/Поглед.инфо/ Руското командване не иска да изоре украинските градове, където нацистите и някои части от въоръжените сили на Украйна поставят системи "Град", минохвъргачки и артилерията в гъсто населени жилищни райони. Редовните преговори между Киев и Москва, проведени край Гомел (Беларус), обаче не дадоха резултат. Алексей Арестович, съветник на ръководителя на кабинета на президента на Украйна, още преди преговорите „обясни“ на тези, които не разбират: „Ние ще преговаряме за условията, които предложихме, а не те”. Арестович нарече условията на Москва "арогантни". Ръководителят на руската делегация на преговорите Медински каза, че „са открити определени точки, по които могат да се прогнозират общи позиции“. Страните дори се договориха да се срещнат в следващите дни. Класическо дежавю: 8 години подред Украйна възприема Минските споразумения, които нареждаха да живеят дълго време, по абсолютно същия начин, без да възнамерява да ги изпълнява.
В Киев откровено признават, че се нуждаят от преговори с Руската федерация само за да протакат, изчаквайки оръжията от Запада да пристигнат по суша (небето е блокирано, украинските летища са разрушени).
Достатъчно желаещи да налеят масло в огъня в Европа. Дори Словакия, която съществува днес благодарение на СССР, който счупи врата на Хитлер, реши да достави на Украйна 12 000 мини с калибър 120 мм, 10 000 тона бензин и дизелово гориво и 2400 тона авиационен керосин. Белгия ще достави 2000 картечници и 3800 тона гориво. Полша, според същия Арестович, ще достави минохвъргачки, боеприпаси, противотанкови системи “Джавелин” и 10 000 щурмови карабини “Грот”.
Киевският режим или не разбира, че ситуацията се е променила, или умишлено си затваря очите пред факта, че колоните с оръжия от Запада ще бъдат унищожени веднага щом преминат границата с Украйна. Изкривеното съзнание на киевските управници вече се доказва от факта, че министърът на отбраната Алексей Резников публикува призив към руските войници, обещавайки на всеки 5 милиона рубли за капитулация. Странно защо не и долари.
Но най-пагубното е, че Руската федерация все още губи информационната война. Да не говорим за "Киевския призрак", който първо "свали" 6 руски самолета, а сега 10, или за докладите на Министерството на отбраната на Украйна, от които не става ясно защо украинските воини не са сега покрайнините на Москва.
Главният прокурор Ирина Венедиктова току-що разпространи отвратителна лъжа под маската на информация: че на 27 февруари руски диверсанти „разстреляха семейство с три деца в Киев, починали са родителите и една от дъщерите, която е учила в 4 клас. Всъщност джипът със семействотое стрелян по улиците на Киев от въоръжените части на териториалната отбрана, която „позна” руски диверсант в киевския шофьор. За това има неопровержими доказателства, които обаче не представляват интерес за никого.
Друга лъжа е митичното ликвидиране на украинските граничари на остров Змийски. Зеленски погреба предварително 13 граничари и посмъртно ги удостои всеки със званието “Герой на Украйна”. Украинските медии се насладиха на историята, позовавайки се на аудиозапис, монтиран в кабинета на президента, но в крайна сметка 82 души (граничари и морски пехотинци), които се предадоха, бяха отведени в Севастопол.
Неприятният факт е, че огромната скъпа руска информационна машина, която би трябвало да работи за украинската целева аудитория, работи слабо. Десетки руски медии улавят фалшификати, разпространявани от украинска страна.
Самотници като Анатолий Шарий и Татяна Монтян предават на живо и разказват какво се случва в Украйна, разпространявайки обективна информация (първият е подчертано неутрален, втората със сериозни емоции). Юрий Подоляка и Михаил Онуфриенко анализират и коментират по-задълбочено ситуацията.
Тази информация и тази аналитика трябва да се използват систематично от централните руски телевизионни канали. Но не! В продължение на 8 години мозъците на жителите на Украйна, включително милионите руснаци, бяха толкова старателно (и успешно!) промивани, че дори в Харков или Одеса местните жители дори не смеят да си помислят да повтори изземването на местната администрация според към сценария от 2014 г. Гражданите са се превърнали в обект: те са свободно грабени от въоръжени мародери, които по заповед на киевските власти са получили автомати от военните складове.
Гледайки как Арестович се разпорежда, си спомняме Паустовски: „Предишния ден из града бяха залепени съобщения от коменданта. В тях с епично спокойствие и пълна липса на хумор се съобщи, че Петлюра ще влезе в Киев начело на правителството – Директорията – на бял кон, подарен му от жмеринските железничари. Не се разбра защо железничарите на Жмерински са дарили на Петлюра кон, а не влак или поне дрезина. Петлюра не измами очакванията на киевските камериерки, търговци, гувернантки и магазинери. Той наистина влезе в завоювания град на доста кротък бял кон..."
Превод: В. Сергеев