/Поглед.инфо/ Вашингтон реши да отговори на Русия. Вместо традиционните нови санкции (а те, впрочем предстоят) , Америка представи концепция (само концепция) на прехващача на „Кинжали“ и начало на военни учения в Сирия.

Началото на това мракобесие е точно преди срещата на високо равнище в Техеран, където президентите Путин, Роухани и Ердоган приеха редица решения по Сирия, а също така изнесоха съвместна обобщителна пресконференция, където много неласкаво се отзоваха за ролята на САЩ в сирийската криза.

Смята се, че ученията на САЩ станаха отговор на руските маневри в Средиземно море, мащабът на които впечатли дори заядливите скептици: 26 военни кораба, стратегическа, морска и фронтова авиация – това даде на колективния Запад да разбере, че агресията срещу Сирия няма да остане безнаказана.

Ученията се провеждат в лагера за подготовка на терористи в Ет Танфе и се състоят от опит за разгръщане, въздушна и наземна атака на целите. Основната задача е демонстрацията на силата и боеготовността на САЩ. Въпреки това, мястото на провеждане на маневрите за пореден път показва, че кой какво има в тази война.

Още на 4 септември руските ВКС започнаха да нанасят удари по натрупванията на разбойниците в провинция Идлиб, въпреки предупрежденията на Тръмп. Ситуацията показва, че предупрежденията вече не действат, нямат роля. Групировката терористи, наброяваща общо около 50 хил. цеви, трябва да бъде ликвидирана. Не искаме да имаме в тила цяла армия, нали?

Общото съотношение на силите и средствата не са в полза на американците, които могат да разчитат единствено на подлите удари на отгледаните от тях главорези. Прехвърлянето в Катар на един-два стратегически бомбардировача В-52 няма да промени нещата, а САЩ нямат възможността да изпратят в Сирия пълноценна армия. Ракетните удари от разположените в района ескадрени миноносци също няма да причинят съществена вреда, това вече сме го виждали: една трета се сваля, една трета не достига, една трета достига, но не нанася някакви съществени щети. Затова въпросните учения трябва да се приемат единствено като жалък опит да се обозначи собственото присъствие на международната арена. Защото всичко се решава без САЩ.

Дори Ангела Меркел подкрепи действията на Русия и „Астанинската тройка“ като цяло в Сирия, заявявайки наскоро: „Трябва да се предприеме опит да се преборят радикалните сили, но при това да се защитят мирните жители“. Тази реплика, впрочем, пряко се припокрива с позицията на президента Ердоган на срещата на високо равнище в Техеран: „Но ние не трябва да допускаме, този регион да бъде предаден на милостта на режима на Асад, ние и досега помним извършените убийства“. Впрочем, това е просто щрих в общата картина на поражението на САЩ.

Концепцията на „Антикинжала“ е също забавна. Междувременно Китай още преди месец изпита SA-2 – бъдещата си хиперзвукова ракета, а Русия постави на опитно-бойно дежурство 10-маховата „Кинжал“ и започна серийното производство на 25-маховия планиран боен блок за „Авангард“, щатските умове от DAPRA предложиха концептуален модел на кинетичен прехващач. Който трябва да сваля хиперзвукови ракети чрез пряко попадение.

Тоест, ние с Китай вече летим, а Вашингтон само мисли и мечтае. При това е съвършено непонятно как те имат намерение да свалят с пряко попадение бухалка, летяща със скорост от 3-7 км/с. Това не ти е спътник, който лети на зададена орбита, където може да се изчисли курса му.

По този начин, на всички фронтове САЩ се оказват в позицията на догонващ. Те проспаха военно-техническия пробив на Русия, те са принудени да започнат надпревара във въоръжението и отговор им е нужен, при това пари няма никъде и от там новите мита за Китай на сумата от 267 милиарда долара.

Те не можаха да противостоят на Русия в Сирия, не можеха да подкрепят напълно подкрепяните терористични групи. Те просто изостанаха по отношение на оръжията с години, ако не и с десетилетия. Тъй като в ракетната индустрия много време минава от концепция до действащ модел.

Жалките опити Москва да бъде обвинена в нарушения на международното право и да се използва химическо оръжие на територията на страните от НАТО предизвикват недоумение , а понякога откровен присмех дори и у сътрудничите на ЦРУ, макар и бивши. Американските обществени дейци, наскоро пристигнали в Крим заявиха в прав текст: Русия не е окупирала/анексирала никого, хората сами избраха своя път на насилие.

При това се знае, че причината за избора на руския път от кримчани се дължи именно на САЩ и нацистите в Киев, решили по познат начин да използват силови методи на въздействие.

Накратко казано, Америка губи битката. Няма да постигнат целта си опитите Москва, Дамаск, Техеран и Анкара да бъдат сплашени с учения с разбойници. Ситуационната коалиция на нашите страни е способна да даде адекватен и категоричен отговор на западния агресор.

Превод: Поглед.инфо