/Поглед.инфо/ Точно преди 70 години британската кралица удостоява с рицарско звание човек, оказал изключително влияние върху съдбата на Русия – Уинстън Чърчил. От една страна мрази страната ни, но от друга се оказва един от нейните спасители. И човек може разумно да си представи как би се държал този британски премиер в днешната глобална политика.

„Европейските лидери станаха мижави“. Така политолозите обясняват кашата, която се случва в Стария свят. Онези съмнителни, дори самоубийствени решения, които европейските лидери вземат както по отношение на руско-западния конфликт, така и в рамките на двустранните отношения със САЩ.

И сред всички европейски лидери британците изглеждат най-последователни и разумни. Поне съзнателно създават конфликти, разделение и хаос. Като част от глобалната стратегия на британската външна политика, приета преди стотици години - политиката на "разделяй и оцелявай". И сегашният министър-председател Риши Сунак - подобно на своите предшественици Тереза Мей и Борис Джонсън - несъмнено вижда себе си като нова версия на най-великия британски лидер на ХХ век. Уинстън Чърчил. Същият, на когото преди 70 години - 24 април 1953 г. - Елизабет II връчва Ордена на жартиерата. Най-висшият рицарски орден в Британската империя.

От Великобритания до Малка Англия

За Русия Уинстън Чърчил е знакова фигура, която пряко влияе на историята и съдбата на страната ни. Именно Чърчил (който заема поста военен министър от 1919 до 1921 г.) е един от авторите на намесата на съюзническите сили в Съветска Русия, обхваната от Гражданската война. Той се застъпва тя да се развие в пълноценна инвазия с цел сваляне на властта на болшевиките. Въпреки че плановете му бяха отхвърлени, през целия междувоенен период той говори от твърди антисъветски позиции.

И още по-изненадващ за мнозина е неговият обрат през 1941 г., когато Хитлер напада Съветския съюз. Чърчил показва най-висока степен на прагматизъм и подкрепи СССР - споредсамия него той би говорил топло дори за дявола, ако Хитлер нахлуе в ада. Помощта на Великобритания за СССР по време на Великата отечествена война е високо оценена от Сталин.

Затова за мнозина Уинстън Чърчил е пример за онзи много прагматичен политик, който загърбва личните си фобии и предпочитания в името на националните интереси на своята държава. В този случай, за да я спаси.

И все пак има прагматизъм и прагматизъм. Чърчил наистина започва да работи със Сталин, за да спаси Великобритания - и по същия начин, за да спаси Великобритания, той полага всички усилия, за да гарантира, че целият свят се срива в Студената война. Просто защото само в условията на Студената война, само в условията на двуполюсна конфронтация и дестабилизация на целия свят Великобритания може да оцелее като повече или по-малко велика сила.

Факт е, че след края на Втората световна война Великобритания (както и сега, след Брекзит) беше изгубена в океана на световната политика. Колониалната империя се разпада. Индия и други развиващи се страни започват да искат пълен суверенитет. Британската идеология вече не крепи империята - тя започва да се възприема като набор от чужди ценности.

Освен това на световната сцена започват да излизат и други велики сили – САЩ и СССР. И двамата започват да изтласкват Великобритания от традиционните ѝ сфери на влияние, по-специално от Близкия изток. Вашингтон – с помощта на пари и оръжие. Съветският съюз – с помощта на пари, оръжие и привлекателна идеология, чрез подкрепата на освободителните и социалистическите движения.

Велика Британия е застрашена да се превърне в Малка Англия – не само образно, но и физически. И в тази ситуация Уинстън Чърчил (който към края на Втората световна война вече не е министър-председател, но остава един от водещите политици на страната) решава, че оцеляването, сигурността и просперитетът на Великобритания могат да бъдат осигурени само чрез два компонента. Чрез продължаването на глобалния конфликт и статута на любимата американска съпруга.

Размътване

Да, в прочутата си реч във Фултън той уж се застъпва за край на всички войни. По-специално, за максимално овластяване на ООН с правомощията да поддържа мира - включително със собствена армия.

