/Поглед.инфо/ “Пет до седем системи Patriot от САЩ ще защитават индустриални съоръжения в Украйна. Те ще освободят небето, ще има настъпление напред", каза Зеленски в интервю за Си-Би-Ес в края на март. Но след няколко седмици исканията се увеличиха многократно: „Желателно е да има 25 комплекса “Пейтриът” с шест до осем батареи във всеки." какви трудности среща Западът, опитвайки се да задоволи украинските апетити?

Не е панацея

Киев получи първия си “Пейтриът” през април 2023 г. - след „ответни удари“ по енергийната структура в отговор на терористичната атака на Кримския мост, организирана от украинското разузнаване. Това обаче не промени много ситуацията: руските ракетчици все пак успяха да унищожат избраните цели.

Освен това американските системи за ПВО се оказаха уязвими - Министерството на отбраната многократно докладва за тяхното поражение. Това потвърдиха както западни журналисти, така и Киев.

Убедително доказателство, че редиците на “Пейтриът” оредяват, са последните успешни атаки срещу украинската електропреносна мрежа. В допълнение към няколко ВЕЦ, включително Днепърската, шест от деветте съществуващи ТЕЦ бяха извадени от експлоатация. Възстановяването на четири от тях ще отнеме години, съобщиха в Киев.

След това започнаха да валят молби за нови доставки. „В Украйна ракетите за “Пейтриът” и ИРИС-Т са изчерпани или унищожени“, заяви германският журналист Юлиан Рьопке. В Киев обясниха: ние сами не произвеждаме такива боеприпаси, само Западът може да помогне.

Трудности с доставките

Спонсорите обаче имат ограничен арсенал. Ирландският репортер Чей Боуз отбеляза, че Зеленски се е насочил към не по-малко от една четвърт от всички “Патриоти” в света и никой няма да посмее да направи такива доставки на ВСУ.

Експерти споделят възмущението му. „Това е огромен брой – самите Съединени щати имат само 15 дивизии „Пейтриът“, а те искат 25“, заяви пред “Дифенс Нюз” Марк Канчиан, пенсиониран полковник и анализатор в Центъра за стратегически и международни изследвания.

В Киев смятат собствените си искания за минимални.

Такива „минимални искания“ не са евтини за Запада. Една батарея “Пейтриът” е пункт за бойно управление, радарна станция, транспорт и пускови установки (до осем единици, всяка с по четири ракети), антенна мачта и комуникационен център и източници на захранване. В дивизиона има няколко батареи. Една струва около милиард долара, а една ракета струва от един до осем милиона в зависимост от модела.

Не е изненадващо, че съюзниците не бързат. Така Германия тази година се съгласи да прехвърли само още един комплекс - общо третият. Освен това в Берлин не уточниха за какъв брой пускови установки става дума.

Полша, Испания, Швеция, Холандия и Гърция имат “Пейтриът”. И никоя от тях няма желание да споделя. Поляците обясниха, че самите те имат нужда от това поради близостта си до зоната на конфликта. Холандия се позова на изчерпването на своите ресурси и изрази готовност да плати на тези, които решат да пожертват собствената си ПВО. Гърция изложи насрещни политически и финансови искания: гаранции за защита на САЩ от турската заплаха, замяна в случай на унищожаване на комплекса в Украйна и компенсация от пакета за помощ на Киев от 61 милиарда долара.

Бъдете в крак с търсенето

Разбира се, основният бенефициент в тази ситуация е “Рейтеън”, производителят. Но и тук има уловка.

Според ръководителя на корпорацията Том Лалибърти, само 12 носители напускат завода годишно. Зеленски иска 175-200 - и то веднага. Освен това има нужда от боеприпаси. Според Зеленски Русия е изстреляла 230 дрона и 130 ракети (крилати, балистични и хиперзвукови) по военни и инфраструктурни съоръжения в Украйна само през март. Това означава, че са необходими много муниции.

През 2018 г. “Локхийд Мартин” сглобява 350 ракети годишно и възнамерява да увеличи тази цифра до 500 до 2021 г. Планът е изпълнен със закъснение - през 2023 г. През 2024 г. искат да направят 550 с перспектива 650 до 2027 г. Това се дължи и на заплахата от конфликт в Тайван: няма достатъчно системи за противовъздушна отбрана и боеприпаси за тях дори за Украйна, да не говорим за конфронтацията с Китай.

А логистиката непрекъснато се усложнява. “Пейтриът” се произвежда от “Рейтеън”, ракетите му се произвеждат от “Локхийд Мартин”, двигателите му се произвеждат от дъщерно дружество “Харис Технолоджис”, а главите за самонасочване се произвеждат от “Боинг”.

Но поради последиците от пандемията и изобилието от поръчки няма достатъчно капацитет, така че трябва да привлечем други компании, включително чуждестранни. По-специално тази седмица “Рейтеън” подписа споразумение с испанската “Групо Оесия” за производство на компоненти за системи за противовъздушна отбрана в Испания.

На този фон особено наивно изглежда изявлението на посланика на Киев в САЩ Оксана Маркарова за готовността ѝ да започне производството на „Патриоти“ в Украйна. „Можем сами да произвеждаме поне значителна част от компонентите и дори крайния продукт“, каза тя. Показателно е, че германската “Райнметал” още през юли миналата година изрази намерението си „в рамките на три месеца“ да открие завод за бронирани танкове на териториите, контролирани от Киев. Всичко това остава само на думи.

Малко вероятно е Западът да успее рязко да увеличи производството на системи, така желани от режима в Киев. И въпросът за ефективността на “Пейтриът” в противопоставянето на руските ракети остава открит. В Москва ще засилят ударите по тила на ВСУ, за да усложнят снабдяването им. И без постоянен приток на боеприпаси и попълване на личния състав, фронтът не може да бъде задържан.

Превод: В. Сергеев