/Поглед.инфо/ Едно от най-големите по света обединения на специалните служби – „Петте очи” – англосаксонска организация начело със САЩ – засилва своето внимание по отношение на Китай и Русия. Какво представлява тази организация, с какво се занимава и каква заплаха може да представлява тя за нашата страна?

В обединенията на разузнавателните служби на петте англоезични държави, получило неофициалното име „Петте очи”, в началото на годината споделиха помежду си секретна информация за външната дейност на русия и Китай, съобщиха седем чиновници от четири страни.

При това се провежда разширение на сътрудничеството между „Петте очи” , в които вече влизат Австралия, Великобритания, Канада, Нова Зеландия и САЩ и Германия с Япония. Това, според чиновниците, е признак за разширяване на международния фронт против китйските операции, инвестиции и влияние. Според редица анонимни източници, разширяването на сътрудничеството е равнозначно на неофициално разширяване на „Петте очи” по конкретния въпрос за чуждестранната намеса, пише „Ройтерс”.

И макар, както отбелязва агенцията, в центъра на вниманието на съюза се намира Китай, специалните служби също така обсъждат и дейността на Русия. „Консултациите с нашите съюзници, партньори-съмишленици за това как да реагираме на напористата международна стратегия на Китай, сега се случват значително по-често”, потвърди американски чиновник. Подобряването на координацията на съюза демонстрира разминаването между американската декларация и реалната политика на Вашингтон. Въпреки сигналите на президента на САЩ Доналд Тръмп за неговата готовност да действа сам в противостоянието с Китай, членовете на американската администрация упорито продължават работата зад кулисите, за да съберат неформална коалиция за противодействие на Пекин.

„Петте очи” (които имат официална абревиатура, напомняща на непроизносим йероглиф AUSCANNZUKUS) е изключително англосаксонска и тихоокеанска работа. След Втората световна война, когато започва активното развитие на разнообразните радио и електронни средства за следене, се изяснява, че САЩ и Великобритания не могат напълно да покриват определени региони Тогава започва и процесът на сближаване на разузнавателните системи на Канада Австралия и Нова Зеландия с „по-големите братя” чак до пълно сливане и поглъщане.

Например, през 2009 г. разузнавателния център Бюро по осигуряване на секретността на правителствените връзки на Нова Зеландия в долината Уайхопай премина към пълно събиране. Какво означава това? В Азиатско-тихоокеанския регион се осъществява прехващане на цялата предавана информация. За това се използва система за наблюдение под името XKevscore, предназначена за следене на електронната поща и закономерностите на търсенето в интернет. Материалите от прехващането масово се предават на американската АНБ и с други ведомства, влизащи в състава на групата „Петте очи”. При това Нова Зеландия почти не участва в управлението на нейната работа и във вземането на решенията, а само осигурява на САЩ своите материали в интерес на глобалното американско следене.

Понякога това получава формата на карикатура. За Австралия и Нова Зеландия приоритетни обекти за събиране на информация са основно Самоа, Вануату, Тувалу, Карибати, Фиджи и Тонга – страни, които не са най-опасните от гледна точна на глобалните заплахи. По-рано Самоа – единствената страна на планетата, с която нова Зеландия има договор за дружба - осъществяваше цялата си връзка с външния свят през тихоокеанския спътник „Интелсат”, следен от центъра на новозеландското разузнаване в Уайхопай. Такава ми „ти” дружба.

Но през 2009 г. Самоа прокарав подводен кабел чак до Хаваите и новозеландците останаха без работа. В документа на службата за електронно разузнаване, обнародван от Сноудън, има само сълзи: „За жалост, радиоелектронното разузнаване вече загуби достъп до абонатите от Самоа заради положения наскоро кабел до Хаваите. По всяка вероятност, към края на годината от ефир ще излязат почти всички линии, с изключение на няколко резервни”. Тогава новозеландските контраразузнавачи с помощта на армията започнат да следят търговския кораб, налагащ кабела Il De Re. Военните от съвместния център за радиоелектронна борба с помощта на силите и средствата на министерството на отбраната през 2009 г . ежедневно следят предвижването на съда, предоставяйки на Бюрото по осигуряване на секретността за хода на дейността му. При това няма никаква практическа полза от цялата тази история. Корабът спокойно си прокарва кабела, който прави работата на новозеландските служби „безсмислена” и те губят ресурси просто за да видят как това става.

И сега тази машина трябва да се насочи срещу Русия и Китай.

Трябва да се каже, че „Пет очи” са само гръбнака на организацията. В реални условия и в различни епохи към този съюз ситуационно се включват различни страни и блокове страни, така наричаните „Седем очи”., „Дванадесет очи” и дори веднъж „Седемнадесет очи”. Единствената западна страна, която се опитват да не допускат към какъвто и да е род разузнавателни съюзи е Франция. Нейната разузнавателна система от гледна точка на англосаксонците е неблагонадеждна, корумпирана и изобщо нека си стоят да пият по булевардните кафета. С кроасани. Нека дъртите чичовци следят корабите за прокарване на кабели.

Всъщност французите просто отказват да вадят кестени от огъня, колкото и каламбурно да звучи. Париж не е готов сляпо да предава цялата си събирана информация в АНС, а американците са готови единствено на такава форма на сътрудничество. На практика преобладаващия масив на необработената информация просто се предава на АНС, което го обработва. Не се получава диалогът.

Ако по-голямата част на ресурсите на „Петте очи” в Азиатско-Тихоокеанския регион сега ще се насочи срещу Китай и Русия, то жителите на Карибатите нека си отдъхнат. Сега ще бъде единствено личен проблем на местните потребители какво гугълват. Но това, което е щастие, за китайците е беда. Регионът на Южния Тих океан е глухо място. Там дори и стабилни морски пътища няма. Няма как от там да се извадят руските комуникации или тайни. А ето, че Китай със своята безкрайна хуацяо (диаспора) попада под ударите.

„Петте очи” и по-рано са практикували работа именно спрямо Хуацяо, следейки връзките между етническите китайци и историческата им родина. Това би изглежда логично, защото китайците са наистина склонни да използват хуяцияо, привличайки ги за всякакви незаконни дела. Сега се предлага изобщо етническите китайци, обитаващи Тихоокеанския регион, да бъдат поставени под пълен контрол. Това всичко е напълно незаконно, не се оправдава дори и с „Патриотичния акт” и чака своя нов Стоудън.

Засега няма защо да се опасяваме от нищо. Работата на „Петте очи” е свързана с АНС, а и по-рано сме се справяли с тази организация. Механичното събиране на огромен масив информация не се оправдава, но въпреки това тази практика е на почит сред англосаксонците.

Сетиха се да генерират „бял шум” само в неговия електронен изход – такъв е огромният масив безсмислена компютърна информация, която всички механизми за следене събират до пълна неработоспособност. Нека се опитват от цялата тази купчина да извличат някаква полезна информация.

Превод: В.Сергеев