/Поглед.инфо/ В близкоизточната дипломация нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Западните наблюдатели често преценяват взаимоотношенията между страните в Съвета за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ) на базата на своите собствени културни възприятия, като по този начин приемат безкритично изявленията на блока за дружелюбие, солидарност и единство в целите помежду им.

Представителите на ССПЗ биха искали останалата част от света да повярва, че двете водещи държави, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства (ОАЕ) имат сърдечни работни отношения. Наистина, президентът на емирствата шейх Халифа ибн Зайед ал-Нахаян рядко пропуска възможност да поздрави саудитския крал Салман "за осигуряването най-добре на интереси на ССПЗ и за подкрепата за арабските и ислямските въпроси." Но връзката между най-мощните военни сили в Залива може да не е толкова здрава, колкото изглежда.

Братска любов или съперничество между доведено и заварено дете?

Когато Обединените арабски емирства бяха създадени през 1971 г., Саудитска Арабия не се забави в опитите си да сдържа новата страна. Рияд блокира домогванията на Абу Даби да включи Катар и Бахрейн в новосъздадената федерална държава. Три години по-късно представителите на емирствата бяха принудени още веднъж да се огънат под саудитския натиск и подписаха Договора от Джеда, с който се отказаха от своите претенции за сухопътната връзка при Хор ал-Удаид с Катар в замяна на признаването на независимостта на ОАЕ от Рияд. (Тъй като подписаха сделката под принуда, Обединените арабски емирства не са ратифицирали договора и в последните години настояват за неговото денонсиране.)

Ожесточената конкуренция между двете страни продължава и до днес като Саудитска Арабия работи, за да попречи на своя съсед да се превърне в най-големия ѝ противник в ССПЗ. Когато Обединените арабски емирства заговориха през 2004 г. за идеята да бъде изградена пътна връзка между Абу Даби и Доха без да се прекосява саудитска територия, яростният Рияд наложи вето на проекта. От саудитска гледна точка, призракът на съвместната работа между двете страни в Залива извън границите на контролираната от саудитците рамка на ССПЗ, представлява заплаха за влиянието на кралството в региона.

Да държиш приятелите си близо, а враговете си – още по-близо

Като се има предвид тяхната напрегната история, може да звучи изненадващо, че двата противника принадлежат към един блок, който подчертава преди всичко единството сред членовете си. Когато ССПЗ е създаден през май 1981 г., като официалната причина за нейното съществуване се посочва насърчаването на хармонията между държави еднакви стремежи и сходна политическа, културна и религиозна идентичност.

Разбира се, има и по-прагматичен мотив зад формирането на групата. Оттеглянето на Великобритания от региона на Залива през декември 1971 г., изолацията на Египет от арабския свят след посещението на Ануар Садат в Йерусалим през ноември 1977 г., последвалото подписване на Споразумението от Кемп Дейвид през септември 1978 г. и падането от власт на правителството на иранския шах Мохамед Реза Пахлави през януари 1979 г. създадоха голям вакуум в Залива. Усещайки своята уязвимост и неспособност да оформят събитията, разгръщащи се около тях, по-малките страни в региона неохотно се съгласиха да се присъединят към водения от саудитците блок. Решението им обаче се дължи повече на нуждата да се защитят от несигурността, отколкото на амбициите да се вземат печалбите, които може да донесе партньорството с една голяма регионална сила.

Все пак, внезапното нахлуване на Ирак в Кувейт през август 1990 г. разби митовете за самодостатъчността на блока, принуждавайки държавите от ССПЗ да се обърнат към чуждестранни сили – главната между тях, Съединените щати – за защита. Вместо да набляга на солидарността в арабския свят, блокът започна да се концентрира върху опитите да подражава на американската военна мощ. Саудитска Арабия започна да инвестира сериозно в придобивки за отбраната; за да не остават по-назад, Обединените арабски емирства последваха примера и отчитайки слабостите на неизпробвания Щит на полуострова (Peninsula Shield Force, въоръжените сили на Съвета за сътрудничество в Персийския залив, бел. пр.) изградиха свои собствени въоръжени сили.

Да вървиш сам

Но Обединените арабски емирства останаха дълбоко подозрителни към Саудитска Арабия и бяха убедени, че Рияд възнамерява да използва ССПЗ, за да контролира своите по-малки съседи. Когато Ал Нахаян пое президентството през ноември 2004 г. той не губи време и оспори господството на Саудитска Арабия в блока като натрупа инструментите на националната сила: силна армия, прогресивна икономика и динамична външна политика. Рияд отговори на предизвикателството на Абу Даби с такива наказателни мерки, които можа да намери – например саудитските длъжностни лица често причиняваха задръствания на граничния пункт с Обединените арабски емирства Гувайфат, за да задържат камионите, пътуващи за Саудитска Арабия.

