/Поглед.инфо/ Американските въздушни удари срещу Иран изискваха твърд отговор от Иран. Най-лошият сценарий беше, ако Техеран реши да блокира Ормузкия проток. В този случай почти една трета от износа на петрол и петролни продукти и 20% от износа на втечнен природен газ (LNG) биха спрели. Цените веднага биха скочили рязко. Какво спря Иран да предприеме стъпка, която би тласнала света в енергийна и икономическа криза? И кой сценарий е от полза за Русия?

Американските въздушни удари в нощта на 22 юни 2025 г. по три ключови обекта на иранската ядрена програма: Фордоу, Натанз и Исфахан, създадоха риска Иран да затвори Ормузкия проток. Иранският парламент вече беше подкрепил идеята, но окончателното решение трябваше да бъде взето от Иранския съвет за национална сигурност.

Вече е известно, че поне два супертанкера решиха да се върнат обратно при Ормузкия проток, не желаейки да поемат рискове. Много кораби са започнали или да ускоряват, да спират, или да променят маршрута си, докато се приближават към пролива. Компаниите са посъветвали корабите да ограничат времето, което прекарват в пролива.

Във вторник вечерта президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Израел и Иран са се споразумели за прекратяване на огъня и поиска страните да не нарушават примирието. Никой обаче не знае със сигурност колко дълго ще продължи то.

Около 30% от световното търсене на петрол и нефтопродукти и около 20% от световните доставки на втечнен природен газ (LNG) преминават през Ормузкия проток. И в повечето случаи няма алтернатива за тези обеми. Ако протокът бъде блокиран за дълго време, това ще засегне всички без изключение - както купувачите на петрол и газ, така и продавачите.

Светът ще бъде засегнат от тежка енергийна криза, която ще се разпространи във всички сектори на икономиката и ще се трансформира в световна икономическа криза. Анализаторите на Goldman Sachs оценяваха вероятността за пълно затваряне на пролива на повече от 50 процента.

Експертите посочиха два основни сценария за развитие на събитията. Първият е намаляване на производството и износа на ирански петрол. И Иран, въпреки санкциите от 2018 г., успя да се върне почти до нивата на производство и износ отпреди санкциите, като разликата е около 500 хиляди барела на ден.

„Иран е основен играч. Той изнасяше около 1,5 милиона барела суров петрол на ден плюс петролни продукти, според различни оценки, до 1 милион барела на ден. Ако Израел атакува съоръжения на нефтената инфраструктура, находища, тръбопроводи, пристанища или по някакъв начин сплаши Китай, за да не купува ирански петрол, тогава ще видим известен дефицит.

Дори само половината от иранския петрол да напусне пазара, цените ще се повишат. Ако целият ирански петрол напусне пазара, цените биха могли да се повишат до 90-100 долара за барел във всеки един момент“, казва Игор Юшков, експерт във Финансовия университет към правителството на Руската федерация и Фонда за национална енергийна сигурност (ФНЕБ). ОПЕК+ обаче ще може да увеличи производството в рамките на няколко месеца и да елиминира дефицита на пазара.

Най-опасният сценарий е затварянето на Ормузкия проток. Анализаторите на Goldman Sachs смятат, че ако този сценарий се развие, цените ще се повишат до 110 долара, а след това ще паднат до 95 долара до края на годината.

Александър Фролов обаче смята, че подобна прогноза за ръст на цените е подценена и те могат да скочат много по-високо в момента. „Или пълна блокада за неопределен период, или усложнение на корабоплаването през Ормузкия проток, когато ще се наложи да се даде команда „стоп“ и да се изчака приключването на заплашителните събития – това е най-неблагоприятният сценарий. Той предполага разширяване на военните действия и участието на всички държави в тях, и то на постоянна основа“, казва Александър Фролов.

„През първото тримесечие на 2025 г. обемът на транспортирането на петрол през Ормузкия проток достигна 14,2 милиона барела на ден, а на нефтопродукти – 5,9 милиона. Общият световен транспорт на петрол по море за същия период възлиза на 75,7 милиона барела на ден“, отбелязва Сергей Терешкин, изпълнителен директор на Open Oil Market. По този начин през Ормузкия проток преминават 20,1 милиона барела петрол и нефтопродукти, което е 27% от общата световна търговия с тези въглеводороди.

Част от петрола би могла да бъде прехвърлена от Ормузкия проток към тръбопроводите, преминаващи през Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Иран. Но това са малки обеми. „Свободният капацитет в тези тръбопроводи се оценява на общо около 2,5-3 милиона барела на ден, докато през Ормузкия проток преминават до 20 милиона барела петрол и нефтопродукти на ден.

Следователно, ако Ормузкият проток бъде блокиран, разбира се, ще видим трицифрени цифри в цените на петрола – 150-200 долара за барел“, казва Игор Юшков.

По думите на Фролов,

Дори изчезването на едва 5 милиона барела на ден от пазара е достатъчно, за да създаде сериозен недостиг на пазара, какъвто светът не е виждал през последните 50 години. Това е колосална загуба на обем.

Не само пазарът на петрол и нефтопродукти ще пострада, но и пазарът на газ. „Около 20% от световния втечнен природен газ, или 100 милиарда кубически метра годишно, преминава през Ормузкия проток. И тук няма алтернативни маршрути за доставка. Следователно затварянето на пролива ще доведе до увеличение на котировките на газовите борси“, казва Фролов.

„Цената на газа ще се измерва в няколко хиляди долара за хиляда кубически метра. Почти целият втечнен природен газ (LNG) от Катар преминава през Ормузкия проток и няма алтернативен маршрут“, казва Юшков.

