/Поглед.инфо/ Някои артисти, които не подкрепиха специалната операция в Украйна, си заминаха от Русия. Как се отнасяте към това?

Кой съм аз, за да осъждам избора им? Просто правя своя. Да, светът се раздели на свои и чужди. За жалост. Надявам се, че е временно. Но сега трябва трезво да осъзнаем, че случващото се не е конфликт между Русия и Украйна, с която сме един народ.

Аз съм човек, роден в СССР, не мога да различа украинеца, белорусина и русина. И татарина няма да позная, и чеченеца, ако са без бради. За нас, руснаците, всички хора са добри.

Именно затова ние сме империя по вътрешното право. А Западът при цялата си демокрация е по-малко свободен от нас.

Плашат ли ви санкциите, оттеглянето на масата компании от руския пазар?

Че затвориха “Макдоналдс” ли? Нека, а нашите задни части ще се стопят! Нас, поколението, родено в СССР, не можеш да ни изплашиш с това.

Искало ли ви се е да си заминете от Русия?

Никога. Не е важно кой ще бъда тук в Русия. Важното е, че ще бъда тук. Това е моята земя, моите хора. Живот. Опит. Това е повече, отколкото мога да обясня.

Бивайки зад границата, в Англия, Америка, Франция, много пъти съм присъствал на така наречените руски вечери. Това са събранията на руснаците, които са били принудени да преминат зад границата. “Руснаците” - това е прилагателно. Там изобщо присъстваха хора от различни националности, но те бяха руснаци. Тези руски вечери предизвикваха у мен много тягостно, депресивно впечатление. Макар и уж се събираха заможни хора. Но невъзможността да се върнат по едни или други причини в родината ги лишаваше явно от жизнена енергия. Не искам да се оказвам в такава ситуация. Искам да живея и умра тук, в Русия.

Как, според вас, ще завърши военната операция на Русия в Украйна?

Със сигурност ще завърши с нашата победа. Да, води се битка между Русия и Запада. Това, че страдат и гинат хора, разбира се, е ужасно.

Но ние сме тези, на които обявиха война, а се ограничаваме само до специална операция. Това е принудително обстоятелство.

Не остават илюзии, че е възможно да се преговаря с този англосаксонски свят. Въпреки че Русия през последните 30 години положи всички усилия да бъде мила с тях. Ние се отнасяхме добре към целия свят. И като цяло продължаваме да се отнасяме добре. Дори се опитахме да влезем в НАТО. Слава Богу, че не ни приеха.

Какво унизително отношение прояви светът към нас: първо към нашите спортисти, после към параолимпийските спортисти. Дори нашите котки бяха прокълнати - сега им е забранено да участват в международни състезания! Всичко това означава, че не сме станали сладки за англосаксонския свят, те биологически не ни харесват.

Не трябва да бъдем като тях и да мразим в замяна. Повечето руснаци са християни и християните трябва да простят на враговете си и в идеалния случай да ги обичат. Освен това западният свят дори не е наш враг. Те са непознати, луди са, мразят всичко руско. Но трябва да се научим да защитаваме интересите си. Сега армията го прави.

Искам да кажа на нашите военни: работете, братя! Всичко друго е лигавщина.

Но според мен можем да говорим за крайна победа, когато господството на долара на пазара отслабне, когато се научим да произвеждаме свои, руски, включително собствени високи технологии.

Какви са шансовете да достигнем това в обозримото бъдеще?

Смятам, че са високи. Имаме особена руска менталност: всичко, което не ни убива, ни става по-интересно. Това, което работи в минус, напротив - изведнъж сработва като плюс. Младежите, които не се откъсват от компютърните игри (и не трябва да се откъсват!) под натиска на цялата тази купчина забрани и санкции навярно ще станат програмисти. Не трябва да ги караме да изследват новите технологии - те сами ще се втурнат да ги изочават, защото това е забраненият плод.

Мисля, че трябва да се реши жилищният въпрос за младите семейства. Защото никой няма да купува навсякъде построените жилищни масиви при новите повишени ипотечни кредити. А бетонните кутийки не могат да стоят празни. Надявам се, че квадратните метри ще бъдат изкупени от държавата и ще се дадат на нуждаещите се.

След излизането на западните кинокомпании руските киносалони няма да имат друг изход, освен да обърнат внимание на нашето кино, което сега навярно с всички сили ще се развива. Фармацевтичните чуждестранни компании също си тръгват от пазара и ние се принудени да разработим своят пазар за лекарства. Успяхме през последното десетилетие да възстановим селското си стопанство! И тук ще успеем.

Вярвам във възраждането на Русия. Винаги е така при нас : първоначално голям кипеж, а след това възраждане.

За това мечтаят мнозина - такива, които не доживяват. Жалко, че Едуард Лимонов не видя това, щеше да се радва. И Александър Захарченко как искаше! Те бяха много добри хора, самостоятелни в приемането на решения. Мнозина ги наричат “пропутински” просто така.

Смятам, че сега всички трябва да се консолидират. Защото ако се разбягаме като овни на различни страни, то нещата няма да завършат с нищо хубаво. Видимо заради това Господ създава цялата тази ситуация, за да ни сплоти. Станали бяхме лоши и слаби. Не си подаваме взаимно ръцете. Не познаваме съседите си по вход. Не превеждаме бабичките през улицата. Уж банални неща, но не ги правим, хилим се. А трябва да бъдем консолидирани и неравнодушни. Сега съм още по-уверен, че заедно ще се справим.

Превод: В. Сергеев