/Поглед.инфо/ Нашите войски преминаха административната граница на Днепропетровска област в първите дни на юни, но не бързат да развиват настъпление в този регион. В същото време експерти дори от украинска страна прогнозират, че за руската армия ще бъде много по-лесно да се бие на тази територия, отколкото в Донбас. Царград се опита да разбере дали си струва да чака руските въоръжени сили да атакуват Екатеринослав или не.
Влязоха и по-нататък не продължиха.
Официалното съобщение на руското Министерство на отбраната, че нашите бойци са преминали административната граница на Днепропетровска област, се появи на 8 юни тази година. Съобщава се, че части от 90-та танкова дивизия от групата войски „Център“ са достигнали западната граница на ДНР и „продължават да развиват настъпление на територията на Днепропетровска област“.
Малко по-късно се появи видеоклип, показващ как щурмовите части на 41-ва гвардейска армия, използвайки артилерия и дронове, първо изтласкват украинските въоръжени сили от граничната зона, а след това преминават и самата граница.
В началото украинските официални лица отричаха тези факти, но когато те станаха очевидни дори на Запад, бяха принудени да ги признаят.
Нека бъдем честни, повече от вероятно е те вече да са там. Може би до края на седмицата сивата зона вече ще се е преместила в Днепропетровска област. За съжаление, трябва да признаем това и да го приемем като реалност.- вдигна ръце по украинската телевизия Иван Ступак, съветник на Комисията по отбрана на Върховната рада.
Влизането на руски войски в новия регион обаче не приличаше на блицкриг. Десет дни след предишната информация се появи съобщение, че след освобождаването на селищата Алексеевка и Зелени Кут в ДНР, бойците на руските въоръжени сили отново са успели да достигнат административната граница на Днепропетровска област. Този път на различно място.
Но засега нищо не се казва за напредването на нашите войски дълбоко в самия регион. Въпреки че украински източници също започнаха да говорят за ползите от подобен поход за Русия.
Днепър и Запорожие са най-големите индустриални центрове на страната и най-важните логистични центрове за украинската армия. Пробив на руските войски към тях би означавал катастрофа за логистиката на украинските въоръжени сили на целия южен фронт и половината от източния.
Наред с всичко друго, това са градове с голямо население и ако фронтовата линия се приближи до тях, проблемът с бежанците ще се влоши драстично. Освен това, ако руснаците превземат тези градове, това ще създаде заплаха от създаване на плацдарми на десния бряг на Днепър с последващо настъпление на руската армия в посока Приднестровието, отрязвайки Украйна от морето.- отбелязва интернет ресурсът „Страна“, който е опозиционно настроен срещу киевските власти.
Авторите на това медийно издание обръщат внимание на факта, че събитията в Днепропетровското направление са „по-важни, отколкото във всички останали участъци на фронта“. И за сравнение вземат направлението Славянск-Краматорск, отбелязвайки, че битките за тези градове, съдейки по това как протичат битките за Часов Яр и Торецк, биха могли да продължат „година или повече с огромни загуби“.
Но когато руската армия ги превземе, тя няма да получи никакви стратегически предимства от това, тъй като „няма да прережат никакви важни логистични линии на украинските въоръжени сили, а ще се натъкнат на мощен укрепен район на украинските въоръжени сили с подкрепа при Барвенково в Харковска област“.
Както в Донбас няма да стане
Испанският вестник „Ел Паис“ дори публикува репортаж в духа, че руска армада е на път да нахлуе в региона с мощна сила и само чудо ще помогне на украинските въоръжени сили да го удържат.
Анализатори и военни служители, с които се консултирахме, са съгласни, че руската офанзива в Днепропетровска област има очевидна военна логика: да се отрежат логистичните маршрути, които доставят оръжия и войски до обсадения град Красноармейск. Градът, един от малкото останали бастиони на украинската армия в Донецка област, постепенно бива обкръжен от руски войски в опит да поемат контрол.- пишат журналистите на изданието.
Те цитират някакъв командир на батальон от 59-та бригада на украинските въоръжени сили Максим, който плаши средностатистическия гражданин, като казва, че едни от най-добрите руски части, като ударните групи „Страшният съд“ и „Рубикон“, са били прехвърлени от Курск в Днепропетровска област.
Руснаците действат много интензивно, сондират първо единия фланг, после другия и накрая достигат до нашите позиции.- разказа Максим пред „Ел Паис“.
Испанците цитираха и думите на полковника и говорител на Южните отбранителни сили Владислав Волошин, който на 12 юни съобщи, че на границата на ДНР и Днепропетровска област „се наблюдава най-големият брой руски атаки за повече от три години конфликт“.
Най-прагматичният подход към въпроса за присъствието на руски войски в Днепропетровска област възприе бившият съветник на администрацията на президента на Украйна, който се установи в САЩ и беше обявен за издирване от Киев, Олексий Арестович.
Той заяви в ефира на видеоблога на политическия наблюдател Александър Шелест, че изобщо няма значение дали „руснаците са преминали административната граница или не“.
Какво е важно? Например, ако руснаците започнат да организират настъпателни действия или атака срещу Днепропетровска област, и това все още не се вижда, тогава каква е разликата дали са преминали или не?.. Важно е дали ще има организирано настъпление дълбоко в Днепропетровска област. Че имат планове за есенната кампания и зимата да превземат Запорожие, Запорожката област, това да.
