и вместо това използваме моделите и шаблоните, които са ни подхвърлени.

И те са направени така, че никога да не станем силни и успешни. Принципът „главата ми е на раменете ти“ е върхът на манипулативното изкуство и поражението в такъв бой може да се избегне единствено със създаването на собствена глава и потапянето ѝ там, където трябва да се потопи.

Технокрацията е работа на стомаха и червата, а не на главата. В променяща се среда никой технократ не може да разбере какво и как да го направи. Защото не знае нито целта, нито значението на движението. Той може да спести само гориво, но не знае къде и защо се движи.

Когато знаете как да работите с гребла, но не се съсредоточите върху звездите, няма да стигнете никъде, колкото и да гребете. Без навигатор или пилот, корабът с неговия екипаж е загуба на ресурси. Работата на главата е идеология. Няма друг начин човек да стане себе си.

И ако Русия наистина се нуждае от инструменти за глобално влияние, тя ще трябва да формулира своята идеология. Без такава няма да успее дори да събере пари за подкуп на васали. Единствено с корист не може да се стигне далеч в голямата политика.

Превод: В. Сергеев