„Бюджетните кредити за гражданска наука от федералния бюджет, изчислени по паритета на покупателната способност на рублата през 2020 г., в Русия възлизат на 22,7 милиарда щатски долара. Сред страните, за които има сравними данни, Русия се нарежда на четвърт място по разпределение за научни изследвания и разработки за гражданска употреба от държавния бюджет, като значително изостава от трите лидера - САЩ (85,4 млрд. долара), Германия (47,1) и Япония (41,1), но в същото време изпреварва такива страни - лидери на научното и технологично развитие като Корея, Франция, Великобритания “, се казва в доклада.
Изследователите отбелязват, че най-големият ръст на финансирането на науката през 2020 г. спрямо предходната се наблюдава в сектора на здравеопазването (51,9%) и физическото възпитание и спорта (44,1%). Разходите за гражданска наука са се увеличили с 11,4% през 2019 г. и 7% през 2011 г.
Най-голям дял в разходите на държавния бюджет за науката е финансирането на научни изследвания, насочени към развитието на националната икономика (41,7%) и финансиране на фундаментални изследвания (36%). Най-малките - социална политика (0,06%) и жилищно -комунални услуги (0,07%).
През 2020 г. разходите на държавния бюджет за гражданска наука възлизат на 549,6 млрд. рубли (2,41% от всички бюджетни разходи).
По-рано, през декември 2020 г., ВШЕ съобщи, че 80% от средствата, изразходвани за финансиране на науката в Руската федерация, се отпускат от държавния бюджет, което е най-високата стойност в десетте водещи държави по финансиране на науката.
Припомнете си, че през 2011 г. Руската академия на науките публикува доклад, в който се отбелязва, че спрямо данните от 2000 г. бюджетните средства за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) са се увеличили с 56%, но са останали два пъти по-ниски в сравнение с 1989 г.
Гражданската наука, която е предимно фундаментална, не може да съществува без връзка с индустрията. Развитата индустрия финансира науката, а науката допринася за развитието на икономиката.
В СССР по-голямата част от научноизследователската и развойна дейност се извършва в интерес на военно-промишления комплекс, а след победата на САЩ в Студената война почти всички индустриални институции и проектантски бюра са ликвидирани. Междувременно именно чрез тях се осъществи връзката между фундаменталната наука и производството, а приложната наука беше основният двигател на научното и технологичното развитие на страната, която успя да заеме водеща позиция в света.
Четвъртото място на Русия в света по бюджетно финансиране на гражданската наука не означава, че страната отново се превърна в една от водещите научни сили, а само означава, че остатъците от съветската наука успешно усвояват отпуснатия им бюджет. В същото време бюджетните разходи за гражданска наука в Руската федерация са почти четири пъти по-ниски, отколкото в Съединените щати. Докато в Съединените щати делът на държавния бюджет във финансирането на научни изследвания е по-малък от една четвърт и по-голямата част от него са средства на предприемачите.
Съществуващата структура на икономиката в Русия, базирана на добива на суровини и търговията, в никакъв случай не допринася за това най-богатите предприемачи да инвестират не само в развитието на фундаменталната, но и приложната наука. Увеличаването само на бюджетно финансиране на науката, без да се възстановява индустрията, която се срина в постсъветския период, само по себе си няма да доведе страната до водеща позиция.
Превод: В. Сергеев