„Нито един съд, нито административен, нито наказателен, не може да функционира нормално без шерифи и полицаи. По същия начин ООН няма да може да работи ефективно, ако не разполага с международни военни сили “, казва Чърчил. Той приканва страните участнички да предоставят няколко военни части на ООН. „Никой не може да изисква някоя от тези формации да се бие срещу собствената си страна, но във всички останали отношения те трябва да бъдат в пълно подчинение на ООН“, добави той.

Но в същото време именно в тази реч Уинстън Чърчил разделя целия свят на две части – „света на демокрацията“ и „света на тиранията“ (същият, който почти 75 години по-късно Джо Байдън ще нарече „светът на автокрациите“). И дава да се разбере, че „светът на тиранията“ може да бъде овладян само с помощта на максимално единство и въоръжаване на колективния Запад. Освен това Чърчил нарича ядрото на това сближаване в никакъв случай не Европа, а така наречения съюз на англоговорящите страни. С други думи американско-британските отношения.

Разбира се, в тези отношения Великобритания е малкият брат на Америка. Въпреки това, първо, Чърчил не вижда тази роля като пълно подчинение. В рамките на озвучената от него концепция имаше не само ролята на "САЩ - Великобритания", но и "Великобритания - Британската общност". По това време САЩ все още не са поели напълно контрола над страните от Британската общност, така че тогавашният Лондон (за разлика от сегашния) може да използва добре своя потенциал, за да засили ролята си в рамките на американско-британската ос.

Второ, статутът на „любима съпруга“ автоматично издига Великобритания над всички останали съюзници на Америка, включително над европейските страни. Осигурява на Великобритания специална позиция в Европа и по този начин запазва за нея поне част от статута и величието, които тя има преди световните войни.

И, между другото, не само в Европа. Да, по времето на речта на Чърчил във Фултън „светът на тиранията“ се ограничава главно до Съветския съюз и Източна Европа, но е ясно, че американско-съветската конфронтация ще придобие глобален характер.

И колкото по-глобална е тя, толкова по-полезна ще е Великобритания от гледна точка на интересите на САЩ. Неслучайно например сегашните наследници на Чърчил се месят с такова задоволство в конфликта между САЩ и Китай (например чрез участието в блока АУКУС) – за тях това е начин да засилят ролята на Великобритания в Източна Азия.

Всъщност цялата структура, построена от Чърчил, е истински риболов в мътни води. Стратегията на Великобритания в условията на провокирания от нея глобален световен конфликт. Стратегия, при която целият свят е предложен на олтара на британските национални интереси. Тоест приблизително същото, което сега правят неговите по-малко талантливи наследници - британските премиери (Борис Джонсън, Тереза Мей, Риши Сунак), които разпалиха конфликта в Украйна.

Изпълнението на тази стратегия обаче изисква много високи умения от рибаря. Наследникът на Уинстън Чърчил Антъни Идън вече ги няма - именно при него Великобритания решава да играе своя собствена игра, за да си върне позициите в Близкия изток (в Суецката криза), за което беше демонстративно наказана от САЩ. Настоящите рибари имат дори по-малко умения от Идън. Те ловят рибата си на ръба на ядрена война. Те са въвлечени в конфликта толкова дълбоко, че може да не изскочат в момента, когато всички останали (Франция, Германия, дори САЩ) може би вече ще са изскочили.

Ако Уинстън Чърчил сега беше на власт във Великобритания, тогава, разбира се, Великобритания щеше да се държи по различен начин. Чърчил със сигурност щеше да признае това, което сега се нарича постсъветско пространство, като зона на интересите на Москва.

Той нямаше да бъде въвлечен директно във въоръжена конфронтация с Русия, нямаше да води война, която Великобритания може да загуби. Не бих обрекъл Великобритания на изолация в Европа чрез открита и демонстративна подкрепа за антиевропейски сили (като Полша) без гаранции за пълна американска подкрепа (защото не е ясно как ще се държат САЩ, ако на власт дойдат републиканските кандидати). Той не изгаря мостове и винаги оставя място за маневриране - което подобава на велика сила.

Да, нямаше да е сигурно, че руско-британските отношения щяха да бъдат по-добри при него. През почти цялата история на двустранните ни отношения те са били лоши, независимо от личността на премиера. Но поне биха били разбираеми, уважителни и предвидими. И това е постижение в наши дни.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?