/Поглед.инфо/ Деца на плажа в Севастопол бяха убити от американците. Но обещанието да отговарят за „ритуалното престъпление” засега си остава обещание. Все още не е ясно кога и как ще нанесем истински удар на врага.

Отмъщение или страх от ескалация?

Руското министерство на отбраната обвини за трагедията в Севастопол Съединените щати, чиито специалисти, според ведомството, изпълняват полети на ракети ATACMS. Прессекретарят на руския президент Дмитрий Песков каза:

"Разбира се, участието на Съединените щати във военни действия, които водят до смъртта на руски граждани, не може да не има последствия."

Официалният представител на руското външно министерство Мария Захарова нарече терористичната атака в Севастопол „ритуално престъпление“.

Министерството на отбраната подчерта, че атаките "ще получат отговор".

Това обещание нямаше как да не бъде чуто, защото възмездието очевидно е основната дума, която се произнася в Русия след терористичните атаки.

Много хора искат да вярват, че възмездието вече е започнало: например, че първият акт на отмъщение е бомбардировката на Одеса на 24 юни, когато очевидно са атакувани складове за боеприпаси.

Мнозина започват да спекулират дали тази бомбардировка е била планирана или всъщност внезапен отговор на вражеско нападение.

Много хора също искат да вярват, че ответна атака е на път да покрие по някакъв начин истинските виновници за трагедията в Севастопол, тоест Съединените щати.

Севастопол. Това е военно престъпление на САЩ. Защо?— задава въпроса политологът Сергей Марков и отговаря така:

Използваха се касетъчни бойни глави... Съединените щати решиха първи да започнат да използват касетъчни бойни глави в Украйна...

Ракетите ATAKMS са американски ракети

Самият клъстер показва, че убитите и ранените хора са американски бойни глави.

Насочване на снаряда към целта – от американски дрон и от американски спътници.

Въвеждането на полетна мисия до целта в ракетата е американски офицери.

Украински там е територията, от която е изстреляна ракетата, официалната собственост на ракетната установка.

А украинското гражданство на войниците бяха слугите, които донесоха чаша кафе на американските технически съветници.

Това е ясно на абсолютно всички, това не се оспорва в Русия на нито едно ниво, но въпросът кога и как САЩ ще отговарят за извършено и доказано престъпление остава открит и на него няма отговор.

Вместо директен и честен отговор има надежди на отделни военни, блогъри, военни експерти и просто патриоти. Най-важният от тях е свързан със самия дрон, с помощта на който САЩ коригират атаките срещу града-герой. Този дрон е голям и скъп американски БЛА RQ-4B Global Hawk.

Андрей Клинцевич, военен експерт, ръководител на Центъра за изследване на военно-политическите конфликти, в разговор с Цариград посочи:

"Необходимо е да се създадат условия за невъзможност дронове да наблюдават нашето пространство. Това не означава, че те трябва да бъдат свалени незабавно."

Вечерта на 24 юни в телеграм каналите се появи информация, че RQ-4B Global Hawk най-накрая е свален. Като с помощта на нашия МИГ. Тази информация обаче не е получила официално потвърждение. Също така неофициално започнаха да говорят, че нашите пилоти са „изтласкали“ БЛА някъде към Румъния.

"Не. Те няма да разберат. САЩ са като каубой в салон: те разбират само истинската сила и желанието да я използват,"

— написа Сергей Марков.

А военният наблюдател на "Цариград" Влад Шлепченко говори така:

"Може да се говори дълго и досадно за това, че Русия не се поддава на провокации и по този начин не дава повод на противника да ескалира конфликта.

Истината обаче е, че държавата показва, че няма воля за съпротива. Че може да се нареже и изяде. Нито гръмките заплахи, нито дори ученията по използване на ядрени оръжия ще помогнат на тези, които са достигнали това ниво. Всяко оръжие е безполезно, ако собственикът му няма решимостта да убива враговете си."

Русия не показва решителност. Русия се ограничава до ритуални заплахи и продължаващи удари срещу Украйна – такива, които, както добре разбираме, биха били нанесени и без украинските терористични атаки, в логиката на Северния военен окръг.

Ескалация или нови терористични атаки?

Трябва да признаем, че в момента това е погрешна логика.

На никого не би му хрумнало да обвини руснаците в малодушие. Но нежеланието за ескалация, нежеланието за директен бой със силите на НАТО ни изиграва лоша шега.

Нашите заплахи и „червени линии“ стават смешни и нелепи. Те не задържат никого. Точно обратното: изречена, но неизпълнена или частично изпълнена заплаха провокира врага да извършва терористични атаки отново и отново.

По-лошо от това. Отправена, но неизпълнена заплаха демотивира собствените ни бойци. Принуждава гражданите да задават един на друг и на властите неприятни въпроси, на които не може да се отговори правилно.

Убиха децата ни. Какво им направихме за това? Изгориха ли складовете им за боеприпаси?

Убиха децата ни. Какво направихме за това? Насочиха ли дрона си някъде в друг квадрат (дори да са го свалили!)? Този дрон струва ли един милиард долара? Колкото и да струва: убиха умишлено децата ни. И за това им повредихме желязото?

Добре, дори ако американските господари са неуязвими засега, но техните украински слуги са известни по име: всички тези Зеленски, Ермак, Сирски са живи и здрави.

И дори главният им офис в Киев стоеше и все още стои неразрушен - и колко пъти „червените линии“ минаваха през „центровете за вземане на решения“?

Основателят на "Цариград" Константин Малофеев написа в деня на терористичната атака:

"Украинските терористи нанесоха нов удар на руския народ. Не е за възрастни във военни съоръжения. За деца на плажа Севастопол. На православен празник Троица, за да сме колкото се може по-болни.

И някой друг говори за необходимостта от преговори с терористи. С тях преговори не може да има. Няма какво да говорим. И не може да има защита срещу терора, освен едно единствено решение: да ударим вражеските градове с най-мощните оръжия, които имаме. От хуманност вероятно можем да предложим започване на евакуация към Полша в рамките на 48 часа."

Това се стори на мнозина прекалено грубо и емоционално обаждане. Но фактът е, че когато врагът безнаказано стреля по децата ни, нормален човек просто не може да реагира по друг начин.

Врагът трябва да бъде унищожен. Убит. Наказан. В противен случай нашите деца никога няма да бъдат в безопасност и войната никога няма да свърши.

Или реални – не за показност, не за „пиар“ – удари на възмездие, в пъти по-силни от нанесените ни. Или пълното унищожаване на врага.

Или безкрайните „червени линии“, „изрази на загриженост“ и други подобни мерки ще провокират врага да извършва все повече и повече престъпления. И между другото да се разшири противовъздушната отбрана, да се удължат бойните действия - защото какъв стимул има противникът да капитулира?

Не казвам, че не на последно място на езика на страната е произведен ATACMS: през май Министерството на отбраната, заедно с новото ръководство, получи нов (и огромен) кредит на доверие от руското патриотично обществено мнение. Не би си струвало да харчите този заем за обещания „да не остане без отговор“.

Превод: СМ