/Поглед.инфо/ Седем години след като беше започнат от президента Си Дзинпин, първо в Астана, а после в Джакарта, Новият Път на коприната или както е известен още като Инициативата "Един Пояс, Един Път" все повече побърква американската плутократична олигархия.

Безкрайната параноя относно китайската "заплаха" има много общо с изходната рамка, която Пекин предлага на глобалния Юг, който е перманентно задължен и експлоатиран от Международния валутен фонд и Световната банка.

В стария ред, политико-военните елити редовно бяха подкупвани в змаяна на неограничен корпоративен достъп до ресурсите на техните нации.

Това се правеше и в тандем с приватизационни схеми и неприкрит остеритет, наричан "структурно нагаждане".

Това продължаваше с десетилетия докато инициативата "Един Път, Един Пояс" не стана новата игра в града от гледна точка на изграждането на инфраструктура.

Тази китайска инициатива предложи алтернатива на имперския отпечатък.

Китайският модел позволява всякакъв вид паралелни такси, продажби, ренти, договори и печалби.

Това означава, че има допълнителни източници на приход за правителствата домакини с едно важно уточнение:

Свобода от крайните неолиберални диктати на Международния валутен фонд и Световната банка. Ето това е в сърцето на известната китайска стратегия за взаимната изгода.

Още повече, че цялостният стратегически фокус на "Един път, Един пояс" върху инфраструктурното развитие не само из Евразия, но и Африка, включва един геополитически променящ правилата на играта факт.

Инициативата "Един път, Един пояс" се позиционира на огромни пространства от глобалния Юг за да се превърне в напълно независима форма от наложените от Запада дългови капани.

За редица нации, това е въпрос на национален интерес.

В този смисъл иницативата "Един път, Един пояс" трябва да се смята за най-добрия пост-колониален механизъм.

Всъщност, инициативата "Един път, Един пояс" е в съзвучие с подхода на Сун Дзъ спрямо геоикономиката. Никога не пречи на врага си, когато той прави грешка.

В този случай, когато врагът поробва глобалния Юг чрез безкраен дълг.

После използвай неговите оръжия. В този случай финансовата "помощ", за да дестабилизираш водачеството му.

Удари пътя с монголците

Нищо от горепосоченото, разбира се, няма да спре серенадата от параноидно вулканично избухване, която ще хвърчи 24/7 с различни заплахи и обиди, че инициативата "Един път, Един пояс" е "зле дефинирана, зле управлявана и видимо провалена".

"Видимо", разбира се, е само за ексепционалистите.

Предвидимо, параноидният вулкан се подхранва от токсична смес от арогантност и неадекватно непознаване на китайската история и култура.

Хуе Ли, директорът на Департамента за международна стратегия към Института за световна икономика и политика на Китайската академия на социалните науки показа как "след предлагането на инициативата Един път, Един пояс през 2013 година, китайската дипломация се промени".

Според него, тя се е променила от "поддържането на нисък профил до превръщането й в проактивна в глобалните дела".

Но политиката на "партньорство вместо на съюзи" не се е променила и най-вероятно няма да се промени в близкото бъдеще.

Неоспоримият факт е, че системата на съюзническата дипломация се предпочита от западните страни. Но тя рядко е изборън на много държави по света.

Повечето страни предпочитат необвързващата дипломация.

Освен това, голямото мнозинство от тях са развиващи се страни в Азия, Африка и Латинска Америка, обяснява Хуе Ли.

Атлантиците са отчаяни, защото "системата на съюзническа дипломация" е в залеза си.

Преобладаващото мнозинство от глобалния Юг сега се преконфигурира като ново и енергизирано Движение на необвързаните, всякаш Пекин е открил начин да възроди духа на Бандунг през 1955 година.

Китайските учени много обичат да цитират един имперски наръчник от 13 век, според който, политическите промени трябва да бъдат "от полза за народа".

Ако те са от полза само за корумпираните държавни представители, то резултатът е луан, тоест "хаос". Оттук и произтича акцентът на Китай от 21 век върху прагматичната политика, вместо идеологията.

Конкурирайки се с информираните паралели с династиите Мин и Тан, всъщност династията Юан е тази, която предлага едно вълнуващо въведение в същността на инициативата "Един път, Един пояс".

И така, нека се върнем за кратко обратно в 13 век, когато огромната империя на Чингис хан е заменена от четири ханства.

По това време имаме ханството на великия хан, което се превръща в династията Юан, която управлява Китай, Монголия, Тибет, Корея и Манджурия.

Имаме и Илханата, който е основан от Хулагу (покорителят на Багдад), царуващ над Иран, Ирак, Азербайджан, Туркменистан, части от Анатолия и Кавказ.

Има я и Златната орда, която владее северозападната евразийска степ, от източна Унгария до Сибир, но най-вече руските княжества.

И най-сетне, в уравнението влиза и Чагатайдското ханство, което е кръстено на втория син на Чингис хан, Чагатай. то управлява Централна Азия от източен Синдзян до Узбекистан. Поне докато Тамерлан не се издига на власт през 1370 година.

Тази епоха води до огромна акселерация на търговията по монголските пътища на коприната.

Всички тези контролирани от монголите правителства привилегироват местната и международна търговия. Това води до бум в пазаратие, данъците, печалбите и престижа.

Ханствата се конкурират за да получат най-добрите търговски умове. Те поставят нужната инфраструктура за трансконтиненталната търговия (инициативата Един път, Един пояс, но на 13 век).

И именно те отварят пътя за множеството източно-западни транс-цивилизационни обмени.

