/Поглед.инфо/ Унгария на най-високо ниво повдигна въпроса за нарушаването на правата на закарпатските сънародници от украинските власти - от демонстративното унищожаване на национални символи до преследването на активисти. Будапеща вече си осигури моралната подкрепа на поне една от страните от ЕС. Каква е причината за непримиримостта на Киев към не най-голямото, макар и сплотено национално малцинство и до какво може да доведе това?

В петък официалният държавен глава на Унгария - президентът Каталин Новак нарече украинския закон за статута на националните малцинства неприемлив. Новак подчерта, че е повдигнала въпроса за закона по време на скорошно пътуване до Киев, както и в писмо до украинския президент Зеленски. Съдейки по контекста на изявлението на унгарския президент, той не е реагирал по никакъв начин на писмото.

Новак коментира редица инциденти напоследък. Така в района на закарпатския град Мукачево (на унгарски - Мункач), където живеят голям брой етнически маджари, бяха премахнати унгарски знамена от редица обществени сгради и бяха демонтирани надписи на унгарски език. Освен това е прекратен трудовият договор с директора на унгарското училище в Мукачево Ищван Шинк. Като цяло правата на 150-хилядната унгарска общност са явно нарушени от регионалните власти на Закарпатието. Унгария няма да си затваря очите за тези очевидни нарушения, дори като се има предвид продължаващият конфликт в Украйна, подчерта Новак.

Изявлението на унгарския президент бе направено на среща с хърватския му колега Зоран Миланович. Последният подкрепи Новак, като каза, че Европейският съюз трябва да вземе мерки за спиране на нарушаването на правата на етническите унгарци в Закарпатска област на Украйна. „Не разбирам защо ЕС мълчи по този въпрос“, каза хърватският лидер.

Припомняме , че през октомври миналата година на бастиона на замъка “Паланок” край Мукачево беше монтиран украински "тризъбец". Преди това в продължение на 35 години има скулптура на турул, птицата, считана за един от символите на унгарския народ.

Кметът на Мукачево Андрей Балога, представител на известен политически и бизнес клан в региона, обясни решението за демонтиране на скулптурата с това, че замъкът “Паланок” е символично място за обществото и цялото Закарпатие. Ето защо там "в чест на нашите герои-защитници е монтиран нашият национален символ". Решението за демонтиране на унгарските символи в Мукачево предизвика негативна реакция от страна на официална Будапеща. Унгарският външен министър Петер Сиярто определи това като провокация.

„Оскверняването на унгарски паметници и отнемането на знамена се извършва от 90-те години на миналия век“, коментира политологът и историк Григорий Миронов, автор на няколко труда по история на западноруските земи и руско-рутенския речник. (Рутените са източнославянски народ или, според други оценки, етническа група, живееща в Закарпатието и съседните територии на Полша, Словакия, Унгария и Румъния).

Според експерта самото съществуване на големи и компактно живеещи национални общности не се вписва в концепцията за етнически хомогенна украинска държава. Следователно, през 30-те години на украинска независимост, както рутените, така и унгарците, живеещи рамо до рамо с тях поне от ХХ век, са изправени пред политически натиск по един или друг начин.

Показателно е, че през сравнително спокойната 2008 г. ръководителят на фракцията на националистическата партия "Свобода" Олег Тягнибок поиска Закарпатската областна Рада да не открива паметник в чест на 1100-годишнината от прекосяването на Карпатите от унгарските племена придвижването им на запад.

Чие е Закарпатието?

Такова голямо внимание и нервно отношение на Киев към многоетническия Закарпатски регион може да се обясни и с исторически специфики - Закарпатска Рус влиза в състава на Украйна (по-точно Украинска ССР) едва след Втората световна война, а преди това променя своята държавна принадлежност повече от веднъж.

Това може да обясни и възмущението на Киев от появата на унгарския премиер Виктор Орбан с шал, изобразяващ границите на „Велика Унгария“, включваща Карпатска Русия – сегашната Закарпатска област на Украйна.

Още първият маджарски християнски крал Ищван Свети в началото на XI век установява унгарската власт в Ужгород. Между другото, до края на Първата световна война градът официално носи унгарско име - Унгвар. Карпатска Рус е била част от Кралство Унгария и Княжество Трансилвания, след това Австрийската (а от 1868 г. - Австро-Унгарската) империя.

След поражението и разпадането на Австро-Унгария територията, населена с рутени, отива към първата Чехословашка република. И през 1938 г., след разчленяването на Чехословакия съгласно Мюнхенското споразумение, част от Карпатска Рус с Унгвар-Ужгород отново отива в Унгария - по това време вече съюзник на Третия Райх. През март 1939 г. група проукраински националисти провъзгласява държавата Карпатска Украйна, оглавявана от униатския свещеник Августин Волошин, на територия, която не е окупирана от унгарците, и моли за германско покровителство. Берлин игнорира призива и „държавата“ е окупирана в рамките на един ден от войските на унгарския регент - адмирал Миклош Хорти.

