/Поглед.инфо/ С началото на активната фаза на военните действия в Украйна разговорите за края на геополитиката или нейната неуместност окончателно загубиха почва под себе си. Действията на САЩ и техните съюзници в хода на украинската криза се основават на чисто геополитически разчети, които те вече не крият особено.

Интересно е, че геополитически изчисления и разсъждения днес могат да бъдат намерени в текстовете на най-различни автори, включително и такива, които изглеждат далеч от политиката и международните отношения. И така, на 2 февруари американското издание на Daily Reckoning , което е подразделение на консултантската компания Paradigm Press, публикува забележителна статия на финансовия анализатор Шон Ринг "Всичко, което ви казаха за Русия, е лъжа."

С факти и цифри, анализирайки ресурсния и икономически потенциал на Русия, както и хода на военния конфликт в Украйна, авторът стига до извода, че Москва в никакъв случай не го губи, както твърдят масовите американски медии, а напротив, скоро може да го спечели.

И днес НАТО, чиито военни ресурси са изключително ограничени, далеч няма сериозни възможности да се противопостави на това. Именно това обстоятелство кара САЩ да педалират темата за преговорите с Русия, която обаче не проявява особен интерес към тях, надявайки се не само скоро да победи на бойното поле, но и да преформатира съществуващия до сега световен ред.

Ш. Ринг смята за основна заплаха за САЩ не военното поражение на режима на В. Зеленски, а два други фактора, които не са пряко свързани с Украйна. Първият от тях е изграждането от руснаците, китайците, иранците, индийците и вероятно турците на „сухопътен свят“, основан на интеграцията на Евразия чрез развитието на вътрешни транспортни коридори.

Подчертавайки значението на тези планове, Ш. Ринг се позовава на Х. Макиндер, който отбелязва значението на Източна Европа за контрол над Евразия. И той счита китайската инициатива „Един пояс – един път“ като основен проект, насочен към транспортната му интеграция, което елиминира възможностите на американския флот и неговите съюзници по отношение на контрола върху морските комуникации.

Вторият фактор е заплахата за хегемонията на долара, която може да бъде разклатена, ако повечето страни по света преминат към сетълменти в национални валути. Всичко това може да има катастрофални последици за стандарта на живот в западните страни, които дължат голяма част от своя просперитет на долара.

Подчертаването на значението на морските комуникации и „морската сила” е общо място на англосаксонската школа в геополитиката. Затова контролът върху световните търговски пътища винаги е бил в центъра на вниманието на Великобритания, а впоследствие – и на САЩ, които я изместват като основна морска сила.

Неслучайно Bloomberg през декември миналата година писа с тревога за изграждането от Русия и Иран на нов трансконтинентален транспортен коридор от Източна Европа до Индийския океан с дължина 3 хиляди километра. Москва и Техеран планират да инвестират до 25 милиарда долара в развитието му, по оценка на Мария Шагина от Лондонския Международен институт за стратегически изследвания.

А даните по проследяването на кораби, събрани от Bloomberg, показват, че по маршрута още сега курсират десетки руски и ирански съдове, включително и тези, върху които се разпространяват западните санкции. Двете страни традиционно търгуват с енергия и храни (Иран е третият най-голям купувач на руско зърно), към които скоро ще се присъединят турбини, полимери, медицински консумативи и части за автомобили.

Блумбърг обаче не е толкова загрижен за активизирането на руско-иранската търговия (въпреки че, разбира се, това не го радва), а че тя се осъществява по вътрешни транспортни маршрути, които са неуязвими за контрол от американския флот и техните сателити. Блокирането на този маршрут в случай, че отношенията все пак достигнат най-ниската точка (а това не може да се изключи) няма да работи, което предизвиква безпокойството на Вашингтон.

