/Поглед.инфо/ Дори преди избухването на пандемията, светът се чудеше за бъдещето на международния ред, тъй като нарастващата и доминираща суперсила се бореше да утвърди позицията си и да разшири своето влияние. Очаква се продължаващата криза да засили промяната в глобалния ред, а конфронтацията между САЩ и Китай се очаква да се засили. В същото време все още не е ясно какво в крайна сметка ще замени американската хегемония след Студената война. Във всеки случай изместването на центъра на властта към Азия е очевидно от доста време, тъй като глобалното геополитическо и геоикономическо влияние се измества на изток.

Благодарение на тези промени Русия направи завъртането си на Изток, водена както от вътрешни стимули за икономическо развитие, така и от нарастващото значение на Азия за останалия свят. Прекъсването на отношенията със Запада през 2014 г. даде допълнителен тласък на азиатския вектор на руската външна политика, който вече беше обявен под формата на завъртане на Изток. В този обрат Китай се превърна в ключов партньор за Русия. Въпреки асиметрията на влияние в двустранните отношения, партньорството продължава да расте, без да прераства в съюз. Ефектът от тази връзка е видим не само по време на завъртането на Изток, което се разглежда като сближаване с Китай, но и след неотдавнашното провъзгласяване на „Голяма Евразия“.

През 2016 г. на Международния икономически форум в Санкт Петербург руският президент Владимир Путин провъзгласи идеята за „Голяма Евразия“, която оттогава се превърна в основния интеграционен проект от Атлантическия до Тихия океан. Концепцията предполага сътрудничество на Евразийския икономически съюз (ИАИС) с ШОС, АСЕАН и ЕС. Русия търсеше сътрудничество с широк кръг играчи - Китай, Индия, Европа, Южна Корея, Пакистан и Иран.

В този смисъл, както бе споменато по-горе, Китай се превърна в ключово звено за осъществяването на по-голямо евразийско партньорство, което трябваше да се постигне чрез сближаването на Евразийския икономически съюз и Инициативата “Един пояс-един път”. Споразумението за търговско и икономическо сътрудничество между ЕАИС и Китай трябваше да стане "основа за цялостно евразийско партньорство във формат 5 + 1". По този начин Русия постави ИАИС, икономически съюз с 90% от БВП в Русия, в центъра на визията си за “Голяма Евразия”. В същото време трябва да се помни, че “Голяма Евразия” също е политическа и стратегическа, а не просто икономическа концепция, което означава, че за постигането на декларираните цели ще е необходимо да се създаде не само икономически съюз.

От концепция до изпълнение

Сега, когато Русия формулира своята визия за „Голяма Евразия“, е необходимо да се вземе предвид ефективността на нейните предложения и проблемите на вътрешната, регионалната и глобалната ситуация, които неизбежно ще се появят по пътя към тази амбициозна цел. Що се отнася до изграждането на двустранни отношения със страни от Атлантическия до Тихия океан, Русия ще трябва да положи големи усилия, за да достигне регионалните държави по цялата обширна територия на Голяма Евразия, да не говорим за подобряването на двустранните отношения, които се различават значително в различните страни.

Например, докато Москва продължава да бъде основен партньор за страните от Централна Азия и също успя да съживи до голяма степен своето присъствие и влияние в Западна Азия, връзката ѝ с Европа все още не е възстановена след замразяването след кризата през 2014 г. Въртенето на Изток е изпълнено с нарастващи опасения относно зависимостта от Китай, докато към мащаба на руското присъствие в Южна и Източна Азия оставя много да се желае.

В тази посока Русия ще трябва да намери оптимален баланс между стратегическото си партньорство с нарастващата суперсила и връзките с други страни в региона, както и да се стреми да гарантира, че асиметрията на влиянието не влияе негативно върху реализирането на собствените национални интереси. Това ще стане още по-трудно предизвикателство, ако се потвърдят прогнозите за засилено съперничество между САЩ и Китай в пост-пандемичния „нов свят“, което вече заплашва глобалната стабилност.

В азиатско-тихоокеанския регион Русия трябва да развие отношения с Индия и най-вече в икономическата сфера, ако иска да укрепи регионалните си позиции. Усилията в тази посока са изправени пред множество препятствия, свързани с бързо променящата се регионална среда и ревизията на традиционните географски конструкции. Противоположните концепции, изложени през последните години по отношение на гигантското географско пространство на Азия, ще се превърнат в друг сериозен проблем за Москва.

В продължаващия дебат относно идеологията на Индийско-Тихоокеанския регион, Съединените щати, Индия, Япония, Австралия и блокът от АСЕАН изложиха в голяма степен различаващи се концепции. Ако Русия наистина възнамерява да изгради Велика Евразия, тя ще трябва да участва в настоящите регионални дискусии, въпреки всичките уговорки. Дори би било полезно за Русия да използва онези идеи за индийско-тихоокеанския регион, които по своята същност не са конфронтационни и се различават значително от визията на Вашингтон. По-специално говорим за идеите, които са предложени от страните от АСЕАН и Индия.