Страхувайки се от саудитското господство и от провала на колективната сигурност, Абу Даби изостави подхода си за военно сътрудничество със своите партньори в ССПЗ.

В рамките на няколко години, Обединените арабски емирства се превърнаха в растяща военна сила в Близкия Изток – статус, който ѝ позволи да прокара свой собствен курс във външната политика, освободен от влиянието на Саудитска Арабия. Неговата новооткрита независимост кара Абу Даби от тогава да иска преначертаване на своите граници със саудитското кралство с цел да включи 80% от голямото петролно находище "Шайба".

Разбира се, Обединените арабски емирства не са се затворили напълно за Саудитска Арабия. Вълненията от народните въстания, които заляха Близкия Изток в началото на 2010 г. принуди двете страни да работят заедно на оперативно ниво, за да изолират своите нации от размириците, разпространяващи се около тях. Дори и тогава обаче, те имаха големи различия във вижданията си. Например и двете страни подкрепяха опитите на Абдел Фатах Сиси да отстрани египетския президент Мохамед Морси през юли 2013 г., наливайки милиарди долари в неговото новосформирано правителство, надявайки се да го стабилизират. Но те фундаментално се разминаха за това как да се разрешат продължителните конфликти в Сирия и Йемен: Абу Даби отказа да разшири подкрепата си за ислямистките движения в страните, докато Рияд беше отворен за тази идея, стига тези групи да не заплашват стабилността в кралството.

Битката за Йемен

Въз основа на информацията в саудитските медии обаче, човек може никога да не разбере, че тези конфликтни точки съществуват в отношенията между двата съседа. В стремежа си да придаде легитимност на решението на саудитския втори престолонаследник Мохамед ибн Салман да воюва срещу Йемен, новинарските издания в страната с нетърпение посочиха участието на Обединените арабски емирства във военната кампания като доказателство за стратегическия съюз между държавите.

Това обаче не може да бъде по-далеч от истината. Абу Даби беше дълбоко недоволен от офанзивата на Рияд и според изданието Middle East Monitor отношенията се влошиха в условията на постоянни противоречия "по регионални въпроси и особено на тема бързо развиващите се събития в Йемен". Многократните разисквания между страните бяха толкова разгорещени, че в навечерието на Операция "Решителна буря" през март 2015 г. престолонаследникът на емирството шейх Мохамед ибн Зайед ал-Нахаян беше принуден да чака 10 дни преди да му бъде разрешено да посети Рияд, за да обсъди с кралските представители началните етапи на интервенцията в Йемен.

Продължителният разрив между Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства беше отново изложен на показ през февруари когато повече от 150 длъжностни лица от двете държави се срещнаха с намерението да засилят двустранните отношения. За голямо разочарование на Рияд обаче, Абу Даби обяви, че участието на негови войски във войната в Йемен е приключило. Саудитските представители разглеждат този ход, който не е бил координиран с тях предварително, като шамар в лицето предназначен да отслаби позицията на кралството като лидер в коалицията.

До ден днешен Йемен продължава да служи като не толкова деликатно бойно поле между двата големи конкурента в Залива.

Докато Саудитска Арабия счита, че въздействието върху тази страна е жизненоважно за нейната собствена стабилност, Обединените арабски емирства виждат своето влияние в Йемен като възможност да скъсат с непреклонните усилия на Рияд да го затворят в пространството между Персийския залив и пустинята в Саудитска Арабия. Въпреки че Абу Даби е участник в операцията на Рияд "Решителна буря", той едновременно подкрепя и бойците на хутите в южния район на Йемен, надявайки се, че някой ден стратегическото пристанище Аден ще бъде продължение на пристанището в Дубай, а не негов конкурент. Междувременно ангажиментът на Обединените арабски емирства да се присъедини към "арабското НАТО", водено от Саудитска Арабия не остава нещо повече от неясно формулирано обещание.

Управляващите семейства и в двете страни изглежда смятат, че за да запазят социалната структура на своите кралства е необходимо да се осигури продължаваща легитимност на тяхното традиционно лидерство в непрекъснато променящия се свят. Все пак, с всяка маневра за защита на своите малко останали опорни точки в Близкия Изток, наследството от подклажданите конфликти навсякъде в региона ще продължи да има голямо значение.

Стратфор