/Поглед.инфо/ Разговор на Андрей Фефелов с Шамил Султанов за изостряне на конфликта между Иран и САЩ

Андрей ФЕФЕЛОВ. Във връзка с новото изостряне на конфликта между САЩ и Иран, причината за което беше свалянето от иранците на безпилотния самолет, все по-често се задават въпроси и се обсъждат дали е възможно нахлуването на американци и техните съюзници в Иран, дали е възможно началото на мащабна война между тези две страни. В края на краищата това ще бъде война, в която никой, включително Русия, не може да остане настрана. Освен това в редица западни медии имаше информация, че американският президент Доналд Тръмп дори е дал заповед за нападение над Иран, но я е отменил буквално няколко минути преди началото на операцията. Не ни ли учат да мислим първо за възможността, а след това за неизбежността на такава война?

Шамил Султанов. Бих искал да започна отговора на тези въпроси, като заявя, че сваленият дрон не е причина, а последица от влошаващите се отношения между Вашингтон и Техеран, които се изостриха поради победата на Доналд Тръмп през 2016 г. в президентските избори в САЩ. Тръмп обеща да се оттегли от Съвместния и всеобхватен план за действие (СВПД) за Иран, който беше подписан на 2 април 2015 г. в Лозана от официалните представители на Иран, Русия, САЩ, Китай, Великобритания, Франция, Германия и Европейския съюз - и направи това веднага щом получи възможност. Буквално няколко дни след встъпването си в длъжност, той въведе нови санкции срещу Иран, а на 8 май 2018 г. той заяви, че Съединените щати се оттеглят от СВПД, тъй като тази „атомна сделка“, сключена при Барак Обама, не е в интерес на САЩ. На 21 май същата година американският държавен секретар Майк Помпео всъщност обяви ултиматум на Техеран от 12 точки, където в допълнение към действителните ядрени ограничения бяха описани неща като прекратяване на подкрепата за шиитските движения извън Иран. и оттеглянето на иранските въоръжени групировки от Сирия, освобождаването на всички американски граждани и т.н.

Нито един от участниците в СВПД не подкрепи позицията на САЩ и не последва техния пример. Самите иранци заявиха, че след такъв нападателен демарш те също се считат за свободни от редица задължения по това споразумение, но въпреки това остават ангажирани с международното споразумение и ще продължат да го спазват - в отговор на искането на европейците, така и до известна степен на Русия.

Това продължи до май тази година, когато бяха нападнати четири танкера в Персийския залив, а Съединените щати обвиниха Иран в това, заплашвайки да започнат военни действия. В Техеран категорично отхвърлиха участието си в тези инциденти, след което събитията започнаха да се развиват в рамките на добре познатата стратегическа игра на „Пиле”, когато всяка от страните повдига залога и губи човекът, чиито нерви не издържат и който първи излезе от тази конфронтация. Тогава цялата тежест от поражението пада върху него.

В края на май американците сякаш се отдръпнаха, когато Тръмп заяви, че изобщо няма да се бори с Иран или да промени политическия режим в Техеран, а иска само да подобри условията на „атомната сделка“, включително в полза на самия Иран. Ставало думи, видите ли, само за предотвратяване на превръщането на Иран в държава, притежаваща ядрени оръжия. На 1 юни това бе последвано от сензационно изявление на американския държавен секретар Майк Помпео, който заяви, че САЩ са готови да започнат преговори с Иран без предварителни условия. Това означава, че изпълнението на миналогодишния ултиматум вече не е обсъждано.

Иранците обаче почувстваха тази слабост и реагираха в духа, че не възнамеряват да водят отделни преговори със Съединените щати, когато има отличен СВПД, признат от цялата международна общност и към който американската страна може да се върне. Тоест, в Техеран разбраха, че техните „партньори” във Вашингтон няма да решат да отидат до края, че им треперят коленете.

Това се случва главно защото следващите президентски избори ще се проведат през следващата година, а всяка сериозна и дълга война с масови жертви би била много непопулярна в американското общество. И ако сегашният президент на САЩ даде заповед за нападение срещу Иран, той няма да може да постигне бърза победа с малко кръв, което значи, че той най-вероятно няма да бъде преизбран.

