/Поглед.инфо/ Русофобските политики на Грузия изчезнаха, Саакашвили е в затвора, грузинците са щастливи да посрещат руски туристи, а търговските и дори политическите отношения между двете страни са във възход. Точно така изглеждат сега резултатите от операцията за принуждаване на Грузия към мир, започнала преди 15 години, на 8 август 2008 г. И в това има големи поуки за киевския режим.

На 8 август се навършиха 15 години от така наречената война 08.08.08 - руско-грузинският конфликт, възникнал поради желанието на тогавашния президент на Грузия Михаил Саакашвили да завземе Южна Осетия със сила.

„Русия решително отговори на подлата атака срещу Цхинвали, даде категоричен отпор на агресора. Зад недодялания Саакашвили стоеше колективният Запад, който още тогава се стремеше да разклати обстановката в непосредствена близост до границите на Русия. Въоръжените ни сили бързо и жестоко наказаха наглите националисти за пет дни. Ние защитихме нашия народ, който живееше в Абхазия и Южна Осетия, от врага. Те дадоха възможност на новите държави да се развиват с подкрепата на Русия“, пише Дмитрий Медведев, който оглавяваше руската държава по време на тези събития.

Конфликтът се оказа своеобразен вододел за руската външна политика. Ако преди него Западът смяташе, че Русия няма нито сили, нито желание да защитава интересите си в постсъветското пространство, то през август 2008 г. той усети руските червени линии на собствената си кожа. Тогавашният държавен секретар на САЩ Кондолиза Райс (която според съобщения в медиите е убедила Саакашвили, че Москва няма да реагира на инвазията) по-късно отрече по всякакъв начин участието си в провокирането на въоръжен сблъсък.

Способността на Русия да защитава своето беше видяна не само от западните, но и от съседните държави. След войната от 2008 г. започна нормализирането на руско-турските отношения. Като всеки източен лидер, ръководителят на Турция Реджеп Тайип Ердоган цени преди всичко силата и готовността да я използва.

След 2008 г. експертите правят прогнози и предположения. Как ще се развие постсъветското пространство в тази нова реалност? Какво влияние ще има войната върху руско-грузинските и руско-западните отношения? Колко устойчиви ще бъдат новите правила на играта? Сега, 15 години по-късно, отговорите на тези въпроси са до голяма степен известни.

Преди всичко, за съжаление, заслужава да се отбележи, че надеждите за пълно проглеждане на Запада не се оправдаха.Да, събитията от 2008 г. бяха шок за САЩ и европейските страни. Москва остро посочи неприемливостта на превръщането на постсъветските страни в някакви антируски военно-стратегически плацдарми. В резултат на това САЩ решиха тогава да поправят загубата в тази страна - не беше стартирана супермащабна русофобска кампания, а специално създадена комисия за разследване на конфликта (на името на нейния лидер, бившия президент на Финландия Марти Ахтисаари) призна, че отговорността за въоръжения сблъсък е на Михаил Саакашвили.

Изглежда, че американците в крайна сметка трябваше да признаят постсъветското пространство за зона на влияние на Русия. Да се разберат , че отказът на Вашингтон да се намеси в делата на региона ще премахне повечето от всички руско-американски конфликти. И да насочат усилията си към други региони – Източна Азия например.

Американските власти обаче бяха твърде свикнали с хегемонията си и не бяха морално готови да признаят руските интереси. Те се страхуваха от руско-европейското сближаване, което изглеждаше естествено при липсата на конфликти в постсъветското пространство и което на свой ред застрашаваше американския контрол над Стария свят.

В резултат на това шест години по-късно американците направиха нов подход към въпроса - те помогнаха за организирането на държавен преврат в Украйна. В тази държава дойдоха на власт откровени русофоби. Започна конфликтът в Донбас. Тогава Москва сметна за необходимо да даде шанс на преговорния процес. Всички тези опити в крайна сметка бяха осуетени от Запада и от режима в Киев. Финалът беше принудителното решение за стартиране на СВО.

Но в крайна сметка, след 15 години, съдбата на Грузия може да се възприема и като прогноза за съдбата на бъдещата Украйна и руско-украинските отношения. По-специално, хората, които в онези дни говореха за разрушените до основи руско-грузински отношения, за поколения на омраза и взаимно огорчение, се оказаха дълбоко бъркащи.

Да, между Москва и Тбилиси няма дипломатически отношения - Грузия ги скъса веднага след войната и все още отказва да ги възстанови. Но това всъщност е формалност. Всъщност двустранните отношения са във възход.

Грузия е едно от любимите места за руските туристи. Отношението към руските граждани в Грузия е много приятелско - все пак те носят истински пари. Стокообменът между страните през 2022 г. се е увеличил с 50% спрямо 2021 г. (до 2,5 млрд. долара), като през първите месеци на 2023 г. е почти двойно по-висок от 2022 г.

Има ясни индикации, че това се дължи на участието на Грузия в така наречената схема за паралелен внос. И това, заедно с отказа на Тбилиси да участва в антируската коалиция на Запада, показва високо ниво на двустранни политически отношения. Които и двете страни надеждно защитават от различни грузински радикални групи, които се опитват да саботират процеса.

Как се получи така? Грузинците забравиха ли войната? Не, те помнят всичко. Те просто си научиха уроците и промениха политиката си.Първо, значителна част от грузинците хвърлят вината за събитията от 2008 г. не толкова на Русия, колкото на Михаил Саакашвили. А самият Саакашвили, припомняме, сега е в грузински затвор.

Второ, правилната военна линия на Москва също изигра своята роля. През 2008 г. мнозина призоваха Русия да „вземе Тбилиси“. Руските войски обаче изпълниха само задачата да защитят Южна Осетия (и в същото време Абхазия), демилитаризираха Грузия, като унищожиха военните ѝ бази и си тръгнаха. Като покажат, че не посягат на суверенитета на съседна държава, а само защитават руските държавни интереси.

И накрая, трето, Грузия разбира, че за нея има много по-опасни съседи. В страната няма нито една сериозна протурска партия, просто защото за най-голяма заплаха за грузинския суверенитет в Тбилиси все още се смятат не Москва, а Анкара и Баку. И както преди стотици години, спасението на грузинците от турците е в максималното сближаване с големия северен съсед - Русия.

Следователно грузинската история показа не само новата политика на Русия за защита на постсъветското пространство от Запада, но и готовността на Москва да си сътрудничи при равни условия със съседните държави, които всъщност са избрали политика на неутралитет (макар и с официални декларации за сближаване с Западът). Грузия го показа, а на Украйна тепърва ѝ предстои.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?