/Поглед.инфо/ През последната година се очерта известен напредък по въпроса за признаването от Беларус на руската принадлежност на Крим. Изглежда, че за първи път официалният Минск изрази готовност да предприеме тази стъпка.
Какво кара Беларус да промени позицията си по кримския въпрос и до какви последствия може да доведе това?
Дълго време въпросът за признаването на руската принадлежност върху Крим остава един от основните скелети в гардероба на руско-белоруските отношения. На официално ниво Москва никога не е искала такова признание от Беларус и дори е изразявала "разбиране" по отношение на позицията на официален Минск.
В същото време, като се има предвид, че Беларус претендира за ролята на основен съюзник на Русия и с нея изгражда Съюзна държава, подобна уклончива позиция не може да не породи въпроси. Нещо повече, именно след обединението на Крим с Русия през 2014 г. стана много ясна многовекторна наклонност във външната политика на официален Минск, която не само започна да разширява контактите със Запада, но и демонстрира доста приятелско отношение към новото украинско правителство, което беше създадено след държавния преврат в Киев и отстраняването на президента Янукович.
Белоруската страна мотивира нежеланието си да признае официално Крим с редица обстоятелства.
На първо място, това са икономически съображения и заплахата от санкции от Запада срещу икономиката на Беларус. В тази връзка Минск очакваше компенсация за евентуални щети от Русия и упрекна Москва, че не желае да плати такава компенсация.
Друго твърдение на белоруската страна беше, че Москва анексира Крим едностранно, без да се консултира с белоруския си съюзник и да го постави пред свършен факт.
Упрекът за едностранните действия на Москва дойде от Минск още през 2008 г. във връзка с признаването на Абхазия и Южна Осетия, когато Русия също очакваше политическа солидарност от своя белоруски съюзник.
Разбира се, признаването на Крим за руски от Беларус не е критично за Русия. В крайна сметка Крим де факто е руски и е интегриран в руското общество вече осма година, противно на мнението на „световната общност“.
Въпреки това символичното значение на подобен жест от страна на Беларус би било голямо. Това би демонстрирало реалния, а не декларативен характер на съюза.
Реториката на белоруските власти по отношение на признаването на Крим започна да се променя през лятото на 2021 г., когато Александър Лукашенко за първи път публично призна възможността за възобновяване на преките транспортни връзки с полуострова.
Тези изявления бяха на фона на скандала, който избухна, след като белоруските власти приземиха самолет на “Райънеър” на летището в Минск, летящ от Атина за Вилнюс, с белоруския опозиционер Роман Протасевич на борда. Резултатът от този инцидент беше нова част от западните санкции срещу Беларус, основната жертва на която беше националният авиопревозвач “Белавиа”. Европейското небе беше затворено за белоруската авиокомпания и за да компенсира поне частично загубите, белоруският превозвач започна да увеличава броя на полетите до Русия.
В този контекст възстановяването на въздушните връзки с Крим би изглеждало съвсем логично, тъй като Крим винаги е бил популярна туристическа дестинация за белоруските граждани. В същото време за “Белавиа” това би означавало окончателно превръщане в авиокомпания-изгнаник, за която повечето международни полети може да бъдат окончателно затворени, което явно не устройва нейните служители.
Затова темата за възобновяването на въздушното движение с Крим отново напусна информационното пространство за дълго време. Това обаче не спаси “Белавиа” от нови санкции, в резултат на които авиокомпанията загуби повече от половината от наетия си самолетен парк.
Темата за Крим отново се появи след неотдавнашното интервю на Лукашенко, в което белоруският лидер заяви, че Крим е признат за руски „де факто и де юре“ и дори шеговито се оплака, че Путин все още не го е поканил на полуострова.
Освен това белоруският лидер направи редица гръмки изявления: той допусна възможността да подкрепи Русия в случай на военна конфронтация с Украйна, а също така заплаши да разположи ядрено оръжие на територията на Беларус, ако НАТО продължи да трупа оръжие в Полша.
Подобна реторика може да се разглежда по два начина: от една страна, като окончателно отхвърляне на предишната многовекторна политика, от друга, като призив на западните политици за диалог, облечен в твърда форма, и демонстрация, че в противен случай Беларус най-накрая ще влезе в зоната на влияние на Русия.
Ситуацията с признаването или непризнаването на Крим за руски е един вид лакмус кое от тези две предположения е правилно.
След изявленията на Лукашенко в белоруското информационно пространство започнаха активно да се разпространяват слухове за възможно посещение на белоруския лидер в Крим, дори бяха посочени конкретни дати, например 9 декември, когато се навършват 130 години от рождението на белоруския поет Максим Богданович, който е погребан в Ялта .
На 9 декември обаче Лукашенко не се появи в Крим - на негово място пристигна делегация от белоруски политически експерти и посещението беше определено за неофициално.
Официален Минск продължава да протака. В крайна сметка истинското признаване на Крим (а това може да се каже само след посещения на официални лица и възобновяване на преките транспортни връзки) би се превърнало в нещо като точка без завръщане за Беларус.
Въпреки че многовекторната външна политика, към която се придържа официален Минск, се провали, белоруските власти също не бързат да се хвърлят в обятията на Русия.
Дори при променените обстоятелства Минск остава верен на себе си и се опитва да върви по ръба, поддържайки баланс между геополитическите центрове.
Превод: В. Сергеев