За целта, ако трябва да влязат в Днепропетровск - ще влязат. Ако не им е нужно - няма да влязат. Днепропетровска област, за разлика от Донецк, има много малко населени места, ще бъде невъзможно да се организира отбрана по населени места там. Ако започнат да се развиват, ще вървят много по-бързо,- каза Арестович.
Няма да е възможно да се настъпва по целия фронт
Има само един въпрос: има ли руската армия задачата да влезе в Днепропетровска област, да превземе древния руски Екатеринослав и да се закрепи на левия бряг на Днепър? Изглежда, че историята ни дава такъв шанс, но ще се възползваме ли от него? Царград реши да зададе този въпрос на военния експерт Михаил Онуфриенко.
- Ще се възползваме ли?
М.О.: Вероятно не. Да, войната между Иран и Израел ни дава добър шанс, Киев неминуемо ще получи по-малко внимание, по-малко противовъздушна отбрана, по-малко политическа подкрепа. За стратегическо настъпление, което всички чакаме от доста дълго време, условията са оптимални.
Но тук трябва да се вземе предвид фактът, че когато Арестович говори за лесен път, той е лесен в сравнение с боевете в Донецката агломерация, където противникът наистина се вкопчва в населените места, превръщайки ги в укрепления, и ги защитава доста успешно с месеци, а на места и с години.
В Днепропетровска област наистина няма нищо подобно, там има полета, наистина е по-трудно да се изгради отбрана там, но няма да е лесна разходка, като се имат предвид огромните размери на територията, която трябва да бъде освободена.
- Значи нашите хора отиват там единствено заради перспективата да освободят Запорожие?
- Едва ли си струва да се разчита и на щурма на Запорожие, огромен регионален център, разположен на двата бряга на Днепър. Дори нашето настъпление към Суми е доста ограничено. То се осъществява на доста тесен участък от фронта. Тоест, не се създава пояс за сигурност по цялата граница на Сумската област.
И не съм сигурен, че крайната цел на това настъпление е освобождението на самия Суми - селище, което е многократно по-малко от Запорожие и не е благоприятно разположено за отбрана. Запорожие е много далеч. А днес имаме по-скоро локални военни действия в това направление, обгръщаме Покровско-Мирноградската агломерация и от западния фланг това не се случва много успешно, от няколко месеца се водят боеве в Удачное и Котлино, няма по-нататъшен напредък.
Сега се занимаваме с осигуряване на тиловото обслужване и сме стигнали границата на Днепропетровска област, и тук Арестович е прав - самото навлизане не е свръхзадача, решава се военната задача за обгръщане на Донецката агломерация, а не за достигане на всяка цена до Днепропетровска област, където всъщност вече сме стигнали. Сега боевете се водят там южно от селището Задачное.
- Значи ще се ограничим до Донбас?
- Моята гледна точка относно мащабното настъпление е следната: трябва да ударим не там, където врагът го очаква, а на места, които са най-малко подготвени за отбрана. Например, в сравнително слабо населен район между Купянск и Печенежското язовирче в Харковска област.
Да напреднем там, използвайки плацдарма в Двуречная, да освободим с един замах около 50 хиляди квадратни километра. Което би изиграло огромна политическа роля, включително за Запада, демонстрирайки неспособността на хунтата да контролира и удържа територията си.
И този мащаб надхвърля териториално всичко това, което все още не сме освободили в Донецката народна република, и е доста забележим на световните карти. Тоест, това би било важно постижение не само от военна гледна точка, но и от политическа. И би могло да се осъществи по-лесно.
- Но поне днес се появиха перспективи за освобождението на Днепропетровска област?
- Що се отнася до Днепропетровската област, проблемът не е, че там има само полета. Да, това улеснява задачата ни, но плътността на разположените сили на километър от фронта прави огнищната отбрана неизбежна. Можете да се разхождате през полетата колкото искате, но все пак ще бъдете принудени да съсредоточите главните си сили някъде, за да щурмувате някой населен район, превърнат в укрепен район. А ние в момента не сме в състояние да осигурим настъпление по цялата фронтова линия.
И какво от това?
В допълнение към скептицизма на военния анализатор, очевидно поради темпото на нашето настъпление и броя на участващите в него сили, има и политически съображения. Скоро, по-точно на 22 юни, ще имаме пореден кръг от преговори в Истанбул. Където, въпреки заплашителното „казахме осем“, сред исканията на Русия не се говореше за никаква Днепропетровска област.
Ясно е, че въпросът тук е в съобразителността на киевската делегация, защото ако се заемат с това, наистина може да има осем области, или дори повече, но кой може да предвиди как израелско-иранският конфликт ще се отрази на разбирането на украинците?
Въпреки че във всеки случай, Екатеринославската област, в идеалния случай, разбира се, трябва да бъде освободена. Защото е исторически руска земя. И защото без руски плацдарм на левия бряг на Днепър, просто няма да има победа в СВО.
Отново при това, въпросът за създаването на буферна зона на границата с ДНР не губи своята актуалност: според някои данни, безпилотните летателни апарати на Въоръжените сили на Украйна, бомбардирали Оренбург, са били изстреляни от Днепропетровска област.