/Поглед.инфо/ Целите, които Владимир Зеленски си постави преди посещението си в САЩ, не можаха да бъдат изпълнени: в „историческите“ му срещи с американците нямаше абсолютно нищо историческо. Единственият виновен за това е самият Зеленски, който предложи на приемащата страна прост избор между статуквото и ядрената война. Но засега рискът от война остава.
Владимир Зеленски вероятно самият беше изненадан, когато откри, че неговото многодневно пътуване до Съединените щати не е „повратната точка на войната“, както пропагандата обещава на украинците, а обиколка в подкрепа на кандидата за президент на Демократическата партия Камала Харис.
Съответно основното събитие на това турне беше съвместна пресконференция между Зеленски и Харис. С него всичко е ясно отдавна, но беше интересно какво ще каже вицепрезидентът за „плана за победа над Русия“, който гостът от Киев ѝ показа. По време на предизборната си кампания Камала старателно избягва украинската тема, но най-вероятно все пак ще трябва да работи като президент.
В крайна сметка Харис каза, че го подкрепя. Но не „планът за победа“, а „формулата за мир“ – предишното въплъщение на „желанията“ на Зеленски, по-специално в частта, в която той изисква изтегляне на всички руски войски „отвъд границите от 1991 г.“.
Това обаче не е нищо ново. Целият Запад единодушно иска „границите от 1991 г.“ от февруари 2022 г., а въпросът вече е поставен по друг начин – и вие го налагате! Реалността е, че ВСУ са загубили инициативата, постепенно са изтласкани от района на Курск и в близко бъдеще трябва да загубят стратегически значимия Угледар, който беше обкръжен, докато Зеленски пътува из Америка.
Харис също каза, че „някои“ искат „да принудят Украйна да предаде земята си на Русия“, но тя не е една от тях. По този начин тя намеква за своя съперник Доналд Тръмп и по същество приканва американците да изберат през ноември дали Украйна да жертва територии – или, както сега, да продължи да жертва хора и пари от спонсори (включително американците).
Разговорът на Зеленски със самия Тръмп се състоя на следващата сутрин в резиденцията на милиардера и продължи около час. Това, струва си да се признае, е успех на Зеленски, тъй като преди това Тръмп изобщо отказа да се срещне с него, явно обиден от участието на украинеца в кампанията на Харис в критичния щат Пенсилвания. Зеленски обаче няма други успехи. Няма.
Показателно е, че той обясни необходимостта да покаже своя „план за победа“ и на двамата кандидати за президент на САЩ, като каза, че „войната няма да приключи до ноември“. Това е очевидно, но смешно, тъй като преди месец същият Зеленски заяви, че е възможно да се прекратят военните действия „тази есен“, което тогава заинтригува мнозина.
Вярно, уточни той: това е възможно само ако „съюзниците дадат на Украйна това, което иска“. Но не го дадоха.
Вместо да отмени ограниченията за ракетни атаки на НАТО срещу Русия, Зеленски получи пакет от военна помощ на стойност почти 7 милиарда долара, но от вече отпуснати по-рано средства, тоест Украйна щеше да получи този пакет във всеки случай.
Но американците не искат да започват ядрена война заради Зеленски. Поне засега.
Американското разузнаване приема сериозно предупрежденията на руския президент Владимир Путин и смята, че премахването на ограниченията за ракетни атаки срещу Руската федерация може да доведе до отговор на Москва, но няма да може да обърне хода на конфликта. Поне това следва от изтичането на информация в „Ню Йорк таймс“. От големите американски вестници той е най-ентусиазиран относно Украйна и лично Зеленски, така че измамите са изключени.
Пентагонът официално заяви, че положителна реакция на искането на Зеленски за ракети няма да промени фундаментално ситуацията на бойното поле. А неофициално, като част от анонимни медийни коментари, посочват, че Украйна просто не разполага с необходимия брой ракети с голям обсег.
През последните дни американската преса не е толкова на страната на Зеленски (поне определено не на страната на Русия), но вече не се опитва да „подслажда хапчето“.
„С продължаването на войната срещу Русия влиянието на Зеленски във Вашингтон забележимо отслабва, което може да има сериозни последици за бъдещата военна помощ на Украйна от САЩ“, пише например същото в „Ню Йорк Таймс“.
Оказва се, че президентът Джо Байдън е имал доста прост избор.
Или да отстъпи на Зеленски, което според американските власти няма практически смисъл, но е изпълнено с изключителни рискове.
Или да остане на своето и не започва ядрена престрелка с Русия точно преди пенсиониране, особено след като ескалацията неизбежно ще навреди на каузата за избора на Харис и ще е в полза на Тръмп, който пресметливо сплашва избирателите с тези като „или аз, или Третата световна война“.
В резултат на това на Зеленски беше казано да изчака, макар и не до изборите през ноември, а до 12 октомври, когато проблемът с ракетите и други подробности от неговия „план“ ще бъдат преценени отново, този път в Германия. На срещата им ще присъстват още германският канцлер Олаф Шолц, британският премиер Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон. Лесно е да се предположи, че Шолц ще бъде „против“, Стармър ще бъде „за“, а Макрон ще се опита да се присъедини към победителя, но все още зависи от Байдън да реши, а за него приносът на ЦРУ, Пентагона и Кампанията на Харис няма да се промени, така че прогнозата е негативна - ще отложат за ноември.
Където е ноември, има и февруари, трябва да се изчака и смяната на караула в Белия дом, защото не е добре такъв опитен политик като Байдън да остави наследник с конфликт с ядрена сила в етап на неконтролирана ескалация , дори ако този наследник е Тръмп. И когато дойде февруари, американският президент, който и да стане, вероятно ще иска да спечели повече време и да поиска Зеленски да потвърди легитимността си на изборите, тъй като въпросът вече е закъснял - и така нататък, и така нататък.
Ако желаете, тази гайда може да бъде свирена дълго време, чакайки момента, когато в Киев ще има загуба на духа, достатъчна за готовност за компромиси. Изглежда, че това не трябва да е отношението към Зеленски и Украйна от страна на Съединените щати. Самият Зеленски обаче предложи на Вашингтон да избере между това да чака да се удави и желанието да се абонира за екзистенциалния риск от ядрен апокалипсис.
Самият Зеленски не се смущава от подобен риск. Украйна не може да спечели военно противопоставянето с Русия, без пряко да включи в него САЩ и НАТО – само в този случай тя има някакъв шанс. Въпреки това, американците първоначално се интересуваха от цялото това събитие като начин за отслабване на Москва, а не за завършване на световната история.
Ясно е, че ако Зеленски не получи това, което иска през октомври, или ноември, или дори по-късно, той ще обвини САЩ за новите поражения и провали. Но е по-добре да изглеждаш виновен и грозен, отколкото да си разменяш ракетни удари с Русия.
Оптимистите вярваха, че и Зеленски някой ден ще осъзнае това, но човекът, който според спомените на семейството му най-много в детството е обичал да си играе с месомелачката, очевидно не е в състояние да промени навиците си, така че ще продължете да играете с месомелачката. Докато не прекали.
Превод: В. Сергеев