Във връзка с това незабавно си спомням Джими Картър, който също трябваше да бъде преизбран през 1980 г., но през април стана известната операция „Орлов нокът”, която вместо да освободи заложниците от американското посолство в Техеран завърши с пълен провал. И заради това Картър до голяма степен загуби изборите пред Роналд Рейгън. И за Тръмп преизбирането през 2020 г. е изключително важно, защото, ако не се случи, то върху него ще се стоварят цяла редица наказателни преследвания.

Освен това в Иран, както и в целия свят, добре знаят, че в рамките на Съединените щати, в рамките на американския елит вече няма единство по въпроса какво да се прави. Пентагонът категорично се противопоставя на войната с Иран, защото там вярват, и с право, че тази война ще бъде дълга, а шансовете за победа са минимални. За да започнат наземна операция срещу Иран, американците трябва да съсредоточат сила от около 130-150 хиляди войници. А сега в целия Близък изток, включително Ирак, Катар, Турция и т.н., те не са повече от 60-70 хиляди. Така че трябва да прехвърлите още толкова, а това не е толкова просто нещо. Ако си припомним операцията на американците срещу Саддам Хюсеин през 2003 г., американците се готвеха за нея година и половина. За година и половина се увеличаваха силите, създаваха се резерви, преговаряха със съюзниците и т.н. Тогава силите на инвазията възлизаха на повече от 100 хиляди души - и пак, ако не бяха подкупили иракските генерали, победата ще бъде под много голям въпрос. Но от военна гледна точка Иран е много по-силен от Ирак през 2003 г. и там има четири пъти повече население. Ето защо всички изявления на САЩ, че ще накажат тези иранци, не са сериозни, не струват нищо.

Андрей ФЕФЕЛОВ. Тоест, САЩ не са готови за голяма война срещу Иран?

Шамил Султанов. Да, не са готови. Но те няма да се оттеглят. Ето защо, можем да кажем, събитията преминаха във втори кръг. На 13 юни в Оманския залив се случи нова атака срещу танкери, за която американците отново обвиниха Иран и отново Иран отрече тези обвинения. Това означава, че тази игра на „Пиле”, чиито нерви са по-силни, - продължава, и изглежда, че американците губят. Вижте ситуацията с безпилотния Global Hawk, свален от иранците на 20 юни. В САЩ твърдят, че нападението се е случило в международното въздушно пространство, а иранците твърдят, че този безпилотен самолет е пресякъл границата им в провинция Хормозган. Нещо повече, те добавят, че сваленият дрон е бил придружен от американски разузнавателен самолет, който те също са можели да свалят, но не са направили това, за да не се стигне до изостряне на ситуацията, поради което се ограничават само до дрона. Но Global Hawk не е някаква детска играчка, която се побира на ръката ви. Това е голям самолет, предназначен за бомбардиране, който струва повече от сто милиона долара. Това означава шамар, какъвто Съединените щати не са получавали отдавна. И всички се интересуваха от тяхната реакция. Защото никой отговор не е в тяхна полза. Ако Тръмп започне война в условия, когато американците не са готови за война и не я искат, тогава той ще загуби. И ако Тръмп не започне война, тогава САЩ ще загубят психологически и политически. Тръмп не я започна. И всички тези факти, че той първо е дал заповед да започне бомбардирането на Иран, а след това е променил решението си и е отменил тази заповед, така че да няма много човешки жертви – според мен нямат смисъл. Тръмп не иска военни операции. В противен случай щеше да има истинска подготовка за тях. Това означава, че е необходимо да се мобилизират огромни сили около територията на Иран. И тук те се ограничиха само до заповед за въвеждане в региона на самолетоносачна ударна група, водена от „Ейбрахам Линкълн”, но той дори не стигна там. Тогава беше обявено, че американците ще прехвърлят няколко десетки хиляди военнослужещи в Близкия изток. Прехвърлили са само хиляда души, тоест чисто символичен контингент.

Ето защо предполагам, че не е имало вечерна среща по повод на удара срещу Иран, и цялата информация по този въпрос е само опит за спасяване на реномето при излизане от тази ситуация, а също и за представяне на Тръмп за миротворец.