Когато монголците покоряват династията Сун в южен Китай, те дори разширяват сухоземния Път на коприната за търговия в различни морски пътища на коприната.

Династията Юан сега контролира най-могъщите южни пристанища на Китай. И така, когато има някакви проблеми по сухоземните маршрути, търговията минава през моретата.

Ключовите оси минават през Индийския океан, между Китай и Индия, както и между Индия и Персийския залив или Червено море.

Товарите пътували по суша до Иран, Ирак, Анатолия и Европа. по море през Египет и Средиземноморието до Европа, както и от Аденския залив до източна Африка.

Морският път на робската търговия между пристанищата на Златната орда на Черно море и Египет, се контролира от мюсюлмански, италиански и византийски търговци и също е факт.

Черноморските пристанища прехвърлят луксозни стоки, пристигащи по суша от Изтока. В същото време кервани пътуват по суша от индийските брегове през опасния сезон на мусоните.

Тази бурна търговска активност е прото вариант на инициативата "Един път, Един пояс". Тя достига пика си през 1320-те и 1330-те години чак до колапса на династията Юан през 1368 година, който се случва паралелно с Черната смърт в Европа и Близкия изток.

Ключовата точка:

Всички сухоземни и морски пътища са свързани. Инициативата Един пояс, Един път" през 21 ви век печели от дългата историческа памет.

"Нищо няма да се промени фундаментално"

Сега сравнете това богатство от търговия и културен обмен с плоската, провинциална, анти-поясна и като цяло антикитайска параноя в Съединените щати.

Това, което получаваме е Държавният департамент под водачеството на вълнуващия и впечатлителен Майк "Ние лъжем, ние мамим, ние крадем" Помпео, който не спира с гневните си дитирамби срещу "китайското предизвикателство".

„Или пък с Американския флот, който изпрати Първи флот, най-вероятно да бъде базиран в австралийския град Пърт, за да "има стъпало в Индо-Тихоокеанския регион".

С цел? С цел да поддържа "морската доминация в ерата на конкуренцията на великите сили".

Още по-зловещо, ето и обобщение на "великолепния Закон за национална отбранителна оторизация, който е 4517 страници и на стойност 740,5 милиарда долара.

Тоест това е военният бюджет на Съединените щати за 2021 година, който току-що беше одобрен от Камарата на представителите на Конгреса с 335 срещу 78 гласа (Доналд Тръмп беше заплашил да наложи вето).

Линк: https://docs.house.gov/billsthisweek/20201207/CRPT-116hrpt617.pdf

Става въпрос за финансирането на Пентагона за следващата година. На теория то ще се съблюдава от Райтеон-ският генерал, Лойд Остин - последният "командващ генерал" на Съединените американски щати в Ирак.

Същият, който е ръководел Централното командване от 2013 до 2016 година, а после се е пенсионирал за разни сладки странични дейности, като участие в борда на Райтеон.

Още по-важно, бил е и в борда на ултра замърсителя на въздуха, водата и почвата, Нюкор.

Лойд Остин е въртящ се непрекъснато герой, който подкрепяше войната в Ирак, унищожението на Либия и други.

Той съблюдаваше обучението на сирийските уж "умерени бунтовници", тоест рециклираните бойци от Ал Кайда, които избиваха сирийски цивилни.

Бюджетът на Пентагона за следващата година, съвсем предвидливо е фокусиран върху "инструменти за въздържането на Китай".

Това включва:

1. Така наречената "Инициатива за Тихоокеанско сдържане" - кодове име за сдържането на Китай в Индо-Тихоокеанския регион чрез засилване на Четворката(Индия, Съединените щати, Япония и Австралия, известни още като "Азиатското НАТО", бел.р.).

2. Огромни анти-разузнавателни операции.

3. Офанзива срещу "дълговата дипломация". Което е глупост:

Инициативата "Един път, Един пояс" и по-точно сделките по нея са доброволни и на базата на взаимната изгода. Те са отворени за преговори. Нациите от глобалния Юг са привилегировани от тях, защото заемите са с ниски лихви и дългосрочни.

4. Реструктуриране на глобалните вериги за доставка и логистика, които водят до Съединените щати. Успех с това. Санкциите срещу Китай ще си останат.

5. Мащабен и всеобхватен натиск, принуждаващ нациите да не използват 5G мрежата на Huawei.

6. Засилване на Хонконг и Тайван като троянски коне за дестабилизирането на Китай.

Директорът на Националното разузнаване, Джон Ратклиф вече заложи тона:

"Пекин има за цел да доминира Съединените щати и останалата част от планетата икономически, военно и технологически."

Да, страхувайте се! Страхувайте се много от злата Китайска комунистическа партия, която е "най-голямата заплаха за демокрацията и свободата по света от Втората световна война насам".

Ето какво ви казват - Си Дзинпин е новият Хитлер.

И така, това означава, че нищо няма да се промени фундаментално след януари, 2021 година, както официално ни обеща тандемът Джо Байдън - Камала Харис.

Очаква ни Хибридна война срещу Китай отново и отново. Война, която е разположена по целия спектър, както в Пекин вече перфектно разбират.

И така какво от това?

Китайското индустриално производство ще продължи да расте, докато Съединените щати ще продължат да западат.

Ще има още пробиви от китайски учени като фотонното квантово компютърно развитие, което извърши компютърна работа за 2,6 милиарда години за четири минути.

И духът на династията Юан от 13 век ще продължи да вдъхновява иницитивата "Един път, Един пояс".

Превод: СМ