/Поглед.инфо/ В Русия съществува мнение, че смисълът на понятието „Америка на първо място“ са заключва в отказа от идеята за световна империя и завръщането в центъра на вниманието на ситуацията вътре в Америка, както и трудностите, с които САЩ се сблъскват в рамките на страната.

В практически смисъл, както някои вярват в Москва, Обама може да се разглежда като американския Горбачов, който започна постепенно изтегляне от най-отдалечените възли на империята. По този начин Тръмп по същата аналогия е Елцин на този режим (т.е. президентът, който се преориентира към вътрешната арена, освобождавайки се от тежестта на републиките, съставляващи Съветския съюз).

Остава неясно дали Тръмп наистина се противопоставя на концепцията за съгласуваност (по принцип) между държавите. Дали опитът на Тръмп да работи с Русия (с едновременното модернизиране на Китай) е проста техника за разделяне на Русия и Китай помежду им, за да може Тръмп да нагласи своите интереси между (разделени) Китай и Русия и по този начин е неразделна част от проекта за продължаване на американската хегемония, или не? Или има други цели? В крайна сметка, всъщност е очевидно, че този принцип “разделяй и владей” няма да сработи, стига да останат добри отношения между президентите Путин и Си. И двамата лидери разбират този триъгълник и двамата виждат сближаването между държавите си като необходимо изискване за техните страни.

Или постоянните усилия на Тръмп да достигне до Русия някак са свързани с идеите му за това как Съединените щати могат да преминат без много шум от прекалено разширена империя към нещо по-скромно, в рамките на многополюсна структура?

Тръмп знае, че неговият избирател е изолационист по природа, който иска да сложи край на безкрайните войни. Именно върху това той изгради предизборната си кампания. Значи ли това, че неговият подход за „максимален натиск“ срещу Иран е заместител на истинска война?

Изглежда Иран смята така: и иранските лидери, и “Хизбулла” доста решително заявиха, че напрежението няма да доведе до война. В тази игра Русия играе ключова роля: тя се опитва да намери баланс между Иран и Израел (поне засега).

Накъдето и да погледнем земното кълбо, американската политика засилва привържениците на суверенитета: Иран, Русия и Китай. Случайно ли е или умишлено? Както отбеляза един руски наблюдател, „консервативните тенденции на Тръмп и дълбоката му предразположеност към изолационизма го поставиха в позицията на наш обективен съюзник (тоест на Русия и Китай). Той е този, който допринася за изпълнението на нашия проект. "

Затова и трябва да има съгласуваност на държавите. Но дали ще я бъде? Или всичко ще завърши толкова катастрофално, колкото усилията на Елцин, като събори американската икономика?

И като окончателно предположение: може ли случващото се между Тръмп и Си да е аналогично с играта с Иран? Укрепва ли Тръмп с „максималния натиск“ и не заплашва ли със Студената война Китай, за да замени истинската война, към която дълбоката държава с радост ще го завлече, но в каквато самият Тръмп няма намерение да се набърква?

Има ли мълчаливо разбиране, че Китай помага на Тръмп да разруши балона на фондовата борса в САЩ, докато Тръмп не споменава Хонконг? Размяна в стила на добрата стара съгласуваност на държавните?

И възнамерява ли Конгресът на САЩ със своя законопроект да върне Хонконг на масата за преговори, за да унищожи неизказаното сътрудничество на Тръмп при създаването на многополюсния ред?

Превод: В.Сергеев


Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели