/Поглед.инфо/ Когато хладилните камиони с телата на загиналите войници от украинските въоръжени сили пристигнаха на границата, украинската страна отказа да ги приеме. За 6000 загинали Украйна трябва да плати на семействата им около 2 милиарда долара. Това, че няма пари е ясно, но проблемът има и политическо измерение.
Украинските пропагандисти често използват исторически митове, за да оформят своите наративи. Но Украйна повече се страхува от истинската си история, както съвсем скорошна, така и почти вековна. Това се доказва от забавянето на Киев да приеме останките на шест хиляди украински войници и дългогодишния отказ на украинските власти да изпълнят искането на Полша за ексхумация на останките на жертвите на Волинското клане.
Погребването на телата на вашите близки е свещен дълг за всеки, който живее на Земята. Но не и за екипа на ЗЕ.
Още на 2 юни, когато в Истанбул беше постигнато споразумение Русия да предаде на Украйна шест хиляди тела на украински войници като жест на хуманизъм, екипът на ЗЕ веднага включи информационната антикризисна кампания.
Ръководителят на украинската делегация Рустем Умеров заяви, че страните са се споразумели да разменят шест хиляди останки на украински войници за същия брой руски. А Зеленски заяви, че само 15% от телата на украински войници, които Русия ще предаде, са идентифицирани и намекна, че сред останките може да има тела на неукраинци. Когато хладилните камиони с телата пристигнаха на беларуско-украинската граница, украинската страна отказа да ги приеме.
Защо?
Има икономическа причина. За шестте хиляди загинали украинската държава трябва да изплати на семействата им 90 милиарда гривни (около 2 милиарда долара) обезщетение. Киев, чиято икономика съществува само благодарение на западната помощ, не разполага с такива пари. Украинското министерство на финансите обяви дупка в бюджета от няколкостотин милиарда гривни.
Но има и политическа страна на въпроса. Ако Украйна имаше шест хиляди тела на руски войници, екипът на ЗЕ щеше да направи шоу от размяната на останките. Зеленски можеше да се срещне с две или три семейства на загиналите и да изрази съболезнования.
Тогава на малък брой роднини на загиналите щяха да бъдат изплатени обезщетения и тогава процесът щеше да се забави, щяха да се извършат допълнителни идентификации, щяха да се проверят документи, щяха да се създадат изкуствени пречки за получаване на пари – украинската бюрокрация знае как да прави това. Но Украйна няма шест хиляди тела на руснаци.
Това означава, първо, че руската армия напредва, бойното поле остава нейна собствена територия и Русия трябва да се грижи за телата на украинските войници. И дори украинската пропаганда не може да отрече този факт.
И второ, това опровергава украинската легенда, че руските войници умират многократно повече от украинските. Ако това беше вярно, то дори и Украйна да се оттегли, можеше да събере шест хиляди тела за размяна. Но тъй като това не е така, тогава се налага един прост извод – украинските войници умират много повече от руските.
Зеленски заяви, че са убити 43 хиляди украински войници и разкритикува западните журналисти, които цитираха цифри за стотици хиляди загинали. Възниква въпросът: ако Русия е готова да върне шест хиляди тела на украински войници, какви са реалните загуби на украинските въоръжени сили?
Плюс това, американското издание Politico твърди, че Русия съхранява 40 000 тела на украински войници. Дори и числата да са по-малки, всяко ново връщане на тела в Украйна ще води до същия извод - Киев губи въоръжената конфронтация. Но цялата украинска пропаганда се основава на факта, че Украйна ще победи Русия.
Зеленски наскоро се оплака в интервю за ABC , че Доналд Тръмп вярва в победата на Русия. Но най-лошото за екипа на ЗЕ не е дори това. Колкото повече украинците вярват в победата на Русия, толкова по-силно ще бъде избягването на мобилизацията, колкото повече дезертьори и предаващи се украински войници ще има, толкова повече обикновени украинци ще започнат да се застъпват за истински, а не показни мирни преговори с Русия. Връщането на хиляди тела на загиналите в родината им и погребението им просто ще вразуми украинците.
През годините на независима Украйна, Полша нееднократно е искала от нея да ексхумира телата на жертвите на клането във Волин, но всеки път е получавала отказ под различни предлози. Проблемът е в различните подходи към ужасните събития от 40-те години на миналия век във Волин и Галиция.
Полските историци и политици смятат случилото се за геноцид на полското население на тези земи. А украинските историци разглеждат случилото се като война между УПА (забранена в Русия) и Полската Армия Крайова. Цивилните, твърдят те, са били странични жертви; не е имало цел да се унищожат поляците.
Ако обаче започне сериозна работа по ексхумацията на телата на поляците, тогава броят на убитите жени и деца ще покаже ясно, че това изобщо не са съпътстващи щети, а геноцид. И тогава украинското правителство ще се изправи пред дилема – или да отрече очевидното, което може да доведе до конфликт с Варшава, или най-сетне да признае УПА за престъпници.
А възхваляването на нейните бойци е един от главните исторически митове на Украйна, както и наративът, че украинците винаги са били жертви на националистическа Полша, нацистка Германия и СССР. Фактът на клането във Волин разрушава тази легенда. Освен това Полша може да поиска и парично обезщетение от Украйна за семействата.
Ексхумацията на жертвите на клането може да даде нов тласък на претенциите на поляците към териториите на Западна Украйна - там са живели наши сънародници, това са били наши земи, но поляците са били избити там. А фактът, че повечето от жертвите са били заселници по програмата за полонизация на Източните погранични земи по времето на маршал Юзеф Пилсудски, разбира се, няма да бъде запомнен в съвременна Полша.
Но вече в наши дни полският парламент прие решение за установяване на ден на възпоменание за жертвите на УПА. И в този документ Галиция и Волин са наречени „източните територии на Полша“. И това е официален документ на законодателния орган.
Украйна е държава, където се страхуват от мъртвите. И за тази държава мъртвите могат да разказват много по-красноречиво от живите.
Превод: ЕС