/Поглед.инфо/ Данните са от представително за пълнолетното население на страната проучване, проведено от Агенция СОВА ХАРИС в периода 9-11 юни 2025 г. сред 1000 български граждани по метода на стандартизираното телефонно интервю. Изследването е реализирано със собствени средства.

Според получените резултати сред българското общество в момента преобладават негативни нагласи за приемането на еврото през 2026 г. Хората се разделят в съотношение 2:1 в полза на отлагането на това важно решение, пряко касаещо нашия бит. Резултатите сочат, че информационната кампания на управляващите не убеждава повечето българи. Доверието между масовия избирател и управляващия елит се е изгубило – хората не вярват и не стоят зад предложенията, идващи от върховете на властта. Проучването показва, че в този момент българското общество не е готово да приеме еврото през 2026 г. с ясна обществена подкрепа.

Българите, които смятат, че с отмяната на лева държавата губи идентичност (60,1%) са около два пъти повече от тези, които са на мнение, че с появата на български символи върху европейската валута ще се спечели идентичност (29,8%). Запазва се количествената пропорция между двете оформили се групи. Социалните характеристки на съмишлениците от двата полюса са показателни – преобладаваща част от по-възрастните хора и тези с по-ниско образование срещу хората в активна възраст и градската среда.

По въпроса за провеждането на референдум за влизането на страната в Еврозоната от 01.01.26 г. се оформя още по-категорично мнозинство – 64,5%. Формите на пряка демокрация отдавна са в дневния ни ред и заобикалянето им носи негативи на отговорните фактори. Явно общественото търпение е изчерпано, страховете в обществото са обострени и гражданите желаят да имат пряк достъп до взимането на важните за държавата решения. Безспорно е, че присъединяването ни към Еврозоната е решение с изключителна важност за всички нас. Според категорично мнозинство от 68,7%, референдум по този въпрос е трябвало да бъде проведен още в началото на процеса. Според общественото мнение, пропускът в миналото обаче не отменя необходимостта от провеждане на референдум в настоящия момент. Данните показват ясно, че българското общество не просто е против еврото в настоящия момент, а и настоява да има право на пряко участие в решението чрез референдум. Игнорирането на тази нагласа би било стратегически рисковано както за вътрешната политика, така и за имиджа на процеса по присъединяване към Еврозоната.

В началото на прехода българската нация беше обединена относно европейския път на развитие и това доведе до редица успешни постижения. От данните може да се направи извода, че в момента обществото ни е разединено. Евроатлантизмът вече няма еднозначно съдържание. Проблемите в страните, които имахме за пример, предизвикват редица съмнения в политическия курс на техните елити и разколебават вярата в правилността на техните решения. Разби се единството в западните общества, а това води до разделение и у нас. Като цяло, обществото е разколебано и разделено по темата за дългосрочната посока на България. ЕС вече не е безспорен модел за развитие в очите на българите, а идеята за алтернативен път придобива легитимност. Това е сигнал към политиците, че дебатът за посоката на страната не е приключил – той тепърва започва.

Протестите в подкрепа на провеждането на референдум за влизането ни в Еврозоната от 01.01.26 г. се одобряват от болшинството граждани. 53,3% подкрепят напълно, а още 10,8% подкрепят с известни условности. Против протестите застават 22,6% от пълнолетното население на страната. Гражданската подкрепа за протестите в защита на референдум за еврото е силна и масова. Пренебрегването й би задълбочило кризата на доверие между институции и граждани. Този резултат изпраща ясен сигнал към управляващите: обществото не иска едностранно институционално решение за Еврозоната.

Проучването не отчита съществени промени в електоралните нагласи спрямо установените на последните парламентарни избори. Вероятно липсата на предизборна обстановка води до задържане на статуквото. ГЕРБ-СДС продължават да са първа политическа сила с подкрепа от 25,0%. Забелязва се тенденция на покачване на опозиционните политически сили. На това се дължи и излизането на „Възраждане“ на второ място (14,4%) с минимална преднина пред ПП-ДБ (13,9%). ДПС Ново Начало (8,7%) се утвърждава като четвърта политическа сила, като може да се предположи съществуването и на скрит вот за тях от подкрепящите ги малцинствени групи. Останалите парламентарно представени партии „БСП Обединена левица“, „Алианс за права и свободи“, „Меч“, „Величие“ и „Има такъв народ“ стоят над чертата за влизане в българския парламент. Може да се отбележат стабилизация при „БСП Обединена левица“ и спад при „Има такъв народ“.