/Поглед.инфо/ Повечето американци, и всъщност целият свят, не виждат Доналд Тръмп като хладнокръвен и благоразумен лидер, а междувременно неговата външна политика показва, че тези качества са присъщи на ръководителя на Белия дом, казва анализаторът Даниел Вагнер от South China Morning Post. Тръмп просто пренебрегва протокола и сценария на своите предшественици и в същото време, съдейки по напредъка с Иран, Северна Корея и Китай, той постига реални резултати.
Решението на американския президент Доналд Тръмп да не бомбардира Иран за сваления американски безпилотен самолет отново накара мнозина да мислят за това, какво представлява външнополитическият курс на сегашния ръководител на Белия дом, пише експертът по Азия и автор на книгата "Китайската визия" (China Vision) Даниел Вагнер в своята статия за South China Morning Post.
Според анализатора, след встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, наблюдателите определят неговата политика като комбинация от сурови мерки и едностранни действия. Досега обаче е имало твърде малко значими международни инциденти, за да се види как се държи американският лидер в кризисна ситуация.
И тук инцидентът с Иран и безпилотния самолет изглежда много разкриващо, смята авторът на статията. Въпреки бойния дух на някои членове на неговия екип, включително държавния секретар Майк Помпео и съветника по националната сигурност Джон Болтън, Тръмп "предпочете пътя на здравия разум" и по-сдържаната реакция. Поддръжниците на президента и дори някои от неговите опоненти могат да видят в такова поведение способността ясно и хладнокръвно да виждат и изчисляват последствията. "А тази страна на Тръмп - невъзмутимият, балансиран, предпазлив лидер - повечето от американците (и целия свят) все още не бяха виждали", - коментира Вагнер.
В случаите с Иран, Северна Корея и Китай, доктрината на президента вероятно е комбинация от войнствени заявления на ръба на провокацията и изкуството да води преговори. Ясно е, че Тръмп не иска да играе според сценария на предшествениците си и се стреми да реализира своя стратегия. И докато с Техеран, Пхенян и Пекин всичко върви „с променлив успех“, крайните резултати от този подход са все още неясни. Вероятно критиците на президента никога не признават, че той е постигнал нещо, но, размишлявайки, Северна Корея е спряла ядрената си дейност, Китай се оказва „натикан в ъгъла“ в търговската война, а Иран се сблъска с трудна икономическа ситуация.
Както подчертава Вагнер, въпреки, че мнозина в САЩ и извън техните граници подлагат на съмнение тактиката на Доналд Тръмп, той по същество постига осезаеми резултати. Светът е свикнал Америка да играе по определени международни правила, които самата тя е установила. Никой не мисли, че същата Америка може да предизвика промяна. Именно с това се занимава ръководителят на Белия дом и доста успешно. Според анализатора, светът отдавна е узрял за големи промени и "вместо да чака някой друг да реши как и кога ще се променя реда, самият Тръмп застава начело."
Например, ако американският лидер следваше протокола с Иран и чакаше европейците да се съгласят да отменят ядреното споразумение, той нямаше да постигне нищо, защото Европа нямаше да се откаже от постигнатите споразумения. Част от доктрината на Доналд Тръмп е да "покаже всичко в истинския му вид и да продължи нататък." Вагнер припомня, че по време на предизборната кампания, друг кандидат за президент заяви, че Америка със нейните проблеми няма време за политическа коректност.
Друг пример: Китай никак не отговори на увещаванията на предишната американска администрация относно търговския баланс и кражбата на американска интелектуална собственост. "Нямаше много алтернативи на това, което направи Тръмп", обяснява авторът. Америка е свикнала да бъде лидер и освен това, Китай е „единствената страна, която претендира за глобално лидерство със своите собствени условия“. Президентът може да бъде критикуван за това, което прави, но е трудно да се постави под съмнение причините за неговите решения.
С възхода на Китай, ядрените амбиции на Иран и нестабилното поведение на Северна Корея, днес е настъпила ерата на лидерите, които мислят не за протокола, а за това как да постигнат реални резултати.
„На Тръмп отлично му се удава разрушението в глобални мащаби. Ще има много препятствия по пътя му, но има вероятност той да продължи напред и няма значение колко недоволства ще му се наложи да слуша по пътя”, обобщава анализаторът.
Превод: М.Желязкова