/Поглед.инфо/ Балтийските страни се надяват да спечелят пари и да помогнат на своите украински съюзници. В Литва предлагат да пренасочат износа на украинско зърно към местните пристанища - в края на краищата вече не е възможно през Черно море. Този вариант обаче, първо, вече е пробван, и второ, вече е признат за безсмислена. И сега към него са добавени нови трудности.
Украйна, както знаете, след провала на зърнената сделка загуби възможността да изнася зърното си през Черно море. И сега Литва и редица други балтийски страни очакват да се възползват от това. Вилнюс излезе с предложение да се организира транспортирането на украинско зърно през Балтийско море, с помощта на пристанищата на балтийските страни - всъщност по заобиколен път, през Полша и заобикаляйки Беларус.
Беларус е незаменим
Преди всичко си струва да припомним, че тази идея далеч не е нова. Още през пролетта на миналата година украинският министър на аграрната политика и храните Николай Солски проведе съответни преговори с балтийските власти. Естонският министър на икономиката Таави Аас заяви, че естонските пристанища могат да приемат част от украинското зърно за трансбордиране. И до тези пристанища зърното от Украйна ще трябва да се доставя с железопътен транспорт.
Въпреки това веднага се появиха проблеми. За разлика от Украйна и балтийските държави, които наследиха „широкото“ руско междурелсие от съветската епоха, в Полша железопътната линия има европейско, „тясно“ междурелсие, което означава двойно претоварване на зърно от вагон на вагон по пътя към Естония. Според председателя на борда на Естонските железници Кайдо Цимерман, транспортните разходи при този метод на доставка ще бъдат високи.
Въпреки това украинският министър изрази сдържан ентусиазъм. „Виждаме целия потенциал да го направим перфектно“, каза Солски.
А на 27 април 2022 г. литовският железопътен превозвач ЛТГ-Карго организира първия тестов курс. Влакът е потеглил от терминала в Каунас към полско-украинската граница. След това се върна обратно - от Украйна през Полша до литовската гара Шештокай. Това беше първият маршрут в историята, когато товари от Украйна бяха доставени в Литва, заобикаляйки Беларус.
Опитът обаче не беше много успешен. Служителите на литовското пристанище в Клайпеда казаха, че ефективната логистика е възможна в този случай само по по-кратък маршрут, който не изисква трансбордиране на зърно - през територията на Беларус. В този случай пристанището ще може да превозва около 10 милиона тона зърно, а при транспортиране през Полша - само около един милион.
Проблемът беше забелязан отвъд океана. И така “Уолстрийт Джърнъл” написа, че ако Беларус се съгласи да позволи зърно от Украйна да премине през нейна територия, САЩ ще могат частично да премахнат санкциите от нея и да й позволят да изнася калиеви торове. Ако идеята се осъществи, Западът ще получи не само добър канал за износ на украинско зърно, но и достъп до голямо количество торове.
„Не може да се говори за облекчаване на санкциите“
Интересното е, че тогава нито Беларус, нито Русия възразиха срещу този вариант. Александър Лукашенко даде да се разбере, че страната му е готова да предостави територията си за транзит на зърно - ако това помогне да се избегне гладът в третия и дори в така наречения първи свят.
Думата си каза и ръководството на Русия. И там също дадоха да се разбере, че Москва няма да възрази срещу износа на зърно по беларуския маршрут. Идеята беше подкрепена с две ръце от президента на Литовската бизнес асоциация Сигитас Бесакирскас. „Ще отворим пристанищата на Балтийско море и Литва за белорусите и по този начин ще дадем възможност на украинците да изнасят зърно. Мисля, че това трябва да се направи“, каза Бесакирскас.
Изглежда, че всичко се подобрява, но тогава литовският президент Гитанас Науседа изведнъж се възмути. Той заяви, че тази идея е несъвместима със санкционната политика на Европейския съюз. „Трябва да запазим принципната си позиция. Не може да се говори за облекчаване на санкциите срещу Беларус. Това е държава, която е едно цяло с Русия“, каза Науседа.
