/Поглед.инфо/ Бумът на населението в Африка и Азия трябва да накара Европейският съюз да поеме контрола над своите граници – и да осигури стабилност в чужбина.

Проведеното неотдавна голямо допитване показа, че голяма част от обществото може да предскаже не по-лошо от експертите икономическите и политическите събития, и че някои от тях го правят дори по-добре от учените и икономистите, към които ние винаги се обръщаме за съвет.

Социологическите служби проявиха своята безпомощност и безнадеждност при прогнозирането на резултатите от всеобщите избори, а икономистите не успяха да предскажат рязкото спадане на петролните цени в края на миналата година. Урокът за съвременния свят се състои в това, че изобилието от данни не води неизбежно до повишаването на точността на прогнозите.

Лидерите, които се събраха в Малта, за да обсъдят европейската миграционна криза, ще могат да вземат разумно решение само в случай, че успеят да отделят особено внимание на една от областите на прогнозирането, където точността на прогнозите може да се повиши: увеличаването или намаляването на населението. Ако не направят това, те рискуват да повторят много сериозните грешки, които вече са правили преди.

Демографските прогнози обикновено са най-надеждните, защото ние притежаваме голямо количество информация, която не се променя. Ние знаем колко 36-годишни хора ще има през 2050 г., защото всички те са се родили преди година. Освен това, промените в раждаемостта са бавни, а това позволява да се правят осмислени прогнози.

Хвърляйки поглед върху прогнозите до средата на това столетие, ние ще видим, какви сериозни различия съществуват между страните и континентите, и ще разберем, че те в течение на едно поколение могат кардинално да променят политическата и икономическа ситуация в целия свят.

Ние ще узнаем, че Великобритания може да изпревари Германия да стане най-гъстонаселената страна в Евросъюза; че числеността на населението на САЩ ще расте бурно, а в повечето европейски страни ще намалее; че в повечето страни с преходна икономика населението застарява по-бързо, отколкото се очакваше, а това е спирачка пред техния бъдещ растеж.

Но както ясно показват данните на ООН, половината от прираста на цялото население в света през следващите 35 години ще се падне на един-единствен континент – Африка. Нещо повече, прирастът ще бъде основно в най-бедните и най-нестабилните страни на черния континент. Успоредно с това ще станем свидетели на масов прираст на населението в страдащите от войни държави в Близкия изток, такива като Йемен и Ирак.

Прогнозите рисуват мрачна картина. Само в Африка броят на населението към 2050 г. ще достигне 1,3 милиарда души. Това е два пъти и половина повече, отколкото е днешното население на Евросъюза. Можем да го кажем и иначе: числеността на хората в Африка и Западна Азия в предстоящото десетилетие ще се увеличава със 110 000 дневно.

Тези цифри предвещават сериозна криза, защото при нас всеки ден ще идват по няколко хиляди мигранти. Това, което виждаме през последните месеци е само лек намек за бъдещите събития, слабо подухване на вятъра пред наближаващата буря.

Последиците за европейските страни са пределно ясни и ужасни. Първо, напълно очевидно е, че политиката на отворени врати за мигрантите, която през последните месеци се провежда от Германия, много бързо ще се окаже несъстоятелна. А това означава, че е най-добре въобще да не отваряме вратите и да подаваме подобни сигнали. Това е рядка, но много сериозна грешка на Ангела Меркел. От днес нататък трябва да имаме много строги ограничения за броя на пристигащите в Европа мигранти.

Второ, Шенгенската зона ще се запази само в този случай, ако бъдат съществено укрепени външните граници на Евросъюза. В противен случай страните една след друга ще започнат да затварят своите граници, при това не само за няколко дни, а завинаги.

Трето, на европейците ще им се наложи да полагат много по-големи усилия за запазване на стабилността, спасяването на несъстоялите се държави и предотвратяването на масовото бягство на хора от Африка, а също така от Близкия изток. Това означава, че не трябва да бягаме от интервенции след събитията в Ирак и Афганистан, а трябва да се научим как да ги направим по-ефективни.

Ще ни се наложи в много по-големи мащаби да правим това, което вършим днес в Сомалия – финансирането на борещите се с тероризма африкански войски, да изпращаме кораби за патрулиране, да създаваме легитимни правителства с подкрепата на ООН, и да им оказваме дипломатическа и финансова подкрепа. За целта ще са необходими компактни и изключително мобилни въоръжени сили от типа на френските части, които с големи усилия успяха да спасят Мали и ЦАР от разпадане.

Европейският съюз обича стрес тестовете, проверявайки по този начин стабилността на финансовите институции след кризата от 2008 г. Сега ЕС трябва да признае, че ако той не е готов на такива стъпки, ще му се наложи да премине проверката за стабилност във връзка с масовия наплив на население.

Европа през последните десетилетия не много добре прогнозира бъдещето си и не обаче фактите, които са неудобни, макар и да са истина. Казвам това със съжаление, като човек, работещ в органите на властта и заедно с бившите си колеги от правителството вярващ в това, че да бъдеш член на ЕС си струва само в случай, че той е способен да се променя.

Когато се създаваше еврозоната, съществуваше пълно разбиране за това, че единната валутна зона едва ли ще оцелее в дългосрочна перспектива без единен бюджет, без големи субсидии за отделните региони и без единен пазар на труда. В резултат се появи валута, която ще бъде изложена на сериозно изпитание, когато световната икономика за пореден път се сблъска със спад. Това ще има огромни последици за милиони хора, което ще се окажат без работа и без перспективи.

И Шенгенската зона без граници, и еврозоната – главните проекти за обединение на Евросъюза – днес се превърнаха в движещата сила на разединението. Не е необходимо да бъдеш експерт, за да предскажеш ново напрежение в бъдеще. За оцеляването в такива условия на разединение са необходими нови подходи. ЕС трябва да покаже, че е способен да се променя в името на оцеляването.

Ето защо са толкова важни предложенията за промени в ЕС и отношенията с него на Великобритания, за които говори премиерът Дейвид Камерън. Много хора споделят, че тяхното мнение относно членството в ЕС остава непроменено и че никакви преговори няма да го променят.

Но също така има и много други хора, които искат да бъдат уверени, че днес, когато светът се променя, заедно с него може да се промени и Европа. За тях отговорът на разумните предложения, които ще бъдат справедливи за Великобритания и изгодни за повечето европейци, е ключовата проверка за това дали ЕС ще успее да реши по-сериозните въпроси.

Както обикновено, Едмънд Бърк се оказа прав. Преди повече от 200 години той е произнесъл една много мъдра мисъл: „Държава, която не може да се промени, не може да се съхрани“. Днес, както и тогава, европейските лидери трябва да се вслушат в неговите думи.

----------

Уилям Хейг, бивш министър на външните работи на Великобритания. Анализът му е публикуван във вестник „Телеграф“.

Лондон / Великобритания