/Поглед.инфо/ Преговорите между сирийските власти и опозицията в Женева се провалиха на практика в самото си начало. И двете страни се обвиняват взаимно за техния срив. От Париж и Вашингтон дойдоха изявления, че Москва „саботира“ мирния процес. Руски експерти смятат ,че се прави опит срещата в Женева да се използва, за да се окаже натиск на Русия.

Специалният представител на ООН за Сирия Стафан де Мистура обяви на 3 февруари, че едва започналите междусирийски мирни преговори в Женева са прекъснати. Очаква се страните да се срещнат отново на 25 февруари.

Представителите на опозицията обясниха, че напускат масата на преговорите, защото правителствената армия и Русия не желаят да прекратят бойните действия в Сирия, като ги обвиниха за гибелта на мирни жители. Тези обвинения бяха подкрепени от Франция и САЩ. От Париж уличиха Москва в „саботаж“ на мирните преговори, докато Вашингтон заподозря Русия, че иска да прокара военно решение на конфликт за сметка на политическия процес.

Женевската среща мина на фона на успехите на сирийската армия. През последните дни сирийската войска, с подкрепата на руската авиация, извоюва контрола над два града недалеч от сирийско-турската граница в опит да пресече снабдяването на борещите се срещу властта групировки в северната част на страната.

Безперспективна тактика?

Руското външно министерство отхвърли разгласените обвинения, като отнесе отговорността за провала на преговорите към представящия опозицията Върховен комитет по преговорите (ВКП), сформиран в Саудитска Арабия през декември.

„Техните опити да провалят преговорния процес под предлог, че Русия продължава да провежда военна операция в Сирия, са абсолютно неприемливи, тъй като става въпрос за борба с терористичната заплаха в тази страна“, каза пред ТАСС заместник-министърът на външните работи на Русия Генадий Гатилов.

Руски експерти определят излизането на опозицията от преговорите като опит да се заработят допълнителни дивиденти от противоборството, разгърнало се около сирийската криза. Според изтоковеда Сергей Демиденко от независимия Институт за стратегически оценки и анализи за опозицията и Запада преговорите са и лост за влияние върху Москва с цел да се сложат спирачки на руската военна операция.

Само че, смята той, това е една напълно безперспективна тактика. „Естествено, че не може да се очаква Русия в този момент да даде заден ход и да престане да бомбардира. Ние не сме дошли тук, за да си тръгнем след три месеца“, каза анализаторът пред „Руски дневник“.

В същото време експертите отбелязват, че разногласията между Русия и Запада продължават да се коренят в един единствен принципен въпрос – за бъдещето на сирийския президент Башар Асад. На Запад смятат, че като се махне Асад, обстановката в Сирия ще се стабилизира. Москва е на обратното мнение – че сирийският лидер е залог за възможността в Сирия да се постигне мир.

Без алтернатива на преговорите?

Съществуващите разногласия не бива да слагат кръст върху опитите да се намери политическо решение на сирийската криза, смята директорът на независимия Център за изтоковедни изследвания Владимир Аватков. Той отбелязва, че ако сирийските преговори бъдат изоставени, единственият оставащ вариант е ескалация на военните действия, което в крайна сметка не е изгодно за нито един от въвлечените в сирийската криза играчи.

Експертът свързва демарша на опозицията със слабата подкрепа, с която нейните представители се ползват в сирийското общество и като следствие, с ниската им заинтересованост от конструктивни резултати от срещата. В хода на мирния процес опозицията може да получи далеч не такова място в сирийския политически живот, за каквото претендира в момента.

На този фон, както подчертава Демиденко, преговорите, макар и продължили едва два дни, играят изключително важна роля. В преговорния процес участват част от опозиционерите-ислямисти, които, за разлика от опозицията от ВКП, са истинските „владетели на думата на опозиционно настроеното население“ на Сирия.

В същото време експертите са единодушни, че не бива да се очаква бърз ефект от преговорите и скоростно решение на сирийската криза. В предишно интервю за „Руски дневник“ членът на научния съвет на московския център „Карнеги“ Алексей Малошенко уподоби тази криза с палестинската, докато други анализатори сравняват сирийските събития с продължилата 15 години гражданска война в Ливан.