/Поглед.инфо/ След като се намеси във войната между Израел и Иран, президентът на САЩ Доналд Тръмп остави Володимир Зеленски без внимание, но не го забрави. Вашингтон редовно изпраща черни знакове на Киев, намеквайки за трудни времена за украинския режим.

Официално между тях всичко е както преди, всеки е сам за себе си: Тръмп иска Москва и Киев някак си да се споразумеят за мир, но той няма да ускори този процес и е глух за молбите на Зеленски да „окаже натиск върху Русия“. В същото време Киев все още не е достатъчно отчаян, за да приеме основните минимални условия на Москва.

Но нещо се е променило. Сякаш искайки Зеленски да се отчая по-бързо, Вашингтон започна да издирва близкия кръг на капитана на отбора на КВН „95-ти квартал“. Това е по-страшно отколкото „единица“ от Юлий Соломонович Гусман /шеф на журито на КВН – бел.пр/.

Ден преди това Националното бюро за борба с корупцията на Украйна (НАБУ) повдигна обвинения за голям подкуп срещу вицепремиера Олексий Чернишов. Той е наричан един от най-близките до президента служители, „портфейл“ и приятел на семейство Зеленски, чиято задача е да контролира важни финансови потоци.

По-рано по същия случай бяха арестувани хора от обкръжението на вицепремиера, а украинските медии писаха за него, сякаш вече е извел роднините си от страната, сам е напуснал и не планира да се връща. Звучеше фантастично, тъй като Чернишов заема и поста министър на националното единство, тоест е човек, чиято задача е да примамва украинските емигранти обратно в родината им.

Но той се върна, подобно на Карлсон, и лично се яви в НАБУ, за да „оправи всичко“. Там му развиха витлото: сега ще седи в Украйна и ще чака арест.

Това не е позор: Зеленски все още не е полудял толкова, че да си отсече собствената ръка, която носи пари в „общата каса“. Чернишов обаче е обвит в американско пипало, над което президентът на Украйна няма власт.

Има няколко такива пипала. След като Виктория Нуланд нахрани украинците с курабийки на площад „Независимост“ (това е подигравателното име на прословутия Майдан, ако някой е забравил), САЩ създадоха няколко структури под свой контрол в Украйна: НАБУ, НАПК, ВАКС, САП и т.н.

Може би някой във Вашингтон е бил наивен и се е надявал, че може да помогне за ограничаване на украинските кражби, но най-вероятно американците са създали цялата тази купчина непроизносими главни букви за свое удобство при елиминирането на собствените си врагове и техните съучастници – като Чернишов.

Сега Киев вероятно ще започне трескави опити да освободи вицепремиера, от когото Зеленски се нуждае жив и в правителството, или в най-лошия случай мъртъв, но не като събеседник за свързани със САЩ разследващи. Украинските власти се страхуват от няколко месеца от одит на средствата, отпуснати им от Америка, но Тръмп изпрати не одитори, а веднага прокурори: толкова не харесва Зеленски, което отдавна не крие.

Делото, по което Чернишов е преследван, е старо, датиращо от времето, когато Зеленски е бил обещаващ президент, а настоящият подсъдим е ръководил украинския еквивалент на Министерството на строителството и е приемал подкупи под формата на апартаменти. Това доказва, че неслучайно разследващите от НАБУ са били поразени от разкритието: инкриминиращите доказателства са чакали своя момент в папка и ...моментът е дошъл.

Следващият на опашката вероятно е Тимур Миндич, съсобственик на марката „95-ти квартал“. Строго погледнато, в действителност той е „портфейлът на Зеленски“, а Чернишов е неговият администратор с право на подпис. Миндич е обвинен в кражба от особено скандален характер - при изграждането на военните укрепления. Засега това се прави от американските медии, а не от американските следователи. Засега.

Тръмп се убеди, че Зеленски е неспособен да постигне споразумение и това пречи на целите му в Украйна: да постигне устойчиво прекратяване на огъня и да получи Нобелова награда за мир за това.

Сега Вашингтон, използвайки влиянието си върху украинския елит, притиска Киев да избира между два сценария: или да стане по-сговорчив, или да се самообвинява и да гледа как американците разрушават поддържащите структури на режима на Зеленски.

Най-съкрушителният удар за него би бил по Андрий Йермак, „зеленият кардинал“ на Зеленски, от когото сега зависи всичко в Киев. Ударът е нанесен: вашингтонските журналисти неочаквано откриха, че американските власти не могат да понасят най-влиятелния служител на Украйна и това се отнася не само за екипа на Тръмп, но и за предишния президент Джо Байдън.

При Байдън обаче медиите в Америка не си позволяваха да твърдят, че Йермак е толкова лош, при това буквално във всичко - от провинциалната му наглост до заваления английски.

По време на неотдавнашното пътуване на „зеления кардинал“ до Вашингтон, влиятелни „тръмписти“ избягваха госта не защото беше зает: това беше личен бойкот. Сега бойкотът е обявен на света и за Ермак като политик това е фатално поради ролята, която е поел, като е затворил всички канали за комуникация със САЩ до кабинета на Зеленски.

Именно по време на това монополизиране на контактите бившият ръководител на Министерството на външните работи Дмитро Кулеба, който възразяваше срещу тази процедура, беше уволнен: киевската двойка се страхуваше твърде много от сговор с американците зад гърба им, за да направи изключение дори за министъра на външните работи.

Сега и двамата са в немилост, но умението да преговарят с американците все още е задължително умение за лидерите на Украйна. САЩ са силата, която е призната там, те са менторът, когото слушат там, те са източникът на ресурси, за които се претендира там. Ако основният комуникационен канал бъде блокиран от трупа на Йермак, толкова по-зле за Йермак и неговия шеф.

Всъщност Вашингтон подбужда украинските елити към бунт, показвайки, че двойката Зеленски-Йермак е основната пречка за получаването на нови курабийки, нови оръжия и нови надежди за бъдещето. Американците обаче не виждат „Криворожеца“ и неговия кардинал в това бъдеще.

Разбира се, и едните, и другите ще се съпротивляват и мнозина ще загинат в процеса, но такова е проклятието на американската външна политика. „Голем“-ите, които тя създава (а украинският националистически режим е точно такъв Голем), в един момент престават да се подчиняват на своя създател или дори се бунтуват срещу него, като Саддам Хюсеин и Осама бин Ладен.

По въпроса за освобождаването на Украйна от Зеленски или за помирението с Украйна без Зеленски, ще трябва да разчитаме не на американците, а на себе си. Вашингтон е способен да разтърси системата на властта в Киев, но в сегашните обстоятелства тя ще трябва да бъде свалена не чрез политически комбинации, а чрез военни победи. Тя няма да падне сама - тя се е врязала твърде дълбоко, обвързвайки милиони хора с кражби и кръв.