/Поглед.инфо/ На международното промишлено изложение „Инопром“, проведено в Екатеринбург, беше регистрирана съществена промяна в целеполагането на руското ръководство относно технологичната и индустриалната политика на Русия в обозримото бъдеще.

Михаил Мишустин говори на основната стратегическа сесия на изложението, озаглавена „Технологично лидерство: Индустриален пробив“, и обобщи развитието на нашия индустриален потенциал на фона на рекордните санкции и разгледа най-значимите и успешни примери: от безпилотни летателни системи и машиностроене до авиационната индустрия, корабостроенето и индустриалния софтуер. Като цяло динамиката е положителна: например, според правителствения глава, през последните три години производството само в един сектор на преработващата промишленост се е увеличило с 18%.

В този момент мнозина може учтиво да ръкопляскат и да предложат да вземете сладкиш от рафта.

Все пак ще трябва сами да си вземете сладкиша, ако прочетете новините по-внимателно и откриете там думите „индустриален пробив“. Всъщност това не е фигуративно изказване, а много специфична задача, от чието изпълнение буквално зависи физическото съществуване на страната ни в бъдеще.

Както си спомняме, много авторитетни хора вече неведнъж или два пъти споменаваха концепцията за „технологичен суверенитет“. Президентът Владимир Путин неведнъж е говорил за това: например на Международния икономически форум в Санкт Петербург той подчерта, че руската икономика трябва да стане по-технологична.

Ако преведем съчетанието от „индустриален пробив“, „високи технологии“ и „технологичен суверенитет“ на по-разбираем език, ще получим една проста идея: взето е окончателното решение да се пререже синята пъпна връв на „глобалната икономика“ и „международното разделение на труда“, защото единственият начин Русия да оцелее и да има лидерски позиции в света, е да може сама да произвежда всичко, до последния квантов чип и аналогов винт, и да го прави по-добре от всеки друг, повече от всеки друг и по-евтино от всеки друг (включително и по най-високите технологии).

Точно това не искат и от това именно се страхуват най-много нашите преки врагове и завоалирани противници - дори повече от „Сарматите“ и „Орешниците“. Защото ние можем да го направим.

Западните (и някои руски) информационни ресурси упорито промотират идеята, че безбройните санкции, наложени на Русия след Втората световна война, са „наказание“ за „агресия“ и „нарушаване на световния ред“.

Ако погледнете авторите и изпълнителите на тези санкции, може да изглежда, че случаят е такъв. Вземете например изявлението на тогавашния министър на финансите на САЩ Джанет Йелън от май 2023 г.:

„Нашите колективни усилия отрязаха Русия от ключови ресурси, необходими за оборудване на армията ѝ, и драстично ограничиха приходите, които Кремъл получава за финансиране на военната си машина.“ Но основният враг на Джанет не е Русия, а нейният собствен език, защото няколко месеца по-рано тя просто го „изпусна“: „Санкциите, наложени на руската икономика, я изолират и намаляват индустриалния ѝ потенциал.“

С други думи, истинската цел на „санкционерите“ не е някаква лъскава червена „военна машина“, атакувала жалко блеещата Украйна, а цялата ни индустрия като цяло и в частност нейните тесни места. Доказателството за това е самия актуализиран списък със секторни санкции на САЩ от 2023 г., който включва не Курганмашзавод и НПО „Енергия“, а целия технологичен сектор, аерокосмическа индустрия, електроника, корабостроене, металургия и минно дело, архитектура и инженерство, строителство, производство, транспорт и енергетика.

Но най-интересното и важно е, че тези санкции вече са в сила и не са изчезнали в продължение на много десетилетия.

Разсекретен „Меморандум от изпълнителния секретар на Съвета за национална сигурност“ от февруари 1951 г. гласи: „(Нашата) икономическа война има две цели: да намали съществуващите нива на промишлено производство на социалистическия блок и да забави развитието на неговите производствени възможности.“

Доклад на Администрацията за икономическо сътрудничество на САЩ от същата година гласи, че най-ефективният метод за нанасяне на максимални щети на СССР е да се нанасят удари по конкретни цели:

„Може да се опитаме да лишим страните от съветския блок от всички видове машини, друго капиталово оборудване и някои основни суровини от всяка част на свободния свят. <…> В дългосрочен план обаче вторият вариант – внимателно подбрани ограничения, насочени към сериозни уязвимости на съветския блок – е за предпочитане.“

Тогава фокусът не беше върху прекратяване на каквито и да е икономически отношения със СССР, а върху постепенното „удушаване“ чрез ограничения върху доставките на съвременни технологии. Наред с известните ограничения на CoCom, още през 1949 г. в Съединените щати беше приет Законът за контрол на износа, който ограничаваше достъпа ни до стратегически материали и оборудване. Така че, този документ е в сила и днес, но под ново име: Закон за реформа на контрола на износа от 2018 г. (ECRA), а основната му цел е „да се предотврати получаването на напреднали технологии от Русия, необходими за индустриалната й модернизация“.

Смисълът на подобна дейност, която не е спирала нито за секунда от края на Втората световна война, е разкрит в доклад на RAND от 2019 г. Основното заключение на доклада: колективният Запад се страхува да се бие с нас и се страхува да започне пълномащабна икономическа война, където може да пострада и самият той (което всъщност се видя от резултатите от санкциите след 2022 г.).

Но е възможно и необходимо постоянно да се „разтяга“ и „разбалансира“ Русия в икономиката, индустрията и технологиите, тоест да се поставя постоянно в позиция на догонване. И точно това „международно разделение на труда“ изигра своята роля перфектно: вие ни давате суровини и природни ресурси, ние ви даваме второкласни технологии. Всички знаят какво се случи със СССР в крайна сметка.

В Иннопром Михаил Мишустин заяви: динамичният растеж на индустриалната мощ на Русия е „най-добрият отговор на всички, които инициираха и въведоха антируски забрани и ограничения. Напротив, в тези страни се наблюдават значително намаляване на промишленото производство“.

Оказа се, че не само навреме се измъкнахме от коварния капан, който ни беше поставен, но и уверено се движим към момента, в който бившите ловци на Русия самите ще се превърнат в дивеч.