Но проблемът остава. Защото сега САЩ са в такава позиция, при която са загубили в Сирия, загубили в Северна Корея, загубили във Венецуела ... Целият свят го вижда и съответно променя отношението си към Америка. Затова във Вашингтон трябва да направят нещо. Какво точно ще бъде и кога, за момента е невъзможно да се каже със сигурност. Нещо повече, ако попитате за това самите специалисти във Вашингтон, то те със сигурност също ще свият рамене, защото още не знаят нищо. Това е голям въпрос. Но с абсолютно сигурност няма да има война срещу Иран.

Андрей ФЕФЕЛОВ. Добре, САЩ не са готови и не се подготвят за война с Иран. И тогава какво се случи с тези танкери в Оманския залив на 13 юни? Кой ги нападна? Все пак, строго погледнато, всички вярваха, че тази атака е била предприета, за да се създаде претекст за война, че това е провокация като тази от залива Тонкин. Но ако американците не се нуждаеха от такава провокация, за да започнат война, тогава кой се нуждае от нея?

Шамил СУЛТАНОВ: Във всеки случай, в рамките на стратегическата игра на „Пиле”, за която говорих, иранците демонстрираха, че са напълно готови за по-нататъшна ескалация на събитията. В крайна сметка, те свалиха американския супердрон, те подкрепиха хутите в Йемен, като им доставиха безпилотни самолети и по този начин помогнаха да се нанасят удари по летища в Саудитска Арабия. Тоест те непрекъснато показват на американците, че са готови за всеки вариант на по-нататъшно развитие на събитията, сякаш казват на американците: „Готови сме, може ли да направите реципрочна стъпка?”

Трябва да кажа, че Иран е много умел в тази игра. В края на краищата, засега никой не е умрял там, нито един човек. А американската версия с магнитните мини, с които танкерите са били повредени на 13 юни, далеч не е случайна. В края на краищата, ако иранците имат възможността да запълнят водите на Персийския залив с такива мини, тогава всяко придвижване тук на американския флот ще се окаже за САЩ капан без изход. Ето защо не изключвам възможността, че нападението срещу танкерите на 13 юни да е всъщност извършено от въоръжени формирования, свързани с Иран. Така те сякаш казват: „Хей, каубои, да проверим чии нерви са по-здрави!” И се оказва, че иранската страна има не по-слаби нерви от американската.

Андрей ФЕФЕЛОВ. Какви, според вас, биха могли да бъдат последствията от настоящия конфликт между САЩ и Иран за Съединените щати и за целия свят?

Шамил СУЛТАНОВ: Преди около девет години тези американски управляващи кръгове, които сега са известни като „дълбоката държава”, решиха постепенно да се оттеглят от Близкия изток и да се концентрират върху конфронтацията с Китай. Но сега Америка, благодарение на Тръмп, отново е изключително ангажирана с близкоизточните въпроси. Тоест, американците, относително казано, трябва да водят война на няколко фронта едновременно: в Близкия изток, с Китай и с Русия. От стратегическа и геополитическа гледна точка това е абсолютно губеща позиция.

Затова сега всички опоненти на Тръмп се обединяват срещу него, като твърдят, че 45-ият президент на САЩ действа срещу американските национални интереси и е почти основната заплаха за тяхната сигурност. Ще кажа още веднъж, че новата президентска надпревара всъщност започва в Съединените щати и още в самото ѝ началото Тръмп вече губи. Той губи 10 точки от Джоузеф Байдън. Ако американското нахлуване в Иран започна сега, тогава съм сигурен, че десетки или дори стотици хиляди хора ще протестират срещу тази война по улиците на Вашингтон, Ню Йорк, Лос Анжелис и други градове. И протестите ще продължат да се засилват, той можеше да стигне до импийчмънт, за който демократите в Конгреса на САЩ мечтаят.

Затова Тръмп е толкова предпазлив и не взема окончателно решение относно Иран.

Всичко това води, разбира се, до по-нататъшно системно намаляване на авторитета на Съединените щати на международната сцена и до намаляване на техния реален геополитически потенциал. Трудно е да се каже кога в този процес количествените промени ще доведат до качествени, но според мен това може да се случи доста бързо.

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели