/Поглед.инфо/ Новият стопанин на Белия дом Джо Байдън възнамерява да преразгледа американската политика в Близкия изток. Очевидно едно от нововъведенията ще бъде публичното бичуване на досега неприкосновен съюзник - Саудитска Арабия. Изпълнението на рекордния договор за доставка на оръжия за тази страна вече е замразено и това е само началото: между саудитците и американците назрява цивилизационен конфликт.

Близкият изток отдавна е поле на безкрайни експерименти за американските президенти. Джордж Буш реши да внесе демокрация в Ирак с американски бомби. Барак Обама стимулира Арабската пролет, която коства на региона стотици хиляди човешки животи. Доналд Тръмп започна да изгражда мощна арабско-израелска коалиция срещу Иран.

Администрацията на Джо Байдън започва да връща американската политика от изолационисткия прагматизъм на Тръмп към либерално-глобалистки. По-специално новият президент иска отново да превърне въпросите на правата на човека в един от ключовите инструменти на външната политика на Съединените щати.

Това няма да е лесно, особено след скандалните избори и преследването на инакомислещи в самата Америка. Затова Байдън се нуждае от грандиозна демонстрация, която да покаже сериозността на намеренията си.

По принцип Руската федерация е винаги под ръка, а в нея действа Фондацията за борба с корупцията на Навални, чиито служители пишат писма до Вашингтон с молба да накажат близките нарушители на правата на човека към Кремъл със санкции.

Руският пример обаче няма да е показателен, защото и при предишния президент Америка използваше правата на човека, за да окаже натиск върху Москва. Байдън се нуждае от някой, който ясно и предизвикателно нарушава правата на човека, но е избегнал присъда по време на четиригодишния "морален разпад" на Тръмп.

По всяка вероятност Саудитска Арабия с нейния фактически владетел престолонаследник Мохамед бин Салман ще изиграе тази роля. Проблемът с него е не само в средновековните закони на шариата за гражданите на кралството (правилата, наред с други неща, признаващи за сексуалните малцинства само правото на смъртно наказание), но и в нечовешката война, която саудитците и техните съюзници от ОАЕ водят в Йемен срещу местното движение на хуситите.

Според американския държавен секретар Антъни Блинкен действията на Саудитска Арабия в Йемен са довели до "най-тежката хуманитарна криза на нашето време". Почти 80% от населението на тази и без това изключително бедна страна се нуждае спешно от хуманитарна помощ.

Дори по време на предизборната кампания Байдън говори за намерението си да преразгледа отношенията между САЩ и Саудитска Арабия. Той се зае да отмени „картбланша“, даден ѝ от Тръмп, и „да възстанови чувството за баланс, перспектива и ангажираност към нашите ценности в Близкия изток“. И той ще спази обещанието си.

„Избраният президент вече каза, че ще преразгледаме изцяло отношенията си, за да се уверим, че те са в съответствие с националните ни интереси и зачитат ценностите, които влагаме в това партньорство“, обясни Антъни Блинкен в края на януари.

Престолонаследникът на Саудитска Арабия се опита да изтегли страната си от американския удар. Например той пристъпи към помирение с Катар и доброволно намали производството на петрол, за да стабилизира пазара (и това въпреки, че икономиката на страната пада пето тримесечие подред поради цените на петрола и последиците от ограниченията на коронавируса).

Мохамед бин Салман обаче нямаше късмет. Желанието на Вашингтон да демонстрира ангажимента си към защитата на човешките права съвпадна с желанието на демократите да разбият успехите на Тръмп в Близкия изток - принуждаването на палестинците към мир, създаването на система за колективна сигурност срещу Иран, сделка между Израел, от една страна, и ОАЕ с Бахрейн от друга (един от основните архитекти е зетят на президента Джаред Кушнер - номиниран за Нобелова награда за мир).

Вярно е, че защитниците на правата на човека имат различно мнение относно успеха на този случай. Недоволни са например от прекомерната подкрепа за Израел и преместването на американското посолство в Йерусалим. Те бяха възмутени от пренебрегването на интересите на палестинците (които просто бяха представени с факт, подмятайки им съгласието на Израел временно да не разширява селищата на Западния бряг като бонбонче). Те го направиха заради безусловната подкрепа на Саудитска Арабия (Претенциите, че "цитаделата на свободата" разглежда средновековните закони в Рияд през пръстите, се чуват не само в Русия).

Апотеозът е убийството през октомври 2018 г. на журналиста, живеещ в САЩ, Джамал Хашоги, извършено в консулството на Саудитска Арабия в Истанбул по заповед на Мохамед бин Салман. За това дори не бяха наложени санкции срещу престолонаследника.

Сега Байдън не само изхвърля наследството на Тръмп, но и иска да постигне успех - да възстанови ядрената сделка с Иран. И това напълно противоречи на залога на Тръмп върху създаването и всички видове засилване на антииранския съюз.

Следователно Саудитска Арабия, заедно с ОАЕ, е лишена от американско оръжие. През 2020 г. САЩ сключиха сделка на стойност 23 млрд. Долара само с ОАЕ, по силата на която трябваше да доставят на близкоизточната държава 50 самолета F-35, 18 бойни безпилотни летателни апарати и различно оборудване. Както отбеляза посланикът на Обединените арабски емирства в САЩ Юсеф ал Отейба, сделката ще позволи на ОАЕ "да поемат повече правомощия в рамките на осигуряването на колективна сигурност и да освободят част от американските сили за решаване на други глобални проблеми . "

Държавният департамент, разбира се, заяви, че спирането на договорите за оръжие е рутинна мярка по време на смяната на правителството, за да "даде възможност на новото ръководство да ги преразгледа". Демократите обаче могат да го откажат изобщо: според бъдещия ръководител на комисията по външни работи на Сената Боб Менендес сделката е извършена без подробен анализ на последиците за националната сигурност на САЩ и „защита на невинни животи в Йемен“.

Но най-лошото за саудитците и ОАЕ е възможното оттегляне на Байдън на Иран от санкции. Рияд разбира, че няма нужда открито да торпилира възраждането на иранската сделка, тъй като това може да доведе до изолация и загуба на статута на основния съюзник на САЩ в арабския свят (който ще премине, например, до омразния Катар). Затова саудитците се опитват по някакъв начин да интегрират своите желания в плановете на Байдън. Например външният министър на кралството Фейсал бин Фархан предложи на американците да подобрят ядрената сделка, да включат в нея иранската ракетна програма, както и "зловредните действия" на Техеран в региона.

В същото време за специалистите е очевидно, че сделката за Обама е сключена и изпълнена единствено защото се отнася само до ядрения въпрос. Техеран не е готов да направи отстъпки нито по ракетите (които допринасят значително за неговата отбранителна способност), още по-малко за „зловредните действия“, с които Рияд разбира опитите на Техеран да защити интересите си в Сирия, Ирак, Йемен, Ливан и Страните от Персийския залив.

Има обаче достатъчно политици във Вашингтон, които се придържат към възгледите на Саудитска Арабия, такива, които не са забравили нито завземането на американското посолство в Иран, нито унижението по време на окупацията на Ирак. Може би тези хора ще станат защитници на саудитските интереси в Белия дом, Пентагона и Държавния департамент. Ако американско-иранските отношения тръгнат надолу, тръбенето за на човешките права в Саудитска Арабия ще се превърне само във малка част от неприятностите в отношенията между Вашингтон и Рияд.

Превод: В. Сергеев