/Поглед.инфо/ Центърът за стратегически и международни изследвания (CSIS - Център за стратегически и международни изследвания), разположен във Вашингтон, наскоро публикува невероятна статия, озаглавена "The Kremlin Playbook 3", което в превод означава нещо близо до "Кремълските планове" или "Сборник на кремълските пиеси".
Най-изненадващо в тази статия е, че тя има за цел да разобличи „стратегическия консерватизъм“ – така е обозначена идеологията на съвременната руска държава – а всъщност идеализира руската стратегия. След като прочете статията, всеки руски патриот би трябвало да възкликне: "О, ако беше вярно! Ако властта в Русия наистина се ръководи само от такива съображения!"
Защото ако това беше вярно, Русия нямаше да бъде застрашена от нито една от неприятностите, с които се опитваме да се борим дълго време. И, разбира се, Русия щеше бъде напълно непобедима в сблъсъците със Запада.
Оръжието на руските победи
Авторите на статията - директорът на европейските програми на CSIS Хедър О'Конли и служителят на този проект Донатин Руи твърдят накратко следното.
Идеологията на съвременна Русия е стратегическият консерватизъм. За разлика от отдавна познатия прост/обикновен консерватизъм, стратегическият е нападателна идеология и освен това мощен и ключов инструмент за влияние на Русия върху Европа и целия свят. Този най-стратегически консерватизъм се основава предимно на учението на Руската православна църква.
Православната църква се оказва основният инструмент на Русия, основен носител на съвременната руска идеология и основен фактор за влиянието на Русия в Европа.
Според CSIS стратегическият консерватизъм, който е в основата както на вътрешната, така и на външната политика на Русия, е невъзможен без разбиране: държавните и колективните интереси са по-високи в йерархията от индивидуалните.
Самият този консерватизъм като цяло, за разлика от либерализма, е невъзможен без разбиране на йерархията на ценностите. И този консерватизъм се противопоставя решително на западния „плурализъм” и „либерализъм”.
Стратегическият консерватизъм би бил невъзможен, твърдят изследователите, ако Русия не вярваше, че Руската православна църква е основата на уникалната руска цивилизация, руската морална и културна идентичност. Американците разбират, че Русия вярва, че Западът заплашва всичко това и преминават в настъпление.
Стратегическият консерватизъм, който ръководи Русия в нейната политика, който създава рамка за действията на президента на Русия, нейните дипломати, армията и правителството, е толкова мощна идеология, че може да унищожи Запада.
Именно защото тази идеология се основава на вяра в Бога, на Православната църква и (което е особено опасно от гледна точка на американските автори) на идеята на руснаците, че именно Руската православна църква е центърът на цялото източно християнство - и може би дори за цялото световно християнство като цяло.
Стрелки на офанзивната карта
Напредъкът на руския стратегически консерватизъм, според CSIS, се осъществява в две посоки.
Първо идва "ортодоксията", тоест православието. В статията то се нарича „религиозно изразяване на Третия Рим“, тоест „религиозната офанзива на Третия Рим“. Актьори, „тоест, движещите сили на тази офанзива са Православната църква, руските културни организации, православните мисионери и медиите."
Второ, Третият Рим напредва внерелигиозната и политико-културната сфера. Американците обаче виждат Православната църква като основно действащо лице тук, но руските политически партии (и, очевидно, техните съюзници в западните страни) и самият Кремъл се добавят към вече изброените колони на офанзивата.
Тук бих искал да се пошегувам за „великото и страшното“, но очевидно във Вашингтон това не се приема като шега. От тяхна гледна точка Кремъл и Църквата са наистина голяма и ужасна сила, на която "мултикултурализмът и либерализмът” нямат какво да противопоставят.
Тоест, когато (а не ако - това е важно, от тяхна гледна точка Русия е взела своето решение и няма да отстъпи) разширяването на руската култура и руската идея започне сериозно - тя ще се разпространи и ще стане доминираща, на езика на европейската дипломация, "от Атлантика до Урал".
Междувременно Русия създава в Европа проводници на своето влияние, на своята пропаганда, на решителната си конфронтация с „декадентския” (както се казва в текста!) Запад. И Западът не знае какво да прави с тях.
Характерно е, че в американската статия Константин Малофеев, основателят на "Царьград", се оказва един от основните идеолози на „стратегическия консерватизъм”. Дадено е изявлението му, което (в обратен превод от английски) звучи така:
"Европа умира. Западът по времето на президента на САЩ Рейгън помогна да се освободи Русия от комунистическия мрак. Сега е наш ред. Трябва да прогоним либералната мъгла от Европа и Америка."
Изявлението на Малофеев в статията има за цел да илюстрира идеологическата максима на Кремъл, както я виждат американците от CSIS: Европа и Западът като цяло са засегнати от вируса на мултикултурализма, страдат от политиката на подкрепа на мигрантите и сексуалните малцинства. Западът вече няма да може да се спаси, но руското влияние все още може да помогне. Разбира се, само ако Православието повлияе на корумпирания Запад.
И какво тогава?
Какво мога да кажа, след като изложих гледната точка на американски изследователи? Скъпи отвъдморски врагове, от вашите усти се пие мед. Ние тук, в "Царьград", бихме били напълно щастливи, ако всичко написано във вашия текст беше чиста истина и нищо друго освен истината. Уви, засега ние можем да възприемем вашето виждане за руската действителност само като оптимистична прогноза, описание на щастливо бъдеще. Искаме Русия да има официална идеология, която не е умряла, базирана на учението на Руската православна църква.
Искаме тази идеология да бъде единствената или поне основната база на външната политика на руската държава. Искаме консерватизмът, защитата на традиционните ценности от либерални посегателства, да предприемат офанзивата в световен мащаб. И, разбира се, ние сме готови да направим всичко възможно, за да го реализираме скоро.
Би било наивно обаче да се твърди, че тази светла визия вече се е сбъднала. Досега „стратегическият консерватизъм“ (защо всъщност да не наречем идеологията ни така, името не е по-лошо от всяко друго) в реалната политика на Русия се бори и често отстъпва на най-обикновения прагматизъм.
Досега от настъпателна политика, от разпространението на руското влияние в световен или поне в европейски мащаб ние твърде често се обръщаме към отбрана. Засега твърде често се съобразяваме с интересите на „нашите западни партньори“ – толкова ревностно, сякаш наистина вярваме в способността им да удържат честната си дума.
Това, което трябва да радва, е страхът на „партньорите“. Те разбират, че, както напомни президентът Путин на пресконференцията си, „Русия се концентрира“ – и когато този процес приключи, няма да има какво да и противопоставят.
Превод: СМ