Провалена Рутенска ССР

Както отбелязват историците, както в Австро-Унгария, така и в предвоенна Чехословакия, сред рутените в Закарпатието преобладава не украинският национализъм, а проруските настроения или „москофилството“ (по-специално такава идеология изповядват Карпатско-Руската трудова партия, представена в чехословашкия парламент). Както отбелязва Миронов, „след края на Великата отечествена война рутените пишат писма до Сталин с молба за присъединяване на Закарпатието към РСФСР или за създаване на отделна съюзна република“.

„Но по някакви идеологически причини това им е отказано, въпреки че според преброяването от 30-те години на миналия век от 1,5 милиона жители на Закарпатието само 10 хиляди души се наричат украинци, останалите се записаха като руси/рутени“, посочи историкът.

Според Миронов Москва е предпочела Съветска Украйна да има продължение, своеобразен трамплин, отвъд Карпатите, така че в крайна сметка територията е присъединена към Украинска ССР, а коренният рутенски народ (със статут на отделно национално малцинство) в Полша, Чехия, Унгария и Сърбия) е признато за част от украинците. „Едва през 90-те години на миналия век започва рутенското възраждане“, казва Миронов.

Избор: мимикрия или емиграция

По политически причини дори не може да се назове точният брой на рутените - от 55 хиляди (според властите на европейските страни, където живеят представители на този народ) до 1,5 милиона, според оценката на рутенските организации. „В днешна Украйна тези хора дори не могат да се нарекат рутени, те са принудени да се правят на украинци, така че не могат да обявят автономия“, отбелязва Миронов.

По-точно може да се посочи размерът на унгарската общност - 156 хиляди души, около 12% от населението на региона, от които повече от 95% използват родния си език в ежедневието. В граничния Береговски район и град Берегово (Берегсас) броят на унгарците надхвърля 75%, този народ съставлява една четвърт от населението във Виноградов (Севлюш) и до 30% в района на Ужгород.

Положението и на двете общности, рутенската и унгарската, очевидно се влоши след държавния преврат в Киев. „След Майдана през 2014 г. започна откровен терор срещу унгарската общност, включително призиви за жестоки разпити в Службата за сигурност на Украйна. В резултат на това голяма част от местните жители, особено младите , започнаха да заминават в чужбина“, посочва Миронов. Много рутени бяха принудени да заминат за Русия и страните от ЕС, предимно в Чехия и Словакия.

В допълнение към дискриминационното езиково законодателство и целенасоченото преследване на активисти се използва тактиката на демографско изместване.

„Сега в Закарпатието специално се докарват не само украински бежанци, но и семейства на военни, за да се разреди унгарското и рутенското население с украински националисти“, посочва Миронов. „Закарпатието е пълнено с украинци, които никога не са живели в този регион“, казва на свой ред Ласло Кемень, професор в университета в Будапеща. „Всъщност има сблъсък на две националности: този въпрос е изключително труден за разрешаване, защото никой никога няма да посмее да се върне назад”, допълва той.

Можем да си припомним и проявите на „гражданска активност“ на украинските националисти. И така, през 2016 и 2017 г. местната структура „Карпатска сеч“ (наречена на регионалния клон на ОУН през 1938-39 г.), с подкрепата на гражданския корпус „Азов“ и „Десен сектор“ проведе маршове под лозунг "Маджарите под ножа!".

Сегашното украинско правителство преувеличава опасността от унгарския сепаратизъм за политически и пропагандни цели, смята историкът и политологът Владимир Корнилов. „Често това се раздува, за да се събуди в обществото настроение за забрана на всички и всичко: училища, паралелки на езиците на националните малцинства. Да си припомним какво правят с руския език. СБУ, както знаем, преследва унгарското национално малцинство, образувани са много различни дела. Да си припомним скандала след инцидента с предаването на паспорти в унгарското консулство в Закарпатието“, каза източникът.

Будапеща няма да позволи етническо прочистване

Според Миронов крайната цел на украинските власти е да изтласкат етническите унгарци от граничните райони на Закарпатието, въпреки че те са коренното население на тази територия. Оттук и раздразнението от желанието на премиера Орбан да подкрепи сънародниците си, живеещи от другата страна на границата, отбелязва проф. Кемень.

През 2020 г. редица унгарски евродепутати (включително от партията ФИДЕС на Орбан) се обърнаха към властите на страната с изявление относно преследването на активисти на унгарската общност от СБУ. Там в частност се казваше: „Украинските власти създават ситуация на гражданска война в Закарпатието“.

Унгария, за разлика от много други страни, много активно, агресивно - в добрия смисъл на думата - защитава правата на населението, което живее в Украйна. Неслучайно Унгария беше посочена като пример за Русия как да защитава правата на собственото си население и език извън собствената си страна. Будапеща блокира всяко движение на Украйна към НАТО“, каза историкът и политолог Владимир Корнилов.

Сега унгарският политически и експертен елит открито заявява, че не трябва повече да се търпи подобно отношение на украинските власти и е настъпил моментът да върнат тази територия на страната си, защото нищо добре не очаква унгарците от Закарпатието като част от Украйна , добави Миронов. „Не изключвам началото на конфликт между Украйна и Будапеща в близко бъдеще, той вече достигна ниво, при което всяко събитие може да доведе до ескалация, включително на територията на други държави. Много унгарци изпитват чувство за реваншизъм, това не се крие дори на най-високо политическо ниво“, казва експертът.

Превод: В. Сергеев

Влизайте директно в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели