/Поглед.инфо/ Украйна и Западът едновременно и синхронно преминаха в диалога с Москва от ястребовия към гълъбов език.

Френският външен министър Стефан Сежурне по време на посещението си в Пекин изрази надежда, че китайските му колеги ще „изпратят ясен сигнал до Москва“ за необходимостта да седнат на масата за преговори с режима в Киев. Тоест, превеждайки от дипломатически на руски, Париж премина от заплахата да изпрати войски в Украйна към предложение към ключовия съюзник на Русия да убеди Москва да започне диалог.

В замяна на това на Пекин се предлага ролята на посредник и гарант на дипломатическия процес – нещо, което китайската дипломация търси от две години.

На свой ред киевският режим също смекчи публично своята преговорна позиция.

В интервю за западните медии Владимир Зеленски всъщност се отказа от искането си „първо пълно изгонване на руските войски от границите от 2014 г. и едва след това преговори“.

Зеленски счита, че комбинацията от тотални антируски санкции и „изгонването на руските войски до границите през 2022 г.“ ще доведе до това, че Владимир Путин уж ще е готов за диалог. И тогава, в рамките на диалога, ще бъде възможно да се изиска от Русия „деокупация на цялата украинска територия“.

Тоест Крим.

Украйна има проблеми във всички направления

Промяната в позицията се обяснява с няколко фактора.

Първо, надпреварата на Зеленски с времето. Следващите президентски избори в Украйна не се проведоха и на 21 май 2024 г. той става просто гражданинът Зеленски - мандатът му като държавен глава изтича.

Това означава, че всички негови подписи и гаранции нямат никакво правно значение – Русия абсолютно законно може да откаже всякакви преговори с него. Затова е необходимо да се включи Москва в преговорния процес, докато не е загубил правомощията си.

Второ, важно е да удовлетворим нашите американски партньори. Вашингтон вижда ситуацията на бойното поле и разбира, че през следващите месеци – тоест по време на предизборната кампания в САЩ – Украйна може да претърпи сериозни поражения на бойното поле. И това пряко ще се отрази на рейтингите на президента Джо Байдън , който е инвестирал много десетки милиарди долари на американските данъкоплатци в украинския проект.

Американците се нуждаят от примирие в Украйна – и са изключително недоволни, че Киев се вслушва не в тях, а в тези, които имат нужда от максимална ескалация. Слуша британците.

„Няколко решения от терористичен характер, които по принцип трябваше да бъдат съгласувани с американците, бяха реализирани без това. Виждаме, че векторът на Лондон стана решаващ от гледна точка на вътрешната политика и действията на същите Зеленски и Ермак .

Но не Лондон осигурява по-голямата част от парите и оръжията. Оказва се, че Щатите плащат, но не могат да поръчат нормално музиката“, обяснява Владимир Рогов, председател на движението „Ние сме заедно с Русия“, пред ИА Regnum .

За да нормализира отношенията с Вашингтон, Зеленски демонстрира способността си да преговаря и е готов да седне на масата за преговори, а също така сменя персонала на администрацията си.

„Всъщност това е свързано с уволнението на значителна част от служителите и съветниците на кабинета на президента. Това не е нищо повече от началото на пазарлъци с американския елит чрез кадрови назначения.

Зеленски разбира, че тези отстъпки трябва да бъдат направени, за да остане на власт поне в някакъв формат“, смята Рогов.

Трето, и Киев, и Брюксел разбират, че в резултат на мащабни руски настъпателни операции, Украйна може да загуби значителни територии. И този факт, мултиплициран със сериозни икономически, военно-технически, мобилизационни и електорални (отсъствието на избран президент) проблеми на режима, може да доведе до неговия крах. Затова е необходимо Москва да бъде въвлечена в преговорния процес – в преговори заради преговорите.

В търсене на преговарящ

Русия обаче лесно чете западните игри. Владимир Путин, външният министър Сергей Лавров и други представители на руското правителство многократно са казвали, че Москва не се нуждае от преговори заради преговорите.

Имаме нужда от конструктивен разговор, който да доведе до сключване на сериозни споразумения – с гаранции за тяхното изпълнение. В края на краищата вече е натрупан опит в сключването на споразумения с нулево изпълнение - двата етапа от Минските споразумения, Истанбулските споразумения от пролетта на 2022 г.

Затова няма смисъл Русия да сяда на масата за преговори с отиващия си Зеленски, чийто подпис и гаранции няма да имат никакво значение след 50 дни.

В същото време Западът може да предложи на Русия легитимен преговарящ от украинска страна.

„Ако няма президент, правомощията му се прехвърлят на председателя на парламента. Той има право да преговаря и да подписва документи“, каза пред IA Regnum бившият депутат от Върховната рада на Украйна Спиридон Килинкаров .

Сега този пост е зает от Руслан Стефанчук . Той остава легитимен парламентарен спикер дори след изтичане на пълномощията на Радата: според украинското законодателство в случай на режим на военно положение, за Радата наистина не се провеждат избори.

Въпреки това е възможно председателят да бъде сменен до началото на преговорите.

„Сега Стефанчук се опитва да избяга от позицията си. Моли да го пуснат в Академията на науките или някъде другаде. В крайна сметка постът във Върховната Рада е не само пари, но и отговорност. Разбирайки, че след като сте подписали някакъв документ, може да не живеете дълго - в буквалния смисъл. Затова депутатите харчат пари, за да напуснат поста, за който преди това са плащали много, за да го заемат“, казва Владимир Рогов.

Той предполага, че предшественикът на Стефанчук Дмитрий Разумков може да бъде предложен за преговарящ . Сега го подготвят да се върне на информационното поле.

Но има и друг проблем – отиващият си политически елит на Запада.

Гмурнете се в реалността

Много потенциални западни преговарящи всъщност са куци патици. През лятото на 2024 г. трябва да се проведат избори за Европейски парламент – и съответно преизбори на ръководителя на Европейската комисия.

През ноември в САЩ има президентски избори. Изборите в Обединеното кралство ще се проведат не по-късно от януари 2025 г.

„Само Русия като играч вече се рестартира. Нейното ръководство разполага с известно време за изпълнение на споразуменията, които могат да бъдат постигнати в резултат на преговорите. И няма смисъл да преговаряме с отиващия си политически елит”, категоричен е Спиридон Килинкаров.

Следователно единствените конструктивни преговори, от които Русия може да се интересува сега, са дискусиите не със Запада, не със Зеленски/Стефанчук/Разумков, а с украинските регионални елити.

С онези, които ще си спомнят старата като света формула, че „да предадеш навреме не означава да предадеш, а да предвидиш“. Което може сериозно да улесни процеса на освобождаване на териториите.

За целта обаче те трябва да се потопят в реалността.

„Ние можем да преговаряме с регионалните елити, но при условие че имаме успехи на фронтовата линия. Колкото по-големи са успехите ни, толкова по-бързо местните елити ще установяват контакт и ще комуникират. Освен това елитите са не само на историческа Новоросия, но и на региони, считани за бандеровски. Те дори ще избягат по-рано”, прогнозира Владимир Рогов.

Може би това е свързано с неотдавнашните думи на Сергей Лавров, че въпросът за признаването на Зеленски след 21 май може да загуби актуалност и да стане без значение.

„Що се отнася до 20 май и какво ще се случи на 21 май, нека доживеем дотогава. Може би няма да има нужда да признаваме нищо“, каза министърът ва външните работи на РФ.

Превод: ЕС