/Поглед.инфо/ Затишието свърши и руските танкови екипажи работят всеки ден. Край Угледар те удържат атаките на украинската армия. Животът на войниците от други части зависи от техните действия. За обстановката на един от най-трудните участъци на фронта - в репортажа.

"Нашата Валентина"

Командирът на танкова рота от оперативно-бойното тактическо формирование "Каскада" с позивна “Гром” е информиран по радиото: "Открито е струпване на техника и личен състав. Трябва да го отработим".

“Пригответе Валентина!”

Екипажът на Т-64 веднага тича към бойната машина.

"Не е толкова лесно да го стартираме. Трябва да го загрем добре. През зимата е проблематично, но през лятото може да стане по-бързо”, разказва мерачът с позивна “Патерица” .

Признава, че мечтае за чисто нов Т-90М „Пробив“. Той се смята за най-модерният в руската армия.

"Не мислете за това - не се оплаквам. Валя е добре. Не всяка мисия е лесна. Случва се веднага да открият ответен огън”, разкрива Патерицата.

Командирът на екипажа с позивна “Бала” ловко излиза от люка и намръщено оглежда драскотина на ръката си. "Всяка машина има своя особеност. Нашата докато не усети кръв - дори и малка рана - няма да работи нормално”, обяснява той. “Ние си затваряме очите за това. Основното е, че винаги спасява”, допълва той.

И дава пример: след четири изстрела попаднаха под ответен огън. Снарядът пада на три метра от танка. Те са стреляни от полски самоходни оръдия “Краб”.

"Три километра от пътя бяхме на тръни. "Краб" ни последва, стреляше ни от всички страни. Точна, мобилна, маневрена машина. "Валя” не отстъпи - оказа се по-бърза. Нашите оператори на БПЛА откриха “Краба” и го разбиха”, разказва танкистът.

„Всичко отразихме“

Екипажът е на този танк от август. Всички са на 23 години. Полицейски лейтенанти, наскоро завършили, доброволци. Те бързо намират общ език - познават се от 18-годишна възраст.

„Валентина“ воюва в Мариупол. Ударена е с РПГ. Забива се в предната част, след което рикошира в динамичната защита, която проработва. Всички вътре оцеляват. Но след това предишният екипаж е преместен на друг танк”, продължава Бала.

Танкистите от началото на службата си са около Угледар. "Като цяло всичко беше нормално. Но на 5 юни голяма колона се насочи към нас. Научихме за това посред нощ - и веднага се придвижихме да помагаме на други части”, допълва командирът.

Веднага щом стрелят в отговор, те се връщат назад, за да презаредят. Друга машина отива на позиция. Цикълът се повтаря няколко пъти - това е така наречената танкова въртележка.

"Атаките бяха отблъснати, сега е повече или по-малко тихо. Но това е тревожно", добавя Бала.

Наоколо - полета с редки горски насаждения. Всички маневри се виждат като на длан. Командирът на танкова рота получава координатите на целта от операторите на БЛА. За секунди той прави изчисления и предава резултатите на екипажа. Двойка изстрели, след това контролен - и целта е поразена.

Полеви ремонт

Танковете "паркират". Но трябва да са нащрек през целия ден. Малко по-нататък дежурят други ротни екипи. Един от бойците ремонтира оборудването. Той организира работилница в полето.

"Разглобявам рамото, което държи гилзите – счупи се. Частта беше свалена от Т-72 в Мариупол, трофеят не е в движение, беше разглобен за резервни части", обяснява боец с позивна “Бармалей”. "Обикновено в такива случаи се нуждаем от ремонтен батальон, но това е допълнителна бюрокрация. Ако е възможно, правим всичко на място”, допълва той.

Няколко минути - и рамото е катоо ново. "Ангел" - така екипажът нарича своя танк – е готов за битка. И пак излиза на бой.

"Ангелът", между другото, е трофеен. Т-72 принадлежи на морската пехота на ВСУ. Изоставен е в Мариупол. Като цяло е в добро състояние, трябва малко козметичен ремонт”, разказва Бармалей. “Момчетата от екипажа са на 20 години. Вече имат боен опит - превзеха Павловка. Ето я - суровата донецка милиция!”, допълва войникът.

След като работи по целите, екипажът се връща на дежурство. И механикът ремонтира набързо друг Т-72. "Оръдието се повреди. Момчетата изстреляха 11 снаряда, засече на 12-ия. Ще търся причината. Може би ще трябва да взема резервни части от друга машина”, разказва той. Танкистът се качва вътре и накрая подхвърля: "Във всеки случай той все пак ще влезе в битка!”

„Сериозно окопани“

През нощта танковете утихват - артилерията поема действието. На тъмно машината е лесна за разкриване. "Запалени двигатели, системата за управление на огъня са демаскирани - шум, дим, топлинно излъчване. Бързо ще го засекат", казва командирът на танкова рота с позивна “Гром.”

Трябва да сменя тактиката. Удрят предимно от затворени позиции. Вероятността за попадение в целта е по-висока. "Снарядът лети по шарнирна траектория. Коригираме го - и той влиза в площадката под ъгъл около 20 градуса, където се крият ВСУ. Двойка изстрели - и готово”, разкрива офицерът.

Пречат минни полета и безпилотни самолети камикадзе, които понякога изчисляват затворените позиции. Украинска артилерия е също активна.

"Те имат, наред с други неща, сериозни защитни структури, които не са толкова лесни за разбиване. Окопали са се като къртици", хвърля Гром.

Първите дни на контранастъплението на ВСУ танкистите на ротата изразходват 150-200 снаряда на ден. „Докараха огромно количество западна техника, личен състав. Усетихме всичко. Атаката затъна благодарение на съвместните усилия на различни части. Сега, може да се каже, е по-тихо. Ние харчим 30-60 снаряда“, уточнява той.

Това е така, защото според него сега войските на ВСУ атакуват на малки групи. Стоварват войски на разстояние 100-200 метра. Те маневрират и ежедневно се опитват да пробият отбраната по фланговете.

Танкистите разбират, че затишието не е повод за отпускане. Рано или късно те отново ще трябва да използват брониран юмрук.

Превод: В. Сергеев

Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com

и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled

Влизайте директно в сайта https://www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?