/Поглед.инфо/ Лидерът на президентската надпревара в Украйна се смени. Сега начело на списъка на кандидатите е популярният комик Владимир Зеленский. Освен това, неговите шансове да завърши първи са най-високи. За пропагандистите, верни на Петро Порошенко, той вече е станал „враг номер едно“. Какъв може да стане за Русия?

Януарската анкета на социологическа група „Рейтинг“ е първата, която връчи лидерството на Зеленский: 19% за хумориста, 18,2% за Юлия Тимошенко и 15,1% за Петро Порошенко. Нещо повече, във формата „един от двамата“, предполагащ балотаж, Зеленский печели и срещу двамата, а Порошенко, напротив, губи срещу двете. За сегашния президент би бил за предпочитане кандидатът от опозиционния блок Юрий Бойко да достигне до балотаж с него (засега той има 10% и четвърто място).

Трябва да се отбележи също, че 45% от респондентите искат да видят „нов човек“ като президента на Украйна, дори и да няма опит в управлението. Намекът за Зеленский от страна на социолозите, които съставиха въпросника в този случай, е прозрачен.

Но по-важна тук е динамиката: рейтингът на Тимошенко, преди уверен лидер в класацията, пада, докато популярността на Порошенко и Зеленский нараства. В същото време е очевидно, че сегашният президент, който е успял да направи дори Константинополската патриаршия част от мащабната си кампания, вижда комедианта като основна заплаха за своето благосъстояние. През последните месеци лоялните към държавата медии и блогъри бълват публицистика за това колко неприемливо е това за една воюваща страна президентът да е аматьор като Владимир Зеленский.

Че той е аматьор (в политиката) е абсолютната истина. Въпреки това, Зеленский не е срамежлив, напротив. Ръководството на партията „Слуга на народа“, която го номинира за президент и ръководството на креативното студио „Квартал 95“, често са едни и същи хора. Сега тази партия води активно набиране в редиците си, като подчертава, че се дава предимство на граждани, които досега не са участвали в политиката, а неговият рейтинг е надхвърлил 12%, на второ място след рейтинга на „Батькивщина“ (над 20%).

Възможно е политическите технолози да са предложили тази схема на Зеленский и, съдейки по рейтингите, не са сбъркали. Евромайданът хвърли пяна на украинския бряг - много нови лица, повечето от които отвратиха украинския избирател възможно най-скоро, демонстрираха истинската си природа. Оттук и парадоксът: в „подновения“ украински елит има сериозен недостиг на „нови лица”, както и липса на доверие в „професионалните политици”. Така слабостта на Зеленский се превърна в сила, а предизборната му кампания се превърна в шоу.

Ядрото на електората на Зеленский са прозападните младежи, хората, които са добре интегрирани в постиндустриалната икономика, както и тези, които предпочитат актьора като „най-добрата от злините“. Това са опозицията, но не националистите или проруски настроените. И това са същите хора, които искрено очакваха, че Евромайданът ще ги отведе в Европа, но в крайна сметка получиха шовинистична лудост и корупционна бъркотия, т.е. характерът на личните симпатии към Зеленский също е разбираем. Това е очарователно и разумно лице, освен това - искрено, както изглежда на много хора. В това отношение програмата му (все още не е правилно формулирана) е от второстепенно значение, но мненията на комика по ключови въпроси са повече или по-малко известни.

От една страна, той финансира АТО със собствени средства. Той вярва, че Крим е анексиран от Русия, а украинският език трябва да остане единственият държавен език. Той е за по-нататъшно движение към Запада, за автокефалията на украинската църква (въпреки че този въпрос, както изглежда, почти не го интересува) и за продължаване на сегашната икономическа политика - поради липсата на алтернативи (сега тази политика се свежда до получаване на заеми от МВФ, макар и последното самият Зеленский преди това да наричаше просия).

Неговият образ на украинското бъдеще изглежда така: „Страхотна, либерална, много свободна страна, така че тук бабичките да са в безопасност“ (от интервю с журналиста Гордон, след като президентският рейтинг на хумориста започна да расте още по-бързо).

Зеленский има друга страна. Например, той категорично се противопоставя на възобновяването на военните действия в Донбас и смята за необходимо да се разбере с руснаците „някъде по средата“ на взаимните искания и след това споразумението да се одобри от народа (очевидно чрез референдум).

Той се противопоставя на това рускоговорещите да се „пречупват“ в Украйна и да бъдат правени второкласни хора. Зеленский смята, че „постепенната еволюция“ ще реши всичко. И тук си струва да припомним, че самият актьор многократно се е превърнал в мишена за защитниците на „мовата“, защото произвежда и продуцира предимно руски език. Нещо повече, той влезе в открит конфликт с Министерството на културата, „което ни води без култура и без което културата няма да загуби нищо“, причината за което бе затварянето на украинските граници за руските творци.

Като цяло, Зеленский е някакъв „компромисен кандидат“. Патриот, но не и фанатик. Западняк, но не русофоб. Евромайдан, но без Порошенко.

Въпреки това, бившият енориаш на УПЦ-МП Порошенко в изборите през 2014 г. също действа като умерен и компромисен кандидат, който обеща да постигне мир и за когото охотно гласуваха в югоизточната част на страната. Поемането на националистическия дневен ред се случи по-късно, но затова обхвана толкова много въпроси, че сега от Порошенко е по-добър единствено „азовецът“ Билецки.