По мнението на Фролов, азиатските потребители на втечнен природен газ (LNG) ще спечелят донякъде, тъй като имат дългосрочни договори за доставка на LNG с петролни обвързвания и забавяне от три, шест, девет месеца, така че покачването на цената няма да се случи мигновено, а постепенно. Но европейците са 100% зависими от борсовото ценообразуване, така че отново може да се сблъскат с цени от 1000-2000 долара за хиляда кубически метра.

„Кризата, която може да настъпи, ще бъде многокомпонентна и ще засегне почти всички индустрии. Може да се предположи, че САЩ, ЕС и всички основни потребители на петрол и газ ще започнат да въвеждат мерки за спестяване и ще се опитат да купуват по-малко от по-скъпите горива и газ.

Под натиска на високите цени търсенето ще намалее, това в един момент ще доведе до постигане на баланс между търсене и предлагане, цените ще паднат и след това ще започне период на минимизиране и бавно възстановяване на търсенето“, казва Фролов.

Има причини, поради които Техеран не бързаше да затвори Ормузкия проток.

„Първо, Иран има какво да губи: той използва самия проток, за да изнася 1,5 милиона барела на ден, предимно за Китай. Това е основният източник на приходи от износ за Иран, от който той не би искал да се откаже. Но ако по някаква причина износът на петрол за Китай бъде спрян, тогава Техеран няма да има какво да губи и тогава ще е по-вероятно да затвори пролива“,– казва Игор Юшков.

Друг фактор, който възпираше Иран от затварянето на Ормузкия проток, беше страхът от пълномащабно включване на САЩ в конфликта. „Вече можем да кажем, че САЩ нанесоха удар по ядрената програма на Иран, помагайки на Израел да завърши това, което не можаха.

Но след това САЩ казват, че се изтеглят и няма да нанасят удари по военни и други съоръжения. И ако Иран затвори Ормузкия проток, тогава, първо, Съединените щати ще го деблокират спешно, и второ, ще се опитат да свалят режима в Иран, за да установят марионетен режим.

Тоест, освен сериозните икономически последици, има рискове от сваляне на настоящото ръководство на Иран. Следователно Иран също не иска да въвлича САЩ в по-голям конфликт“, казва Юшков.

Освен това, това ще въвлече в конфликта ЕС, Великобритания и страните от Близкия изток, които в момента са лоялни към Иран. Но ако Техеран затвори Ормузкия проток, Китай ще загуби не само ирански петрол, но и петрол като цяло от Близкия изток, включително от Саудитска Арабия, която е вторият по големина доставчик на петрол за Китай след Русия, казва експертът. Всъщност, след затварянето на пролива, всички основни играчи в света и в региона на конфликта ще се обединят срещу Иран.

В същото време реално всички играчи и държави без изключение ще пострадат от това, тъй като нефтено-газовият сектор е свързан с почти всички отрасли на икономиката: както е известно, енергийната криза ще доведе до икономическа криза.

Защо Русия и другите износители на петрол ще пострадат? В един момент ще спечелим допълнителни пари, защото цените ще бъдат високи, но тази ситуация няма да продължи дълго.

„В момент на рязък скок на цените на петрола и газа, доставчиците на тези ресурси, разбира се, могат да „оберат каймака“. Спечелените свръхпечалби обаче в този кратък период няма да надхвърлят минусите, които неизбежно ще бъдат свързани с намаляването на търсенето“, казва Фролов.

„Второ, САЩ и техните съюзници ще се включат активно в този конфликт и ще играят за смяна на политическия режим в Иран. Ако там се установи нов режим, лоялен към Запада, тогава санкциите срещу Иран поне ще бъдат отслабени или напълно отменени.

Това означава, че инвестиции, компании за петролни услуги и съвременни технологии ще се влеят в страната, а Иран ще може да увеличи производството и да получи нови пазари за продажби, включително традиционния европейски пазар. Това ще доведе и до намаляване на цените на петрола, което е неизгодно за Русия“, разсъждава експертът от ФНЕБ.

Би било негативно и за Русия, ако САЩ сключат сделка с Иран. „Ако част от ядрената програма на Иран бъде повредена, тогава би било по-лесно за тях да се откажат от останалата част и има смисъл да се постигне споразумение. След сделката санкциите биха могли да бъдат облекчени, което би довело до увеличаване на износа на Иран“, добавя Юшков.

Според него, Русия печели от запазването на настоящата ситуация, при която несигурността продължава. Всичко това може да задържи цените на петрола на доста високо ниво за дълго време, помагайки ни да печелим пари.

В същото време конфликтът не се развива по най-тежкия сценарий със затварянето на Ормузкия проток и смяната на властта в Иран. Според Юшков, за Русия би било изгодно, ако тази ситуация доведе до малко намаляване на износа на ирански петрол, който се купува основно от Китай.

Това би освободило още малко място в Китай за руския петрол, който също така се продава с отстъпка. В резултат на това конкуренцията за руски петрол между Китай и Индия би се увеличила, а отстъпката за нашия петрол би станала по-малка.

„Цялото това напрежение в Близкия изток и рисковете от спиране на доставките на петрол и газ принуждават Китай все повече да мисли за надеждността на енергийните доставки. Това е от полза за Русия, защото ще бъде по-лесно да се преговаря с Китай за газопровода „Силата на Сибир 2“. Това е по-надежден маршрут за доставки на въглеводороди, отколкото от Близкия изток“, заключава Юшков.