/Поглед.инфо/ Тези дни турската лира постави нов антирекорд: за един долар вече даваха повече от осемнадесет лири, въпреки че през февруари струваше седем. Доходността на 10-годишните облигации в лири на Турция също достигна рекордните 23-23,5 процента. Фондовият пазар се срина значително. С максималния икономически срив, минималната работна заплата, която преди около година достигаше $390 "чисто", сега падна под $150.

Но във вторник Реджеп Ердоган излезе с план за спасяване на националната валута, в резултат само на публикуването му, лирата успя да се надигне до 12,6-12,8 за долар в рамките на няколко дни - приблизително до нивото от края на ноември.

Но, разбира се, обявяването на плана не разплита плетеницата от съществуващи проблеми. Ще бъде ли дълготрайна ревалвацията на лирата е открит въпрос. Официалната инфлация в Турция през ноември в годишно изражение надхвърли 21 процента. И през декември цените започнаха да растат доста катастрофално: в паника гражданите започнаха да купуват както стоки, така и валута. От няколко седмици в страната продължават протестите - тя продължава да се потапя във финансови и социално-политически кризи.

Непосредствена причина за рязкото отслабване на лирата през ноември-декември бяха последователните решения на Централната банка на Турция да намали основната ставка от 19 процента през септември на 14 процента през декември. Това беше направено под натиска на Ердоган, който след като последователно смени трима ръководители на Централната банка за две години, не остави и камък върху камък от независимостта й.

И постигна това, че настоящият й ръководител води лихвена политика в съответствие с икономическия мироглед на самия Ердоган, който вярва, че намаляването на лихвите не само ще стимулира икономиката към растеж, но и косвено ще помогне за намаляване на инфлацията.

Което, разбира се, не съответства на доминиращата в момента монетаристка теория, наложена от МВФ, която предполага ограничаване на инфлацията чрез повишаване на основния лихвен процент, въпреки че така се жертва икономическия растеж.

При това, в позицията на Ердоган има логика: ако инфлацията е предимно от немонетарен характер (както впрочем е и в Русия), тогава опитите за намаляването й чрез повишаване на лихвените проценти по-скоро ще задушат икономиката, отколкото да забавят растежа на цените. И въпреки че там ситуацията не е същата като нашата, Турция реши да се разбунтува срещу МВФ. Що се отнася до Ердоган, той изглежда е искрен, като умишлено жертва стабилността на лирата в името на поддържането на икономическия растеж.

Турция направи икономически пробив през 21-ви век. От 2000 г. според турската статистика икономиката на страната е нараснала над 2,6 пъти, а според Световната банка - 2,3 пъти. От големите и средни икономики само китайската икономика през този период расте по-бързо. Освен това, противно на общоприетото схващане, че ценовата стабилност е от първостепенно значение за това, в Турция по време на икономическия растеж инфлацията никога не е падала под 6,5 процента, а най-много е достигала 45 процента. Очевидно това обяснява отношението на Ердоган към ограничаване на инфлацията чрез повишаване на ключовата ставка.

Как се постигна успеха на този скок? Турция е изключително зависима от вноса на суровини: промишлени, селскостопански и енергийни. Но при тези условия турските власти успяха да изиграят компетентно картите в ръката си, въпреки че не бяха от силните.

Турция се присъедини към Световната търговска организация (СТО) при много изгодни условия. През 1995 г. икономиката й е слабо развита и страната е западаща. Очевидно по тези причини й беше позволено да не ограничава размера на митата върху половината от цялата продуктова гама!

Освен това те оставиха у Турция правото на редица тарифни и нетарифни защитни мерки. Като цяло, присъединявайки се към СТО при изгодни условия, турските власти защитиха вътрешния си пазар.

Особена роля изигра и факта, че при относително изгодни условия беше сключен митнически съюз с ЕС и бяха приети цял куп законодателни мерки в подкрепа на преработвателната индустрия, базирани на безпрецедентни данъчни стимули, но не само: има и специални цени за местните преработватели , мощна подкрепа за износа на продукти с висока добавена стойност и др.

Тези мерки, съчетани с наличието на свободна работна сила (Турция все още храни пазара на труда в индустрията за сметка на жителите на селските райони) доведоха до факта, че до 50 процента от заетите там, сега работят в индустрията. А в структурата на износа през последните 25 години делът на леката промишленост намалява от 41 процента на 18 процента, докато делът на машиностроенето се е увеличил от 11 процента на 31 процента.

Така че е погрешно да се мисли, че турската икономика е лоша. Между другото, точно онзи ден Европейската комисия повиши прогнозата си за растежа на турската икономика през 2021 г. от 5,2 процента на девет процента. Това е по-високо, отколкото в Китай!

Но всеки медал има обратна страна. Ръстът на икономиката се дължи преди всичко на притока на чуждестранен капитал. В крайна сметка Турция не можеше да увеличи капитализацията, например чрез износ на суровини поради почти пълното им отсъствие. Разчитането беше на съвместни предприятия или разположение на производствени мощности на чуждестранни компании, както и на туризма. Турция е страна с постоянно значителен дефицит по текущата сметка на платежния баланс. Тоест зависи от непрекъснатото попълване отвън, от притока или отлива на чуждестранни инвестиции.

Когато Ердоган пое по пътя на увеличаване на независимостта на страната, той се натъкна на американски санкции и намаляване на притока на капитали от Запада. И когато той също се зае с подкрепата на неоосманизма и други мегапроекти, стана ясно, че Турция може да не може да издържи финансово. И пак тогава нямаше късмет с туризма: първо търкания с Русия, след това пандемията.

При предишната финансова криза в страната през 2018 г., Ердоган успя да премине благодарение на емира на Катар, който в замяна получи защита от „братската“ прегръдка на Саудитска Арабия и ОАЕ. Тогава ситуацията се стабилизира благодарение на вливането на десетки милиарди долари от страна на катарците в икономиката.

Днес Ердоган очаква да получи подобно презареждане от ОАЕ, където наскоро бе на посещение. Защото собствения му спасителен план (обещание за компенсиране на загубите, понесени от клиентите на банка, ако лихвеният процент по депозита в лири е по-малък от процента на обезценяването му спрямо твърдите валути; нулиране на данъка върху доходите от инвестиции в държавни облигации в национална валута и хеджиране на чуждестранни обменни рискове за фирмите-износителки) просто няма да работи без външни финансови инжекции.

В същото време действията на Ердоган са очевидно смислени. Изглежда, като поевтинява националната валута и подпомага възстановяването на икономиката, поради растежа на индустрията и особено на износа, той очаква да се измъкне от вечния дефицит по текущата сметка. Съответно да се намали прекомерната зависимост на страната от чуждия капитал, което означава да се направи още една крачка към по-голяма независимост.

Но този път минава през значително влошаване на финансовото състояние на обикновените турци, включително до масово обедняване. Това е теоретично осъществимо при висока подкрепа от електората. Но Ердоган вече има проблеми с това: според проучванията на общественото мнение, ако изборите се провеждаха сега, той едва ли би стигнал дори до втория тур.

Ето защо замислената от него комбинация, вместо да засили икономическия суверенитет и икономическия растеж, може да завърши с не само финансова, но и пълномащабна системна криза, която ще върне Турция назад с години, ако не и с десетилетия.

Превод: ЕС