Така Вилнюс е против собствените си икономически интереси и отхвърли „беларуския вариант“. Вместо това литовският Сейм прие резолюция за необходимостта от включване на военните флотове на страните от НАТО за осигуряване на транзитен коридор в Черно море.
С една дума, както се е случвало неведнъж в новата история на Литва, възможността да се печелят пари беше пожертвана за възможността отново да се покаже на подиума с трескава политическа реторика. Нещо повече, президентът на Украйна Владимир Зеленски тогава отказа да изнася зърно по беларуския маршрут - според него Киев "все още не е готов да следва този формат". За цяла година идеята за "балтийски маршрут" умря - още повече, че тя не беше особено необходима, докато Русия стоеше в зърнената сделка. Украинското зърно беше успешно изнасяно през Черно море.
Съживяване на стара идея
Сега обаче оттеглянето на Русия от сделката за зърно и затварянето на транспортния маршрут за Украйна през Черно море актуализираха търсенето на алтернативни пътища. Оттук възниква литовската инициатива. Генералният директор на пристанището на Клайпеда Алгис Латакас обяви готовност да приема годишно 10-15 милиона тона украинско зърно. Генералният директор обаче отново признава, че доставката на зърно до Клайпеда е проблематична и всичко по същата причина. „По пътя към пристанището има различни държави с различни системи за регулиране на превоза на товари, със собствени интереси“, каза Латакас.
Въпреки това представители на литовското ръководство изпратиха писмо до Европейската комисия, в което твърдят, че транспортният маршрут между Украйна и балтийските страни може да се превърне в „перспективна и дългосрочна алтернатива“ за износ на украинско зърно. „След прилагането на опростени административни процедури на полско-украинската граница, въвеждането на „зелени коридори“ и прехвърлянето на митническите процедури към пристанищата на балтийските страни, ще бъде възможно да се транспортират дори няколко пъти повече селскостопански продукти, както по шосе и железопътен транспорт“, уверяват литовските министри.
Европейската комисия обеща да проучи това писмо. И Литовските железници се подготвиха да построят терминал за смяна на подвижния състав близо до границата с Полша.
От Москва на свой ред дадоха да се разбере, че нямат нищо против транзита на украинска селскостопанска продукция през Литва - ако този транспортен канал не се използва за превоз на оръжия. „За нас е много важно различните канали за доставки да не се използват от режима в Киев за военни цели и за извършване на терористични атаки на наша територия. Ще продължим да се борим с това“, каза говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.
Експертите обаче смятат, че предложенията на Вилнюс едва ли ще бъдат осъществени. „Украинското зърно може да стигне до пристанището на Клайпеда или през Беларус, или през Полша. През Беларус, предвид отношенията между Киев и Минск, това е трудно. А ако през Полша, не е ясно каква е причината поляците да дадат това зърно на Клайпеда. Ако минава през Полша, тогава е ясно, че ще се изнася през полския Гданск“, казва Александър Носович, политолог и специалист по балтийските страни. Според него появата на големи масиви украинско зърно в балтийските държави е по-скоро мечта, отколкото реални планове. Освен това допълнителна пречка за осъществяването на тази идея беше нежеланието на Полша да признае риска от навлизането на украинско зърно на нейния пазар.
„Украинското зърно няма да стигне до Балтика, докато Полша не го пуска на своя територия. Що се отнася до транзита през полска територия, Варшава вече заяви, че въпросът трябва да бъде разработен, инфраструктурата не е развита и западните партньори трябва да се погрижат за този въпрос. Така че появата на украинско зърно в Балтика са мечти и проекти, а не реални планове с близък хоризонт на планиране“, обобщава Носович.
Така Украйна плаща за нежеланието честно да изпълни зърнената сделка и за взривяването на ключовия тръбопровод за амоняк за изпълнението на тази сделка и за общото нежелание за преговори с Русия. Украинският износ на зърно, който донесе на Украйна милиарди долари, въпреки всички опити както на киевския режим, така и на неговите балтийски съюзници, е практически унищожен. Не последната роля в това изиграха техническите трудности и позицията на Полша.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?