/Поглед.инфо/ „Сигурността е илюзия в свят на война”, това заяви известния американски геополитик на конференция в София.
„Тъй като от години живея в Европа, ще се опитам да дам един поглед към света, който не е твърде разпространен сред моите колеги-анализатори, които живеят от другата страна на Атлантика”, допълни той.
През 1992 г., по времето на Буш-старши, Пол Уолфовиц от университета „Джон Хопкинс” и Дик Чейни, които по-късно бяха съответно водещият политик в областта на отбрана и вицепрезидент по време на управлението на Джордж. У. Буш, формулираха доктрината за изпреварващия удар, насочен срещу всеки, който може да застраши американската хегемония. Съгласно тази доктрина след разпадането на СССР и края на студената война единствената световна суперсила стават САЩ. Тяхната главна задача е да удържат това първенство дори с цената на военна намеса навсякъде по света, където считат, че възниква заплаха за техния интерес. Това е доктрината, от която се ръководят последните няколко американски президенти.
Американската мощ се крепи на два стълба – ролята на долара като световна резервна валута и американската военна мощ. Поради това САЩ реагираха, когато след Договора от Маастрихт ЕС пожела да стане световна сила, създавайки Европейската централна банка и европейските отбранителни сили.
Вашингтон отговори с разширяването на НАТО в Източна Европа, което беше нарушение на всички обещания, дадени на руснаците в края на 80-те и началото на 90-те години, че НАТО няма да се разшири нито сантиметър на Изток.
Междувременно във връзка с войната в Ирак се появиха и разделенията между т. нар. „Стара” и „Нова” Европа. В същото време се развиваше и серията от „цветни революции” в бившето постсъветско пространство, които имаха за цел смяната на едни политици с други – Украйна, Грузия, опитът в Молдова и други. Съпругата на президента на Грузия беше американски гражданин, а в Украйна инсталираха президент, който симпатизира на НАТО.
През 2006-2007 г. Дж. Буш анонсира плановете си за разполагане на части от системата за противоракетна отбрана (ПРО) в няколко страни от Източна Европа. Въпреки уверенията, че системата е за защита от Иран, руснаците бяха убедени, че това е ход срещу тях. Поради това след постигането на споразумение с Иран Сергей Лавров напомни на света, че трябва да бъде махната и ПРО. Трябва да се знае, че противоракетната отбрана не е защитна, а стратегия за нанасяне на първи ядрен удар.
Малко по-късно, през 2009 г., беше повратният момент за преобръщането на китайското стратегическо разбиране по отношение на САЩ. Китай зави към самостоятелност и преосмисляне на отношенията си с Америка. Взема връх разбирането на някои военни и политически дейци, че продължаващият стремеж на САЩ към глобална доминация и поддържане на еднополюсния свят не е изгоден за Пекин.
Като един от инструментите за своята глобална хегемония САЩ използват човешките права като оръжие и претекст за намеса във вътрешните работи на други държави.
Що се касае до Близкия изток, през 2009 г. емирът на Катар посети Дамаск, където предложи изграждането на газопровод на север през Саудитска арабия, Йордания и Сирия към Средиземно море. Заради партньорстките си отношения с Иран обаче, сирийското правителство отказа предложението и на следващата година сключи споразумение с Техеран за изграждане на конкурентен проект.
Малко по-късно започна и серията от смяна на властта в няколко арабски страни, известна като „Арабска пролет”. След като по-рано бяха окупирани Афганистан и Ирак, през 2011 г. имаше смяна на властта в Тунис, Египет, Либия. Тя беше единствената относително богата страна в Африка. Всичкото това беше направено, за да се контролира регионът на Близкия изток, за да се контролират ресурсите там.
Тази стратегия обаче претърпя фиаско в Сирия, въпреки че в страната бяха вкарани наемници и оръжие от много различни страни. Трябва ясно да кажем, че дори и умерените терористи са терористи.
Най-новите развития в енергийната геополитика на региона са свързани с откритите на Голанските възвишения, окупирани от Израел, значителни нефтени залежи. (Поглед.инфо вече писа за това, виж ТУК http://svetoven.pogled.info/news/68788/Uilyam-Engdal-Siriya-Izrael-Rusiya-i-mnogo-petrol). СРед членовете на борда на стратегическите съветници на базираната в Ню Джърси петролна и газова компания Genie Energy са Дик Чейни, Джеймс Уусли, Джейкъб Ротшилд, Рупърт Мърдок, Лари Самърс и други. Наличието на тези залежи може да промени изцяло геополитиката на Близкия изток.
Ако се върнем към глобалния поглед, авантюрите на САЩ са значи за отчаяние.
В тази ситуация пред европейските държави има две алтернативи.
Първата е тя да продължи да бъде лоялен васал на НАТО. Това е продължаване на статуквото – с икономическите, социалните и проблемите, породени от бежанската криза.
Втората възможност е Европа да завие на Изток и да обедини своите усилия с Русия и Китай. Всички знаете за китайската идея за „Нов път на коприната”, за Евразийския съюз на Русия, Беларус и Казахстан. Присъствието неотдавна на немския вицеканцлер Зигмар Габриел на форум в Москва показва, че германският бизнес иска това – иска Германия да се свърже с Изтока, с възникващите там съюзи и икономики. Трябва да се сложи край на геополитиката на Макиндер! (Халфорд Макиндер, британски геополитик, според когото не бива да се допуска обединяване на европейските континенталнои държави и Евразия)
Обединяването на хора, ресурси, технологии ще даде възможност за просперитет за столетия напред! Това е мирната алтернатива на войната.
Изказване пред международната конференция „Газовата геополитика в Югоизточна Европа”, София, 4 ноември 2015 г.
Предоставено от Мариян Карагьозов