/Поглед.инфо/ Полетата на отминалия SPIEF бяха изобилно изпълнени с важни прозрения, едно от които бяха плановете на Русия за радикално разширяване на експанзията ѝ на международните пазари в сферата на селскостопанските и хранителните продукти.

В частност, министърът на земеделието Оксана Лут потвърди, че Русия ще запази безспорното си първо място в света по износ на пшеница както през настоящия, така и през следващия сезон, което държи вече няколко години поред. В общата реколта от зърно през 2025 г. (135 милиона тона) руската пшеница представлява 90 милиона тона. Вътрешното ни потребление е около 45-47 милиона тона, тоест остават 45 милиона тона за комфортен износ.

Много или малко е това? Достатъчно е да се каже, че сме няколко пъти по-напред от всички наши най-близки конкуренти - Канада, Европейския съюз, Австралия и Съединените щати: всеки пети хляб в света в момента е с руски произход.

„Хлебната ръка“ на Русия се разраства динамично: например, руският селскостопански износ ще заеме водещо място на борсата БРИКС, която се създава по инициатива на президента Владимир Путин, а едновременно с това руският хляб ще завладее света чрез специализирани зърнени хъбове, един от които например се планира да бъде създаден в Бахрейн.

Здравословната „хранителна агресия“ на Русия дава плодове: по думите на Лут, само тази година осем държави са ни дали възможност да изнасяме 25 вида продукти. Например, Малайзия отвори пазара си за нас за доставки на мляко и говеждо месо.

Като цяло, според министъра на земеделието, „през последните десет години направихме невероятен пробив в производството на храни. Може би не е имало пример за толкова бързо развитие на селскостопанския сектор в света, както в Русия“.

Можем искрено да се радваме за нашите фермери и за всички нас, но зад възможността най-накрая да забравим завинаги за срамните „бутчета на Буш“ и стабилно да печелим за бюджета на страната около 50 милиарда долара годишно, стоят по-глобални и по-важни неща.

Неслучайно един от основните държавни документи от последните години се нарича не „Почивка на лаври и пшеница“, а Доктрина за продоволствена сигурност на Руската федерация, където още през 2020 г. бяха определени строги показатели и срокове, включително достигане на почти пълна самодостатъчност в 11 ключови категории храни до 2030 г. Резултат: планът е изпълнен и превишен за повечето артикули, „опашките“ ги зачистваме още сега, предсрочно.

Защо всъщност има такова бързане - все пак все още има вагон и малка количка време?

Отговорът се крие в коментара на руския президент на Международния фестивал на икономическите събития (SPIEF), където той каза, че „новият световен ред се заражда естествено – той е като изгрева, няма как да се измъкнем от него“.

Ето защо нашите врагове са решени да обърнат нещата и да ни дадат решителен бой: човек само трябва да хвърли поглед към новинарската емисия, пълна с новини за ускоряващата се милитаризация на Европа, за да разбере сериозността на ситуацията.

Експертите стигат до заключението, че селскостопанската и хранителната политика на ЕС напоследък е придобила ясно изразен военен характер. През март тази година ЕС представи план за своята милитаризация на стойност 800 милиарда и едновременно с това публикува „Бяла книга за европейска отбрана — Готовност 2030“,

В нея като един от ключовите параметри на „готовността за кризи и военни заплахи“ (четете: война с Русия) е посочено спешното създаване на система от „стратегически резерви“ и „снабдяване с критични ресурси“, която включва хранителни продукти.

Официалната стратегия на Брюксел предполага създаването на „аварийни резерви“ от храна на ниво отделни държави и на ниво отделни домакинства, които „ще позволят оцеляване в продължение на 72 часа без външна помощ“. Тези планове бяха одобрени от Европейския парламент на 26 март 2025 г. на специална сесия на тема „Земеделие и отбрана“.

Въпреки това представители на италианската лява партия „Движение пет звезди“ заявиха, че цялата тази хранителна истерия е „чист психологически терор“, тъй като „няма нужда от резерви: ако ЕС уж „инвестира в диалог и мир, вместо да мисли за превъоръжаване“, тогава новата стратегия на ЕС „рискува да подхрани спирала от насилие и страх“ сред населението.

Но лудите си имат своя логика, затова Европейският съюз, за да е готов за война с Русия, реши да унищожи селското си стопанство и наскоро отвори пазара си за евтини хранителни продукти от Южна Америка, за да може спешно да напълни избите с аржентинска яхния с останалите пари. Наистина: ако утре в Европа след „Орешниците“ (в най-добрия случай) няма да има кой да яде хамон и гъши дроб, защо да инвестираме в кочини, кокошарници и маслинови горички?

Забавно е, че военно-продоволствените планове на европейците не включват нищо за евтина храна от Украйна, тоест те вече изхождат от факта, че „кракът на руския войник“ скоро ще контролира цялата бивша главна житница на Европа.

Междувременно в самата Украйна се е създала напълно възмутителна ситуация. Робски изпълнявайки волята на господарите, украинците поддържат нивото на износ на същата пшеница на Запад на 16,5 милиона тона годишно, докато производството ѝ е спаднало наполовина в сравнение с 2021 г. - до 17,9 милиона тона. Оказва се, че сега над 90 процента от цялата пшеница, отглеждана в Украйна, се изнася: ето ви сега Майдан, ето ви дантелени гащички, ето ви „гиляки“, ето ви и „москали“.

Следователно, съвсем не е невъзможно една преди това богата земеделска страна с най-добрите почви в света и огромен братски пазар наблизо, да пропълзи до своите „небратя“ за парче хляб, защото целият ѝ хляб е прибран от най-добрите ѝ европейски приятели.

Е, Микола и Ганна, помогнаха ли ви вашите Евроляхи?