Така президентът Зеленский за съвременната Украйна е „последният джедай“, символ на нова надежда. Надеждите за европейско бъдеще в цивилизационен смисъл, надежди за обновяване, надежди за нормалност. Надеждата от този сорт в Украйна винаги са били разбивани от бита, манталитета и географията, но нека не се преструваме, че можем да предсказваме бъдещето. По-добре е да говорим за президента Зеленский и Русия.

За Русия видимата адекватност на кандидата е едновременно плюс и минус. Необходимо е да осъзнаем, че много в Руската федерация, без да изключват правителствените си кръгове, имат доста трогателно (да не кажем „братско“) отношение към Украйна. Все още ни е жал за Украйна и адекватен човек начело на тази държава може в крайна сметка да се споразумее за някои отстъпки от руската страна, което ще гарантира, че украинската държава ще получи ако не кредити, то някаква отсрочка.

Трябва ли да дадем такова „пространство за дишане” на открито враждебна държава, която в същото време няма да изостави плановете си за евроатлантическа интеграция, украинизация и антикомунизация (този термин е борба срещу цялата руска история и нейните символи, включително паметта на Суворов)? Отслабващите врагове трябва да се доунищожават, а не да се подхранват, докато поредният Майдан, струпал сили, не отвори нова глава в украинската история – още по антируска.

В същото време, президентството на Зеленский, с всички привидни добродетели на този човек, може да ускори пропадането на Украйна, което има и положителна, и отрицателна страна. Когато една неконтролирана, бедна, разделена държава стигне до нов пик на гражданската месомелачка, тя неизбежно ще въвлече Донбас и отново ще направи Русия защитник в конфликта.

В този смисъл в Русия е обичайно да се подценява Порошенко. Разбира се, той е изключително неприятен човек и практическите резултати от неговото президентство са ясно видими в рейтинга. Въпреки това, страната, която пое, бе в състояние на управленски хаос и разкъсване по шевовете. И накрая - чрез обещания, хитрост, заплахи и понякога груба сила - той възстанови някакъв вертикал на силата в нея. На него му се наложи да прихваща по-буйната част от електората – националистите, които тогава не бяха просто лумпени на улицата, а до зъби въоръжени екстремисти, заплашващи всеки момент да излезе изпод контрол.

Сега президентът държи „в джоба си“, независимо дали говорим за медиите, значителна част от финансовия елит или за силите за сигурност. Неговите капитали му помогнаха много в това, но още повече - опитът и връзки, тъй като говорим за един от ветераните на украинската политическа сцена.

Зеленский не може да се похвали с това, а окончателното потапяне на Украйна в административен хаос заплашва Русия с непредвидими и следователно евентуално катастрофални последствия.

Разбира се, не може да се каже, че актьорът изобщо няма влиятелни съюзници, а само „нови хора“. В Украйна са сигурни, че фигурата на опитен, амбициозен и мощен кукловод - олигархът Игор Коломойски се очертава зад Зеленский. Вероятно, включително и по тази причина президентските пропагандисти възприемат Зеленский като основна заплаха. Коломойски е известен със злопаметността си, а „студената му война“ с Порошенко може бързо да стане „гореща“.

По ирония на съдбата, Коломойски започва да изгражда политическа кариера на Зеленский много преди самият актьор да реши да отиде в политиката. Факт е, че телевизионният канал „1 + 1“, собственост на скандалния олигарх, е оператор на един от най-популярните украински телевизионни сериали – „Слугата на народа“, със Зеленски в главната роля (да, съвпадението на серията и имената на партията не е случайно), където кандидатът за президент Украйна играе сегашния президент на Украйна (и, признаваме, че го играе добре, а на руската телевизия няма никаква политическа сатира със същата степен на острота).

На същия телевизионен канал Зеленский поздрави украинците за новата 2019 година, обявявайки решението си да се присъедини към надпреварата. Заради Зеленский традиционните новогодишни поздравления на сегашния президент бяха преместени в графика за излъчване „за по-късно“ и от канала потвърдиха, че това не е случайно.

Друго нещо е, че степента на влияние на Коломойски над Зеленский е само предполагаема. Досега тя е обект на предположения и спекулации, и кой знае кой кого е подкрепил по-рано (например, Коломойски, например, подкрепи Порошенко, а олигархът Борис Березовски подкрепяше Путин). И двамата са „диви карти“ в рамките на украинската криза и не се знае как ще се отразят на съседите (т.е. на руснаците).

Ясно е обаче, че е безсмислено да се очакват от Зеленский тези отношенията между Русия и Украйна, които се смятаха за необходим минимум само преди пет години. Говорим за отказ от дерусификацията, гаранции за транзита на газ, цивилизована търговия или възприятие на НАТО.

Дори да си представим, че той мами в прозападната си ориентация, а медиите на Порошенко са прави, когато казват, че комикът е „купен от Русия““, той няма да има нито сила, нито възможности за такъв рязък завой върху локва с кръв. Заради Крим, Донбас, страстите на националистите, ролята на САЩ и ЕС, руско-украинският конфликт попадна в инерционна спирала и сега енергията му ще бъде достатъчна за няколко президентски мандата, независимо от името на президента.

Превод: В.Сергеев