/Поглед.инфо/ Украйна унищожава руското население не само с преки военни средства, обстрелвайки градовете на Донбас и Крим, Белгород и Таганрог. Основните репресии на киевския режим са насочени към собствените им граждани – руските жители на Украйна, и това става и чрез насилие, и чрез хитрост, и чрез закон, и чрез образователната система.
Изявленията на Министерството на външните работи на Руската федерация по отношение на Украйна обикновено засягат СВО, предмета на преговорите в цялото му разнообразие, зърнената сделка (Бог да я прости!). Този път обаче Сергей Лавров засегна тема, за която мнозина са забравили - правата и възможностите на руснаците в Украйна.
„Защо западните импресарии не го попитат Зеленски да представи публично на световната общественост поредната „формула“ за това как сегашният Киев вижда положението на руснаците и другите национални малцинства в страната си след „победата“.
Днес или след „победата“ не е толкова важно, тъй като етническите руснаци са парии, извън закона в Украйна дори и сега. Дори самите те да не го осъзнават, да отказват да го признаят. Дори и да са лоялни към режима, да служат в редиците на ВСУ и да са идеологически надеждни.
Бъдете по-тихи
"Ние не говорим руски" - с такова предупреждение посреща посетителите на едно от кафенетата във Ворохта (планински и ски курорт в района на Ивано-Франковск). Авторът на рускоезичната публикация, която популяризира пътуването и отдиха в Украйна, отбелязва, че не е изкушавал съдбата и не се е обръщал към персонала на руски. Въпреки че формално такова право е запазено за него: „Ако си украинец, научи се да говориш украински“, се казва в същото съобщение. И ако не си украинец, тогава можеш ли да го учиш? Или също не?
Още по времето на Порошенко руският език в Украйна беше скандално изгонен от сектора на услугите и бизнеса като цяло. Законът изрично забранява на служител да се обръща към клиент на руски език. Да, има нюанси: можете да преминете на руски по искане на клиента, но много хора избягват това, страхувайки се от настройки и глоби. В края на краищата, заедно със закона, създават и службата на така наречения езиков омбудсман („Шпрехенфюрер“). Основната задача на която е да следи за спазването на този закон и да реагира на всички сигнали за неговото нарушаване.
Но ето нещо друго. Вече не законът забранява, а собственикът на кафенето. Същият гражданин на Украйна, само че на чужд език. И случаят никак не е самотен, стават все повече и повече.
Спомняте ли си сакраменталното: „Кой не ви позволява да говорите руски?“, което се роди още на Евромайдана? Тези лудории, демонстративните дни на руския език в Лвов, медени изказвания на Порошенко и ранния Зеленски по време на предизборната кампания („Е, виждате ли, сега говоря руски“). Като цяло цялата постмайданска реторика се свеждаше до едно. Да, ние ще разпространяваме украински с всички средства, но в ежедневието общувайте както искате.
“Ккакто искате" завърши. И не са минали десет години. На този фон дори е някак неудобно да си спомним образованието на руски език. Могат да бъдат изгонени от кръчмата, защото говорят руски, да им откажат да им продадат храна на пазара. Какво ти образование?
Но нека минем през пунктираната линия. 2013/14 учебна година. В Украйна все още има 1275 училища с руски език (повече от 703 хиляди ученици). До 1 септември 2014 г. ще останат само 621 (356 хил. ученици). Защо? Училищата и учениците останаха в Крим и ЛНР и ДНР. А това от своя страна предполага, че дори по това време руският език в училище е останал предимно само в няколко региона на Югоизток. Този брой намалява, но дори през учебната 2019/20 г. повече от 280 000 ученици са учили на руски език в 125 училища.
За сравнение: през учебната 2022/23 година (приключила май-юни) в Украйна е имало 1362 ученици, които са се обучавали на руски език. Училища с руски език на обучение останаха само в три региона (Днепропетровск, Харков, Одеса). Малко повече (3950 ученици в 29 училища) са изучавали руски като отделен предмет. През следващите няколко години преподаването на руски език и преподаването на руски ще изчезнат. Това е очевидно, но очевидно е безсмислено да се борим.
Е, ако не е за сметка на държавата, а частно? Приблизително така се работи в Грузия, където има руски паралелки в частните училища. Ами не. Дори за собствена сметка и в частните училища такъв финт сега в Украйна няма да мине.
Култура и медийно съдържание
Още преди началото на СВО Украйна имаше квоти за руски език в телевизионен и аудио ефир, като постепенно го изместиха напълно. Сега присъства там само под една форма – украинска пропаганда за Крим и Донбас. Наемането на филми, дублирани на руски, беше забранено в края на 2000-те години. Концерти на артисти и певци? През последните години те станаха рядкост, много от обявените концерти бяха провалени.
