/Пголед.инфо/ „Успехите“ на украинското контранастъпление, което вече два месеца се удря в руската стена, разбивайки резервите, подготвени от НАТО, предизвикват известно безпокойство в правителствата на Алианса. Така италианският министър на отбраната Гуидо Крозето с дълбока въздишка призна, че при такива успехи военните действия могат да бъдат прекалено проточени и може би ще е необходимо да се прибегне до политическо, а не военно решение на конфликта.
Разбира се, Италия е красива страна, но тя не решава нищо в световните дела. Но като симптом на протичащите процеси изказването на министъра е любопитно. Така да се каже, военното решение е първата линия на защита на Запада, а политическото е втората. Всъщност ръководството на страната ни през цялата година и половина на специалната военна операция подчертава, че предпочита политическите, а не военните методи. Но лидерите на НАТО, САЩ, ЕС през цялото това време твърдят точно обратното: само „победа на бойното поле” и нищо друго.
Но дори Западът да се примири с неизбежността на прекратяването на войната, ще се разберем ли с него в разбирането на смисъла на едно политическо решение?
Първото нещо, което е тревожно е, че г-н Крозето смята, че политическо решение би било в ущърб на свободата и демокрацията. Явно е изтъркано да припомняме Оруел при всеки повод, но как иначе? Ще нарани ли мирът свободата да прославят Бандера и демокрацията за нацистите? Може би. Но кой би могъл да си представи, че за Запада, включително за уж културната държава Италия, това ще се превърне в ценност?
Днес минималната задача на НАТО е окончателно да откъсне Украйна от Русия в така наречените граници от 1991 г. Основното обаче е да се откъсне, да се начертае непреодолима граница между народите, които съвсем наскоро съставяха една държава. Да се осигури анексирането на Украйна от Запада.
Но това е „първата линия на защита“, там биха нарекли ясна победа - поне на първия етап от конфронтацията с Русия. Ако все пак такъв нежелан и „недемократичен“ компромис трябва да бъде направен, какво точно ще бъде предметът на този компромис: статутът на цяла Украйна или съдбата на отделни територии?
Струва ми се, че териториите са това, което Западът е готов да отстъпи на първо място и със сигурност ще отстъпи, щом разбере, че те не могат да бъдат окупирани с военна сила. Но не при условията на окончателен мир, а при условията на примирие, произволно дълго, но не обвързващо никого с нищо.
В същото време Западът ще се възпира докрай по въпроса за неутралитета на останалата част от Украйна. Поддръжниците на нашата "партия на мира" отдавна рекламират това като "корейски вариант", уж неизбежен и приемлив за всички. Струва си да припомним, че „корейският вариант“ е 70 години редовни въоръжени провокации, но в същото време никой не се опита да превърне корейците от двете страни на разделителната линия в китайци или японци през това време. Ситуацията в Украйна е съвсем различна. Освен това много по-поучителен за нас е опитът от Минските споразумения, които нито Украйна, нито европейските страни-гаранти се сетиха да изпълнят.
Ново споразумение от този вид ще означава, като се има предвид насищането на Украйна с оръжия, постоянни провокации с ракети с голям обсег и безпилотни самолети, като ще пострадат не само Донецк или Нова Каховка, но и Москва - точно в режима, в който това се случва сега.
Що за примирие ще бъде онова, на което Западът теоретично може да се съгласи някъде до края на тази година? Това означава: жертвайки част от териториите си, останалата част от Украйна се заколва, одира, сготвя по натовска рецепта и сервира. И можем да сме сигурни, че в този случай в района на Суми и Чернигов ще се появи плацдарм на НАТО за атака срещу страната ни.
Но именно това е заплахата, в отговор на която Русия стартира СВО. Следователно принципите на компромиса за нас изглеждат диаметрално противоположни. Всяко говорене за територии е второстепенно спрямо статута на Украйна като цяло. С други думи: вземете от Украйна оцелелите оръжия и спрете да говорите за приемането й в НАТО.
По някаква причина Западът изобщо не чува, когато Русия декларира фундаменталния си интерес: независимостта си е независимост, но военна заплаха за нас не трябва да идва от териториите, които са били част от нашата държава. Всъщност такава заплаха вече е агресия. И това се отнася не само за Украйна.
Всъщност, когато става въпрос за държавите в техния клуб, Западът разбира добре тази концепция. Свеж пример. Веднага след като превратът в Нигер беше извършен, Еманюел Макрон вече беше готов да защити с всички средства, до военна сила, първо, френските граждани в тази страна, и второ, френските интереси.
Е, гражданите са свещено нещо. Но какви са интересите? Нигер през 1884 г., на конференция на колониалните хищници, е включен във френската зона на влияние. След това Франция го завладява. И през 1960 г. тя уж го пуска на самостоятелно плаване. Оттогава изминаха повече от 60 години и се оказа, че Франция има някои интереси в Нигер, които оправдават военна намеса. Франция има интереси в редица държави, които по никакъв начин не са свързани с нея нито етнически, нито географски, откъдето просто вади печалби. Великобритания, която вече не е господарка на моретата, има интереси към далечните и ненужни Фолкландски острови. Интересите на САЩ изискват в Куба и Венецуела да заседават послушни правителства, а за неподчинение следват санкции и заплахи. В същото време на Русия се отказват всякакви интереси извън нейната територия. И този отказ сам по себе си е акт на агресия.
Да издържиш украинско-натовския натиск на фронта докрай е половината битка. Не по-малко трудно ще бъде, когато искат да ни предложат „политическо решение“ под формата на размяна на територии за отхвърляне на фундаменталните ни интереси и в крайна сметка значителен дял от нашата субективност. Натискът за такова „политическо решение“ ще бъде силен и ще има много изкушения да се продадем евтино и да заменим една цел с друга. Вярвам обаче, че в предстоящата дипломатическа битка Русия ще успее да настоява на своето.
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?