Двуполюсното съперничество между Китай и Индия, което според много прогнози ще се засили след края на острата фаза на пандемията, безспорно ще усложни ситуацията за Русия. Докато отношенията с Китай остават приоритет за Москва, тя ще трябва да демонстрира своята независимост от нарастващата суперсила, ако иска да бъде възприета като неутрална сила в Източна Азия. Влошаващите се отношения със Съединените щати затрудняват Русия да балансира позициите си в регионите на Азия, където двустранните и многостранните връзки остават ограничени по обхват и характер.

Освен за справяне с предизвикателствата за подобряване на двустранните отношения, Русия също ще трябва да вземе предвид динамиката на отношенията между многостранните организации, които би искала да използва за постигане на своите политически цели в усилията си за формиране на Велика Евразия. Те включват предимно Евразийския икономически съюз (ЕАИС), както и Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и Асоциацията на нациите от Югоизточна Азия (АСЕАН). Сложните взаимоотношения и различни цели на тези международни структури създават допълнителни трудности за Русия.

От създаването си ЕАИС се превърна в "основната стратегическа инициатива" на Русия в региона в икономическата сфера и център на икономическото ѝ взаимодействие с други страни и многостранни организации. Русия обаче не постигна значителен успех в опитите си да убеди ръководството на страните от ЕАИС в необходимостта от координиране на действията на международната сцена, докато последните са изключително предпазливи към всяка политическа интеграция и твърдо се противопоставят на всякакви стъпки, които биха могли да застрашат суверенитета им. Освен това държавите от ЕАИС също са в процес на разнообразяване на своята външна политика.

Понастоящем обемът на вътрешната търговия между страните от ЕАИС остава сравнително малък, въпреки че напоследък има положителни промени в търговските споразумения с Виетнам и Сингапур, както и преговори в тази посока с Индия, Египет и Израел. Това се случва на фона на желанието на Русия да засили координацията между ЕАИС и АСЕАН. Така по време на срещата на върха Русия-АСЕАН през 2018 г. беше подписан Меморандум за разбирателство за разширяване на икономическото сътрудничество между ИАИС и АСЕАН, което ясно показва водещата роля на Русия в дипломацията на ИАИС. Слабите икономически връзки на Русия в региона на Югоизточна Азия и естеството на пропагандната ѝ дейност през последните години ще се отразят негативно върху способността й да осъществява проектите си и да разнообразява търговския си портфейл.

Що се отнася до ШОС, тази организация има ограничено въздействие върху регионалната сигурност поради взаимното недоверие между страните-членки. Включването на Индия и Пакистан в организацията, въпреки очевидните им предимства, прави постигането на вътрешно сближаване още по-трудно поради напрегнатите индийско-пакистански отношения.

Като се има предвид, че Индия и Китай също се стремят да получат преимущество един над друг, оформянето на обща политика на ШОС за сътрудничество с ЕАИС ще бъде изключително трудна задача. Дори и самата Русия по-рано се противопоставяше на предложенията на Китай да се съсредоточи върху икономическите въпроси, създавайки единна банка и зона за свободна търговия в рамките на ШОС и, напротив, се опита да съсредоточи усилията на организацията върху въпросите на сигурността.

Отношенията с Европейския съюз остават далеч от задоволителни, тъй като те така и не се възстановиха от кризата през 2014 г. В тази насока ще трябва да бъде разработен стратегически план, особено като се има предвид, че ЕС също се счита за част от концепцията за Голяма Евразия.

Заключения

Следователно, въпреки че вече има няколко заявления относно концепцията за „Голяма Евразия“, специфичните подробности относно местните политики остават неясни. Независимо дали говорим за спецификата на „сближаване между ЕАИС и ОПОП или за сътрудничество с други многостранни структури, концепцията остава доста неясна. Рецесия и срив в цените на петрола заплашват сериозно да отслабят и без това застоялата руска икономика. Неизпълнението на вътрешните структурни реформи ще има далечни последици за амбициозния външнополитически проект на Москва. Икономическата слабост вече попречи на успешното „завъртане на изток“ и продължаването по същия път може да подкопае способността му да постига целите си в Евразия.

Обосновката на самата концепция на „Голяма Евразия“ е съвсем логична и убедителна. Същността му е да използва географското положение на Русия, за да я превърне в център на динамично развиващ се огромен регион. Въпреки това, при липса на балансирана многовекторна външна политика и силен вътрешен икономически растеж, ще бъде доста трудно да се осъществи. Докато Китай очевидно ще остане основен търговски и външнополитически партньор на Русия в краткосрочен и средносрочен план, той трябва да изгради своя вътрешен капацитет и да формира коалиции във всички насоки, двустранни и многостранни, което ще послужи като трамплин за по-широка визия на Евразия. В момента Голяма Евразия остава незавършен проект в развиващ се световен ред.

Превод: В. Сергеев

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели