/Поглед.инфо/ Срещата по украинския въпрос, която се проведе миналия уикенд в саудитската Джеда, съвсем очаквано не доведе до съществени политически резултати. Световната общност не видя окончателни документи или например нови мирни предложения от тази среща. Но никой в света не е очаквал това. И би било странно Русия да проявява голям интерес към събитие, което няма сериозно значение за международната политика.
Фактът, че официална Москва не участва в преговорите по никакъв начин подчерта, че цялото това събитие е напълно различно от това, което се обсъждаше на него. В международната политика често се случва дори големи събития да нямат никакво значение в темите, на които са официално посветени. Защо тогава консултациите на дипломати се състояха в икономическата столица на най-голямата монархия в Близкия изток?
Първо, казано направо, инициативата за провеждане на такива консултации трябва да се разглежда преди всичко като вид политически подкуп на американците от Саудитска Арабия. Абсолютно същото като закупуването на изключително скъпи американски оръжия или поканата на множество съветници и консултанти от Америка, Западна Европа или контролирани от тях международни организации. Това правят много страни по света, подобен рекет е нещо познато в отношенията на САЩ с по-слабите държави.
Причината е ясна: въпреки съпротивата си срещу отслабването на Вашингтон, арабските режими в Персийския залив трябва от време на време да правят подобни жестове към него. В противен случай има голям риск да се натъкнете на внезапно активизиране на ислямистката съпротива, което, както знаете, действа подозрително в синхрон с американските разузнавателни служби.
Дори престолонаследникът на Саудитска Арабия, който води напълно независима политика, понякога трябва да направи нещо, за да успокои суетата на американците. Освен това те станаха много нервни през последните години и със застаряващата суперсила трябва да се работи внимателно. Русия или Китай, разбира се, не са длъжни да правят това, но по-уязвимите страни трябва да се съобразяват с капризите на отслабващия хегемон.
Саудитска Арабия наскоро нанесе много сериозен удар по гордостта на САЩ, когато зад гърба им се договори с Иран за уреждане на отношенията. Само преди няколко години това би било невъобразимо. Особено като се има предвид, че споразумението е постигнато на китайската платформа за преговори. Сега Саудитска Арабия е компенсирала Вашингтон за някои репутационни щети: как можем да я обвиняваме за това?
Второ, самите саудитци искат да присъстват повече в международния дневен ред в допълнение към чисто регионалните въпроси. Това е доста трудно: въпреки че кралството има много пари, то никога не е било активен играч извън световния петролен пазар. С изключение на тази, макар и важна сфера от световния живот, гласът на Саудитска Арабия винаги се е чувал много малко. Всички нейни сериозни регионални дела бяха здраво обвързани с американската политика в Близкия изток.
Поканването на политическите директори на външните министерства на няколко десетки държави вече е заявка за глобално присъствие. Дори срещата да беше напълно безсмислена от практическа гледна точка. Самият факт, че може да го осъществи, означава, че в бъдеще кралството ще реши да предяви претенции за по-съществени мерки. Консултациите днес са проведени по искане на САЩ. Утре-вдругиден може да се организира нещо по собствена инициатива или по искане на Китай например. С този руски съюзник Саудитска Арабия последователно изгражда бизнес отношения.
За отношенията между кралството и Русия провалената политически "среща на високо равнище" не може да направи нищо лошо. Москва и Рияд са доста успешни в постигането на разбирателство по ключовия въпрос в техните отношения - енергийните пазари. В същото време никой в Саудитска Арабия няма да застане изцяло на страната на Русия. И тъй като всички предварително знаеха, че капризът на Вашингтон няма да даде никакъв практически резултат, то реално безпокойство за Русия не можеше да се очаква.
Третата причина за срещата в Джеда е естеството на външната политика на страните от световното мнозинство. Основната част от нейните съставни сили, въпреки че отхвърлиха идеята за среща на високо равнище, винаги са готови да присъстват на събития по важни за САЩ въпроси. Просто защото сега това е повод за пореден път да напомнят на американците и техните съюзници за собствената им значимост в международните дела. В крайна сметка няма значение за какво ще е срещата, ако тя може за пореден път да покаже на Америка, че страните от Глобалния юг вече не действат като покорни изпълнители на решенията на други хора. За това е добре дошла среща за Украйна и консултации относно технологията за събиране на дини - съдържанието е по-малко важно от допълнителна възможност за демонстриране на независимост.
И накрая, конфликт с такъв мащаб и интензивност като сблъсъка между Русия и Запада по украинския въпрос неизбежно внася нова динамика в световната дипломация като цяло. Това означава, че с развитието на нашата конфронтация със Запада броят на разнообразните международни събирания само ще нараства. Ние самите приветстваме факта, че светът вече е престанал да бъде монотонен и е излязъл извън контрола на ограничен брой велики сили. Това означава, че световната политика в нейните „партийни” проявления придобива наистина колосални мащаби.
В демократичния свят всички, включително и малките държави, искат да си играят на своите "Виенски конгреси". Докато те се събират по въпроси, които тревожат суперсилите. Но това няма да продължи безкрайно. Кървавият конфликт в Европа е събитие, от което останалият свят изпитва едновременно страх и известно вълнение. Глобалната дипломация не стои неподвижна и непрекъснато ще създава нови формати, които всеки се опитва да използва в своя полза.
Защо на американците им трябваше цялото това представление? Отговорът е прост: тяхната политика съчетава студената пресметливост и инерцията на велика сила. От една страна, САЩ се държат много прагматично и не забравят, че конфликтът около Украйна съсипва основния им икономически конкурент - Европа. От друга страна, те се нуждаят от все повече формално потвърждение на собственото си влияние. Освен това американците наистина са някак провинциални: обичат всякакви дипломатически дрънкулки.
За Вашингтон няма никакво значение, че втората среща след Копенхаген през юни с участието на страните от световното мнозинство не даде нищо. Основното е знак за официално уважение към неговите изисквания и капризи. Все пак на американската държава беше съобщено, че всичко е минало изключително добре: уж Русия е била подложена на всеобща критика и дори китайският представител се е усмихнал три пъти, когато някой от Киев присъства в залата.
Във всеки случай президентът на САЩ, както и целият му екип, е в паралелна реалност. Освен това колосалната американска външнополитическа бюрокрация е уверена, че историята може да бъде обърната. Това също е съвсем нормално, като се има предвид, че дори в Русия или Китай не всички са оптимисти за изхода от конфликта със Запада.
За Русия форматът и съдържанието на срещата в Джеда е още едно доказателство, че специалната военна операция в Украйна се провежда при изключително благоприятни за нас международни условия. За никаква "изолация" на Москва под формата на конкретни решения или действия на международната общност не е необходимо да се говори. Световното мнозинство живее свой собствен живот и никой не може да го контролира.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?