/Поглед.инфо/ Този месец се навършват 100 г. от подписването на споразумението Сайкс-Пико, което формира Ирак, Сирия и други крехки нации на модерния Близък изток. Последните няколко седмици предоставиха драматични нови доказателства, ако въобще имаше нужда от повече, че старата колониална рамка, създадена от Великобритания и Франция, не работи.

Ирак и Сирия се разпадат. Ирак на практика е разделен на три враждуващи региона : сунитските територии под управлението на Ислямска държава; кюрдската мини държава, която е близо до автономия; и зоната, южно от столицата, която е контролирана от доминираното от шиити правителство. Подобна фрагментирана структура съществува в Сирия. Централното правителство и в двете страни е изчезнало.

От своята планинска главна квартира , намираща се над Киркук, кюрдският съветник по националната сигурност Масрур Барзани предлага в едно интервю честна оценка: „За 100 г. в Ирак беше в сила система, която сега се провали. Ирак никога не е бил изграждан на правилните основи. Той беше изграден да служи на интересите на великите сили. Сто години провал са достатъчно. Трябва да търсим нови варианти.“

Подобно усещане, че Ирак и регионът са на кръстопът, изразява и Бархам Салих, бивш премиер на Регионалното правителство на Кюрдистан и бивш вицепремиер на Ирак. Разговаряхме с него в Сюлеймания, на 150 км. Югоизточно от Сари Раш, където той сега ръководи Американския университет на Ирак- Сюлаймани.

„Не става дума за промени в правителството“, оценява Салих. „Политическата система, наложена от САЩ след 2003 г., се разпада. Това е една нова ера. Изборът е между хаотично разпадане на военолюбци или, възможно е, нов конституционен ред, който ще създаде по-децентрализиран, конфедеративен Ирак. “

По време на престоя ми в Ирак чух подобни възгледи от всеки кюрдски ръководител, с който се срещнах, както и от някои сунити. Ирак и Сирия са в период на промяна, казват те. Непосредствен приоритет е победата над Ислямска държава. Но Съединените щати трябва да говорят със своите съюзници за бъдещата политическа структура – алтернатива на тези „линии в пясъка“, начертани от сър Марк Сайкс и Франсоа Жорж-Пико и злополуката с американския неоколониализъм след 2003 г.

Като на модел, по който САЩ трябва да мислят съзидателно за поправяне на катастрофата, погледнете американската политика през 1944 г. Победата във Втората световна война все още се намира на една пропита с кръв година . Но президентът Франклин Рузвелт е бил достатъчно далновиден, за да започне да мисли внимателно за институциите, които ще поддържат мира и просперитета след края на войната. Към края на тази година е започнало детайлното планиране за Международния валутен фонд, Световната банка и Обединените нации.

Ето едно предизвикателство за оставащата част от мандата на президента Барак Обама и първите месеци на поста на следващия президент: начало на изграждането на нов ред в Близкия изток, който може да гарантира по-добра сигурност, управление и икономическо благоденствие – за сунити, шиити и кюрди, и за по-малките малцинства, които са вплетени в тъканта на региона. Помощ за народите от този разбит регион за изграждане и поддържане на управленски структури, които работят.

Кюрдите скоро може да задвижат въпроса с референдум, който ще запита техния народ дали искат независим Иракски Кюрдистан. САЩ би трябвало да подкрепят такъв процес, но ако – и само ако – е създаден след договорено споразумение с централното правителство в Багдад. Много сунитски и шиитски лидери в Ирак ми казаха в лични разговори, че подкрепят нова конституция за конфедеративен Ирак, който ще включва сунитско регионално правителство, както и такова кюрдско. Подобни преговори за свободна федерална или конфедеративна Сирия трябва да бъдат част от политическия преход и там.

Опитите за насилствено сковаване на унитарни държави от парчета няма да сработят. Америка се опита и се провали в Ирак. Сега Иран също открива, че не е в състояние да поддържа реда там. Това е урокът от хаоса миналата седмица в доминирания от шиити иракски парламент, който в голяма степен беше една вътрешна кавга между шиити и шиити. „Иранците правят същите грешки , които направиха САЩ след 2003 г.“, обяснява изтъкнат иракчанин. „Те стигнаха много навътре. Мислеха, че могат да направят всичко. Но шиитският монолит се разпука.“

Балансирането и стабилизирането на разтърсения Близък изток е работа за цяло поколение. И отдавна беше време САЩ, Европа, Русия, Саудитска Арабия и Иран да започнат да мислят спешно с народите на Сирия и Ирак за нови структури, които най-сетне ще излекуват грешките и несправедливостите отпреди столетие.

……………….

Дейвид Игнейшъс, в. „Вашингтон пост“

Вашингтон / САЩ