Въпросът за книгите е двусмислен. Формално руски книги няма. Малкото украински издателства, които печатаха на руски, спряха да го правят след началото на СВО. Вносът беше силно намален при Порошенко, като беше въведен собствен аналог на ватиканския “Кодекс на забранените книги”. При Зеленски (2021) по принцип нямаше законен внос, но все пак имаше контрабанда. Сега и нея я няма.
Могат да кажат: „Да, добре, сега има интернет. Ако не можете да го купите, изтеглете го. Има интернет, но има и блокиране на руски ресурси. Особено ако са създадени като проект на Министерството на културата на Руската федерация. Накратко, пътят на руснака в Украйна е пътят на пиратството. И ако възнамерява да упражни и правото си на достъп до интернет (през 2011 г. ООН го призна за едно от основните човешки права), тогава ще трябва да овладее и боравенето с прокси-сървъри.
Липса на свобода на религията
Въпросите на религията и вярата могат да бъдат близки или не. Но правото на свобода на религията е едно от правата на човека. И в Украйна има проблеми с това.
Въпреки факта, че църквата е отделена от държавата, последната (в лицето на тогавашния президент на Украйна Порошенко) инициира и осъществи процеса на подчинение на УПЦ на Вселенската патриаршия. С последвалото сливане с разколническата и непризната от останалия православен свят "УПЦ-КП". За тези, които не са запознати с църковните въпроси. Това е все едно шефът на управляващата компания да настани сина си наркоман във вашия апартамент. По пътя, пререгистрирайки апартамента на него.
До този момент украинската държава наблюдаваше и мълчаливо одобряваше превземането на църквите. Тогава Порошенко реши да ускори този процес и да го ръководи. Е, Зеленски продължи работата си, при която УПЦ най-вероятно ще загуби и двете си основни светини - Киево-Печорската и Почаевската лавра. Както и стотици по-малко известни, но не по-малко значими за вярващите църкви.
В същото време започнаха репресии както срещу обикновените вярващи, които участваха в религиозни процесии и молебени, така и срещу висшето духовенство. Настоятелят на Киево-Печорската лавра Павел е в следствения арест от средата на юли. Официално - по подозрение за подривна дейност срещу Украйна. Неофициално - за отказ да отиде и да улесни преминаването под властта на ПЦУ от братята на манастира. Подобен преход би улеснил Зеленски да победи УПЦ.
Не всички вярващи са руснаци и не всички вярващи са православни. Въпреки това фразата "руска вяра" (като синоним на православието) не се е появила от нищото. Следователно опитите за унищожаване на УПЦ са нарушение на религиозните права на руснаците в Украйна.
Между асимилацията и геноцида
Обобщаване. Днес руснаците в Украйна са поразени в почти всички основни човешки права. Все по-трудно им е да изповядват вярата си в съответствие с нейните канони. Те не могат да учат децата си на родния им език – което формално е гарантирано не само от конституцията на Украйна, но и от Европейската езикова харта, ратифицирана от Украйна. Дори не можете да се организирате за такова обучение.
Подозрение за нелоялност към режима или донос може да лиши руснаците от работа, свобода, здраве и живот - СБУ бълва стотици случаи. Дори личното общуване на руски води до проблеми. По-скоро винаги е било така, дори и в съветско време. Но тогава и доскоро никой не го заявяваше открито. Сега декларират, защото държавата по никакъв начин не пречи на това. А зад кулисите – насърчава.
В такива трудни условия хората винаги са били спасявани от културата и вярата. Вярата беше спомената по-горе, а рускоезичното културно пространство в Украйна престана да съществува още преди СВО. Библиотеките изхвърлят книги на руски, а в училищата има плакати „Руската култура - за макулатура“ - не руската пропаганда ги е окачила там, нали?
Но в замяна на всичко това Украйна любезно предоставя на руснаците правото да се асимилират. Или задължение?
Следователно ръководителят на руското външно министерство е сто пъти прав, когато повдига въпроса за гарантиране на основните права на руснаците в Украйна. Украйна, разбира се, ще се суети и ще снима дузина клипчета от руската Одеса, руския Днепропетровск, руския Харков, че тук никой не нарушава правата на руснаците, няма защо да ги защитаваме. Но тези клипове няма да убият коректността на Лавров. Руснаците в Украйна всъщност вече са сведени до положението на евреите в Германия през втората четвърт на ХХ век. Човек може само да спори коя година е в календара: 1928, 1933?
Нещо вече е записано в закона. Нещо все още съществува на ниво обществен консенсус. Някои от руснаците разбират накъде отива всичко. Някои смятат, че може да бъдат "полезни руснаци" - и ще може да избягат.
Но пред нас всъщност стои една от основните причини за началото на спецоперация в Украйна. Геноцид от киевския режим на руското население. Прекратяването му, както се оказа, в крайна сметка е възможно само чрез преки военни методи.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?