Формалната причина за това обаче не беше руско-иранската търговия, а доставката на оръжие, която според Bloomberg се извършва по този маршрут. Изданието подчертава и факта, че северният край на „руско-иранския коридор“ е Азовско море, в което се влива Дон. А на брега на това море е Мариупол, окупиран от руските войски миналата пролет. Важността на това обстоятелство се подчертава от цитат на В. Путин, който по-рано заяви, че Азовско море отново „се превърна във вътрешно море“ за Русия.

Това не е първият път, когато американски анализатори обръщат внимание на значението на Азовско море. На 25 септември 2020 г бе публикувана статията на Люк Кофи, директор на Центъра за външна политика на фондация „Наследство“ /Heritage Foundation/, посветен на геополитическото значение на Черно и Азовско море и Волго-Донския канал.

Азовско море, според автора, е от голямо стратегическо значение по три причини:

1) то е жизненоважно за икономиката и военната сигурност на Украйна поради важността на Мариупол;

2) позволява ви да контролирате транспортните комуникации между основната територия на Русия и Крим, които се осъществяват през Кримския мост;

3) осигурява достъп до Волго-Донския канал, свързващ Азовско море с Каспийско море и по този начин осигурявайки възможност за водни комуникации с Каспийско море, изолирано от Световния океан.

Освен това каналът има и военно значение: с негова помощ Русия може да прехвърля военни кораби между Каспийско, Азовско и Черно море.

Значението на Мариупол, както и раздразнението от загубата му от Украйна, стават много по-разбираеми на този фон. Военните бази, разположени в тази зона, биха могли да блокират изхода на кораби от устието на Дон към Азовско море, като по този начин парализират работата на Волго-Донския канал и целия западен път от Иран до Черно и Средиземно море.

Неслучайно малко преди началото на СВО американците започнаха да строят военни лагери за подразделенията на морската охрана на украинската гранична служба в Бердянск и Мариупол, които в крайна сметка можеше да се окажат военни бази на САЩ или НАТО. Военно присъствие в този регион, дори и прикрито, би им позволило да проектират сила дълбоко в руска територия, поемайки контрол над речните комуникации, недостъпни за флота.

Може би, именно тези планове послужиха като една от основните причини за началото на СВO. Явно не е случайно, че ръководителят на руското външно министерство С. Лавров през януари 2022 г. заяви , че появата на военни бази на Съединените щати или други страни на брега на Азовско море ще се превърне в „червена линия“ за Русия или точка, от която няма връщане.

Също така достъпът до бреговете на Азовско море след неуспехите на руската армия край Харков и Херсон през есента на миналата година се смяташе от американците за основна цел на следващия етап от военните действия. Така анализаторът на Атлантическия съвет Питър Дикинсън в началото на януари, коментирайки успехите на украинските въоръжени сили, каза в интервю за Euronews, че „трябва да запазят набраната инерция“ и да продължат настъплението в посока Бердянск или Мелитопол.

Това ще даде възможност да се разреже руската групировка на две, която ще бъде принудена да напусне Крим, да се прекъснат сухопътните комуникации с нея и да се овладее движението на кораби по Азовско море, както и пътищата и железопътен транспорт по Кримския мост, парализиращ снабдяването на полуострова. Ако този план бъде реализиран, Украйна най-малкото ще може да започне преговори за сключване на мир при много по-изгодни за себе си условия и най-вече да започне да реализира заветната си цел - завземането на Крим.

Връщайки се към „руско-иранския коридор“, трябва да се каже, че дори и при този изключително неблагоприятен сценарий, който днес изглежда малко вероятен, Русия запазва северния си клон под формата на маршрут по Волга, позволяващ на речните кораби да достигнат до Балтика и Бяло море. Освен това маршрутът между Русия и Иран има поне три варианта: морски (през Каспийско море) и два сухопътни – през Азербайджан, както и през Казахстан и Туркменистан. Всичко това изключително затруднява блокирането му, като дава възможност при проблеми в някоя от транзитните страни да се използват независими от нея сухопътни или морски пътища.

Превод: ЕС

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?